Решение № 290 от 22.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501181 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба вх. № 24993/03.04.2023 г. подадена от Регионална дирекция по горите - Варна, в качеството на процесуален представител на Министъра на земеделието, чрез ст. юрисконсулт А. Г. и въззивна жалба вх. 23428/28.03.2023 г. подадена от А. К. Ч. ЕГН: **********, чрез адвокат Л. Ш., съдебен адрес гр. Варна ул. П. *** против Решение № 846/14.03.2023 г. по гражданско дело № 3927/2022 по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от А. К. Ч., ЕГН **********, срещу Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, построена върху имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 83 кв.м. и разгърната площ от 203 кв.м., находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“, к.к. „Чайка“, м-ст „Слънчева поляна“, състояща се от: входно антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към етаж втори; вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалет и три тераси на етаж втори, заедно с избен етаж, състоящ се от: коридор, баня-тоалет и две обединени избени помещения - с обща площ 62 кв.м., както и от две спални със общ санитарен възел с обща площ от 42 кв.м на таванаски етаж, при следните квоти 58.6735 % от застроената площ или 119/203 кв.м. за Държавата и 41 3365% от площта, или 84/203 кв.м. за А. К. Ч..

1

В жалбата на Министърът на земеделието се посочва, че РС-Варна неправилно е приел, че частта от сградата, попадаща в имота държавна собственост е придобита от А. Ч. по силата на приращението. Посочва, че не е установено в полза на Ч., да е учредено право на строеж. Излага, че в исковата молба ищеца твърди, че е построил за държавата, такава част от застроената площ на постройката, която е съотносима към притежаваната земя - държавна собственост, с площ от 345 кв. Посочва, че според Ч. държавата притежава 58.6735 % от застроена площ на къщата, а самия той 41.3365 % от площта, което пресметнато в кв.м разгърната площ е 119/203 кв.м за държавата и 84/203 кв.м. за него.

На следващо място изтъква, че посочената от първата инстанция практика, не е относима към процесния случай.

Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде допусната исканата делба.

В срока по 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В жалбата на А. Ч. оплакванията са неправилност и незаконосъобразност на решението. Счита за неправилен извода на РС-Варна, че върху ПИ № 3804 по КП 1990 година не е възниквала съсобственост между държавата и него. Посочва, че с влязло в сила решение № 1649/07.11.2017 на ВОС, е установено, че 202 кв.м. в югозападната част на сега съществуващ имот с идентификатор № *** и 143 кв.м. от същия имот в североизточната част не принадлежат на А. Ч., а представляват държавна собственост.

Посочва, че това е установено по предявен иск с основание 440 от ГПК, тъй като върху тези реални части е насочено принудително изпълнение, като части явяващи се принадлежащи към стар имот ПИ 3804 към 2007 година, когато делбеният имот ведно с площта на имот ПИ 3804 е предмет на договорна ипотека към „Банка ДСК" АД. Изтъква, че в цитираното по-горе решение на ВОС е прието, че е била налице съсобственост между Държавата и А. Ч. върху ПИ 3804 от 2003 г. до 2008 г., когато с изработване на кадастралната карта, части от имота са включени в новообразувани имоти ***, *** и ***. Посочва, че страните не са спорили върху собствеността на делбеният имот. Не са дадени указания, за събиране на доказателства, установяващи съсобствеността на дворното място, върху което построена сградата. Изтъква, че съдът се е позовал на доказателства, които не са събрани в настоящото производство. Прави хронологичен анализ на статута на имот ПИ 3804. Посочва, че режимът на изграденото в повече от учреденото право на строеж не е приложим за изграждане на постройка в съсобствен имот, за която изобщо няма учредено право на строеж. Твърди, че не 15 кв.м попадат в държавния имот, какъвто е извода на първата инстанция, а 60 кв.м.

Моли, да се отмени обжалваното решение и да се допусне делбата, което да определи квоти на съсобственост 58.6735 % от застроената площ или 119/203 кв.м. за Държавата и 41 3365% от площта, или 84/203 кв.м. за ищеца 2

А. Ч., съгласно съотношение на притежваните 345 кв.м. от Държавата към 2005 година спрямо 255 кв. на А. Ч. от ПИ 3804, целия с площ от 600 кв.м.

В съдебно заседание за въззивникът - Държавата чрез Министъра на земеделието, редовно призована, не изпраща представител. С молба вх.№ 3090/06.02.2024г. от процесуаленият представител на Министъра на земеделието и храните юриск. А. Г., моли да се отмени обжалваното решение и да се допусне делба с решение, което да определи квотите на собствеността от застроена площ на Държавата респективно на А. Ч..

Другият въззивник А. К. Ч., не се явява, не се представлява.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът посочва, че до 2007г. се е легитимирал като собственик по силата на договор за дарение, на имот, находящ се в курортен комплекс „Чайка“ с площ от 600 кв.м., представляващ ПИ № 3804 по плана на КК „Чайка", ведно с изградена в имота постройка на един етаж с площ от 32 кв.м. През 2005 година, след дарението, сградата от 32 кв.м. е съборена от ищеца и по силата на Разрешение за строеж № 131/17.02.2005 и Заповед № 131-А/25.04.2005 година, в същия имот е построена нова двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 83 кв.м. и обща разгъната площ от 203 кв.м. За новопостроената сграда се е снабдил с КНА, съгласно който същият притежава собствеността върху поземлен имот № 3804 по плана на к.к. Чайка, местност Слънчева поляна, район Приморски, град Варна, с площ от 600 кв.м., при граници път, гора от две страни и път към ПИ № 3609, както и върху двуетажна жилищна сграда застроена върху същия поземлен имот, представляваща незавършено строителство - 75% с разгъната застроена площ от 203 кв.м., състояща се от: входно антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към етаж втори; вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалет и три тераси на етаж втори, заедно с избен етаж, състоящ се от: коридор, баня-тоалет и две обединени избени помещения - с обща площ 62 кв.м., както и от две спални със общ санитарен възел с обща площ от 42 кв.м на тавански етаж. За сградата се сочи, че е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1248/11.06.2007 година на Община Варна. Излага, че през 2008 година, при изготвянето на първата кадастрална карта за района, одобрена със Заповед РД-1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, имотът му с № 3804 е вписан с нов идентификатор ***, с площ за имота от 243 кв.м., вместо с площ от 600 кв.м. Площта била намалена за сметка на увеличената площ на имот с идентификатор ***, собственост на Държавата, като границата минавала през законно построената жилищна сграда. Като собственик на имот с идентификатор *** по КК и КР е вписана Държавна агенция по горите /Държавно лесничейство/. Излага се, че имот планоснимачен № 3804 по КП от 1990г. е идентичен по граници и площ с ПИ 3804 след попълването през 2004г. и е владян, както и се владее от него в тези граници и към настоящия 3 момент, като имот с идентификатор *** с площ от 243 кв.м. се появява за първи път в КК през 2008г. и е част от стар имот ПИ 3804 с площ от 600 кв.м.

Посочва, че е разбрал за придадените към имот № ***, 345 кв.м. реални части от неговия имот пл. № 3804, целият от 600 кв.м. през 2012г. и е поискал изменение на кадастралната карта по отношение на границата между имоти с идентификатори *** и *** с оглед съответствие на границите на имота съобразно с дотогава съставените документи за собственост, скици, удостоверения и съобразно владението на имота от 1976 година. Подал е заявление вх. № 27824/08.10.2012г. Съставен е акт за непълноти и грешки, но при съобщаването му на собственика на имот ***, Директорът на Регионална дирекция по горите - Варна възразил срещу промяната на границите и е отказал подписването на акта за непълноти и грешки. Административният орган отказал издаването на акт за непълноти и грешки, като е приел, че е налице спор за правото на собственост по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.

През 2005 година, сключил Договор за банков кредит с Банка ДСК ЕАД, като кредитът бил обезпечен с ипотека върху имот пл. № 3804 с площ от 600 кв.м., ведно с построената тогава на 75 % /довършен груб строеж/ двуетажна жилищна сграда. През 2015 година, десет години след сключването на договора за кредит, при плащани редовни до тогава вноски по погасителен план, уведомил Банка ДСК, че не може да погаси оставащите дължими вноски по банковия кредит, поради което Банката обявила кредита за предсрочно изискуем и се снабдила със Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

5533/2016 г, образувала изпълнително дело №376/2016 година и като способ на изпълнение предприела опис и оценка с оглед бъдещ публичен търг на целия имот № 3804 с площ от 600 кв.м., ведно с построената сграда от 203 кв.м. Държавата в лицето на министерството на земеделието и храните предявила иск по 440 от ГПК. Твърди, че с Решение 45/13.04.2018 година по в.гр.дело 77/2018 година на Варненски Апелативен съд е потвърдено Решение № 1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на Окръжен Съд Варна, с което е уважен отрицателния установителен иск на Държавата и по предявения от нея иск е признато за установено, че реални части от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на Варна местност „Баба Алино", а именно 202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор ***, в която попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор *** и 143 кв.м.в североизточната част на имот с идентификатор ***, оцветени в жълто на комбинираната скица № 8 от заключението на СТЕ, върху които е насочено паричното вземане на банка ДСИ ЕАД към А. Ч. по изп.дело 376/2016 година на ЧСИ Ст.Янкова рег. № 719 с район на действие Окръжен съд - Варна, не принадлежат на длъжника, а на Държавата. Излага, че са признати права на собственост с отрицателния установителен иск на Държавата върху общо 345 кв.м. от общата площ от 600 кв.м., които имот пл.

№ 3804 е имал преди изготвянето на кадастралната карта през 2008 г, обуславят и вещните права върху изградената от 2005 до 2007 година двуетажна жилищна постройка със застроена площ от 83 кв.м. и разгъната 4 застроена площ от 203 кв.м.

Излага се, че няма учредено право на строеж от Държавата, а издаденото му разрешение за строеж е върху собствена земя. Твърди, че към годината на пълното завършване и приемане на строежа - 2007 година, съсобственици на земята са той и Държавата, като общата площ на застроявания имот пл. № 3804 е 600 кв.м. Ищецът навежда твърдението, че по силата на приращението визирано в чл.92 ЗС, същият е построил за Държавата, такава част от застроената площ на постройката, която е съотносима към притежаваната земя държавна собственост в размер на 345 кв.м. Съответно се сочи, че е построил за себе си и притежава вещното право върху такава част от постройката, каквато съответства на притежаваните от него 243 кв.м., от обща площ на парцела от 600 кв.м. през 2007 година. Или, МЗХГ притежавало 58.6735 % от застроената площ на къщата, а ищецът 41 3365% от площта, което пресметнато в кв.м. разгъната площ било 119/203 кв.м. за Държавата и 84/203 кв.м. за ищеца А. Ч.. Излага се, че към настоящия момент, сградата по местоположението си попада в два имота с идентификатори ***, с площ от 243 кв.м., собственост на А. Ч. и имот *** с площ от 150 011 кв.м. собственост на Държавата, съгласно влязлото в сила Решение № 1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на Окръжен Съд Варна. Ищецът излага, че сградата е построена изцяло с негови труд и средства. Твърди се, че държавата към 2005-2007 година не е участвала в застрояването, с оглед факта, че притежаваните от нея 345 кв.м. представляващи горски фонд не са били принадлежащи към имота на ДАГ с идентификатор ***, а към имот пл.№ 3804 на ищеца. Въпреки техническата принадлежност на 345 кв.м. към имот пл.№ 3804, собствеността е била на Държавата, като представляваща горски фонд - държавна собственост, който не може да бъде придобиван от частни лица /Съгласно Решение № 1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на Окръжен Съд Варна/.