Решение № 1948 от 06.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1948 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Б. при участието на секретаря М. АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Б. Гражданско дело № 20252120104631 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. П. С., ЕГН **********, против Прокуратурата на Република България.

С първоначалната искова молба и депозираната уточняваща такава, с оглед предоставената правна помощ на ищеца, се твърди, че същият е осъден и понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 665/2022 по описа на ОСБургас, в З-Б, започнало в **********.

Сочи се, че през 2022 г. С. сезирал Адм.С.- Бургас, при който било образувано адм.д. № 1796/2022 г., по което с Разпореждане от 09.12.2022 г. бил задължен, на основание чл.280, ал.2, т.2 ЗИНЗС, Н.З., незабавно да предприеме необходимите действия относно спазване на предписаната на ищеца Диета № 5 по Певзнер до евентуално отпадане на необходимостта, само след указание на съответен специалист.

Твърди се, че след приключване на производството по делото, с конкретни оплаквания, С. подал жалба, по която била образувана преписка № 8423/2024 г. по описа на Окръжна Прокуратура- Бургас, с искане да се извърши съответната проверка, и ако се установи, че като *** в медицинския център при Затвора-гр. Бургас и в това си качество, е извършено престъпление от Р.П., да се повдигне обвинение на същата.

С постановление от 19.12.2024 г. БОП отказала образуване на досъдебно производство и прекратила производството по преписката. Постановлението било потвърдено от АП- Бургас. В тази връзка се сочи, че през периода от датата на образуване на горепосочената преписка и до момента, въпреки отправените многократно от С. молби до ОП- Бургас да му бъдат изпратени преписи на материалите по преписка №8423/2024, включително и за представяне по висящи съдебни производства, такива неоснователно му били отказани. По този начин с това бездействие се твърди, че Прокуратурата е довела до неблагоприятни последици за С.

С., с оглед произнасянето на компетентните съдебни органи.

1

На следващо място се сочи, че към настоящия момент, с оглед привеждане на С. С. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗОЗТ „Д.“ към Затвора-Бургас, същият бил поставен на грижите именно на служителя на затворамедицински *** Р.П., което породило у него чувство на основателен страх, във връзка и с трайно влошеното му здравословно състояние.

На следващо място, се заявява, че именно поради бездействието на Прокуратурата по повод отказ за образуване на наказателно производство, С. С. е бил лишен от възможността да предяви граждански иск в наказателния процес. Изрично се подчертава, че предмет на разглеждане в настоящото производство не са постановленията на Прокуратурата по подадените от ищеца жалби, които са подлежали на инстанционен контрол, а дали ищецът е могъл ефективно да упражни правото си на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес, като получи информация относно решението да не се възбужда наказателно преследване и да упражни правото си да иска преразглеждане на решението да не се провежда наказателно преследване. Отказът за образуване на наказателно производство по жалба на С., последният квалифицира като нарушение на правото му на достъп до правосъдие и нарушение на правото му на справедлив съдебен процес, предоставяща материални права на ищеца.

Изложеното по- горе оказало негативно влияние върху психиката му и причинило на С. неимуществени вреди /за периода от датата на образуване на преписка № 8423/2024 г. по описа на ОП-Бургас до 26.06.2025 г./, изразяващи се във влошено здравословно състояние, нервно напрежение, чувство за несигурност, безпомощност, психически тормоз от държавни институции, чувство за малоценност и незащитеност.

С оглед на така изложеното се моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ 121817309, да заплати на С. П. С., ЕГН **********, сумата от 20 000 лв., равностойни на 10225,84 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, нервно напрежение, чувство за несигурност, безпомощност, психически тормоз от държавни институции, чувство за малоценност и незащитеност, претърпени в резултат на бездействието на ОП- Бургас да предостави на ищеца копие от преписка № 8423/2024 г. и да образува досъдебно производство срещу служител на затворамедицински *** Р.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срокa по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск. Сочи се, че за обстоятелството дали да се образува досъдебно производство, не следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД, предвид на това, че единствено Прокуратурата притежава компетентността да извърши преценка за това, като в тази връзка излага подробни доводи. Заявява липса на доказаност на твърдението, че ответника е възпрепятствал правото на ищеца за достъп да материалите по посочената преписка. Навежда се, че дори и да са настъпили сочените в исковата молба вреди, то същите не били в пряко причинно- следствена връзка с действията на Прокуратурата. С тези доводи моли да бъде отхвърлена претенцията.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Предявените искове носят правното си основание в чл.45 вр. чл.49, и чл.86, 2 всички от ЗЗД.

Видно от данните по делото, ищецът С. С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ понастоящем в Затвора- Бургас, за срок от 20 години за извършено умишлено престъпление от общ характер.

От приетите по делото писмени доказателствени средства се установява, че на ищеца е поставена диагноза „*****“ с придружаващи заболявания и усложнения „*****“. Постъпил е за лечение по спешност, като при изписването състоянието му е било с подобрение, без оплаквания.

Изискани и приложени са материалите по адм.д.№ 1796/2022 г. по описа на Административен съд- Бургас и по преписка вх. № 8423/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура- Бургас.

По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която сочи, че по време на обследването ищецът бил видимо спокоен, поддържал добър очен и словесен контакт, бил ориентиран за време, място, собствена личност и актуални събития. Споделил, че бил преглеждан и консултиран един път от психиатър, тъй като бил невротизиран и много лесно се ядосвал. Не бил регистриран и не се водел на отчет в ЦПЗ- гр.Бургас. Чрез психологична експлорация и тестово изследване с КПВ (клиничен въпросник за личността), който бил адаптиран вариант на MMPI, Акцентуации на характера и темперамента по Леонхард, се сочи от експерта, че се извеждали следните резултати: ищецът силно се фиксирал върху физическото си състояние, изразяващо се в прекомерна, необоснована загриженост за собственото здраве и страх от сериозни заболявания. Проявявал склонност да усеща и най-малките промени в тялото си и ги интерпретирал като признак на болест, проявяващи се често чрез хронична умора, неясни болки, стомашни неразположения или главоболие.

Използвал телесните симптоми, като начин за получаване на грижа и внимание от околните. Отчетено било депресивно настроение, потиснатост и липса на житейски оптимизъм.

От заключението се установява, че от методиката на Карл Леонгард се налагал извод, че С. искал да е център на внимание, бил изключително злопаметен и трудно прощавал, което силно влияело на неговото поведение. Ищецът изтърпявал наказание лишаване от свобода, като живота в ограничено пространство потискал биологичната му енергия. Воденето на дела изисквало огромен ресурс, който му се осигурявал от неговият хипертимен темперамент. Имал енергията по цял ден да чете закони, да пише десетки страници искове, жалби и сигнали, без да се уморява. Притежавал несломим оптимизъм, искрено вярвал, че „следващото дело“ ще бъде спечелено и той ще „триумфира“. Изпитвал егоцентрична нужда да бъде забелязан, хвален и оценен.

Според вещото лице С. се възприемал като самотен борец срещу неправдата и търсел внимание- чрез жалбите той принуждавал директори на затвори, прокурори и съдии да се занимават с неговото име- дори негативното внимание (отхвърляне на исковете) за него било по-добро от пълното забвение и сивота на затворническия живот. Трудно прощавал несправедливостта (реална или въображаема) и бил склонен към дълги конфликти, изключително бил упорит в убежденията си и трудно приемал чуждо мнение, особено ако то накърнявало авторитета му. Всяко отхвърлено дело или жалба не го спирало, а за него това било „доказателство“, че системата била срещу него. Това го амбицирало да пише следваща жалба до по-горна инстанция.

При обсъждането вещото лице е посочило, че съдебните дела които ищецът водел се превръщали в инструмент за манипулация и тормоз над институциите, като 3 това било опит да запази усещането си за достойнство и значимост, които затворът бързо отнемал. Това било обяснимо предвид на това, че при наказание лишаване от свобода за срок от 20 години, затворът бил основен „свят“ за него. Според експерта делата били инструмент за дребна отмъстителност, независимо за какво били и срещу коя институция. Отчетена била от вещото лице пълна липса на критичност и наличие на манипулативност, използвайки системата и законите като оръжие, за да „тормози“ администрацията и да извлича лични ползи или внимание. Съобразено било, че когато демонстративният и хипертимният тип били блокирани и нямали външна изява, напрежението удряло в тялото (психосоматика). Констатирано е, че писането на дела структурирало времето му и по този начин той осмислял ежедневието си и не усещал как минават годините- чрез делата срещу администрацията на затвора (за лоши условия, храна, отношение), той усещал, че има власт да ги притеснява, да ги кара да пишат отговори и да се явяват в съда, което му давало илюзия за сила.

Като заключение вещото лице отчита, че емоционалното и психологическото състояние на С. било напълно закономерно проявление на неговия психотип и не било в резултат на твърдяното бездействие на съответните държавни органи (в случая Прокуратурата). Експертът обясни, че поради липсата на данни за емоционалното психологическото състояние на ищеца преди време, не би могло да се направи сравнение, за да се отговори на въпроса дали се наблюдава негативната промяна в неговото емоционално и психологическото състояние за процесния период.

В съдебно заседание, на въпроса дали инструментална агресия може да бъде повлияна от негативни, индивидуални административни актове или откази във връзка с водените от него множество дела и дали тя ескалира във връзка със срещането на отпори от институции, държавни и съдебни органи, вещото лице дава отговор, че ищецът винаги би могъл да намери за какво да агресира, защото такъв бил характерът и темпераментът му и щял да води дела, независимо за какво. Наред с това се посочи, че независимо дали водените множество дела срещу различни държавни органи и институции са с благоприятен или неблагоприятен изход, емоционалното състояние на ищеца не се е променило.

В съдебно заседание бе разпитан свидетелят Д. Г. А., от показанията, на когото се установява, че ищецът му е познат от 2023 г., тъй като обитават срещуположни килии. С. му споделял, че има проблеми с гръбнака и кръста поради прищипан или счупен прешлен, и постоянно бил нервен. От около половин година се предвижвал с бастун. Сподели за отрицателно отношение на Р.П. спрямо всички обитатели на затвора, но тъй като за преглед се влизало по един човек, свидетелят нямал пряко впечатление за конкретното отношение на П. към ищеца.

С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С определение № 23/05.01.2026 г., е указано, че в тежест на ищеца е да установи наличието на законовите предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника- вина, вреда, причинна връзка между тях, както и обстоятелството, че претърпените вреди са вследствие на бездействието на ответника да му предостави исканата преписка.