Решение № 965 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Съдия:

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000503855 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 265521/26.08.2021г, постановено по гр.д.№ 3523/2017г по описа на СГС, I ГО, е осъдено на основание чл.226 КЗ /отм./ вр. с чл.15, ал.3 от НЗЗЧСИ вр. с чл.25 ЗЧСИ „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407 да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 сумата от 125 000лв., частично от сумата от 150 000лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“, сключена с полица № 21251215000004/4.04.2021г за застрахованото лице ЧСИ А.А., с рег. № 757 на КЧСИ с район на действие ОС-Пловдив, за описаните в мотивите негови действия и бездействия по изп. дело № 698/2011г, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 8.05.2012г до изплащане на сумата, както и 11 036лв. разноски на основание чл.78, ал.1 ЗЗД. Посочено е, че решението е постановено при участието на А. С.

А. трето лице –помагач на страната на ответника по главния иск „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

Решението е обжалвано от

„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, представлявано от гл.юрисконсулт Д.Запрянова, с доводи, че е неправилно и необосновано. Възразява срещу приетото, че е налице бездействие от страна на ЧСИ А.А. по изпълнително дело № 698/2011г, по което е извършена публична продан на ипотекиран в полза на ищеца недвижим имот, постъпила е сумата от 150 000лв., но не е извършено разпределение съгласно чл.460 ГПК, като същото се намира в причинно-следствена връзка със сочения от банката противоправен резултат. Поддържа, че е била налице обективна невъзможност да извърши исканото разпределение. Изпълнително дело № 698/2011г е било образувано по молба на взискателя „Еском“ ЕООД срещу длъжника „Мигтон-Нет“ ЕООД. Вземането на първоначалния взискател „Ескот“ ЕООД е било прехвърлено съгласно договор за цесия на трето лице-Н. А. Н.. На 28.01.2013г Н., в качеството на взискател по изпълнителното дело, е подал молба за прекратяване на делото и връщане на издадения в полза на „Ескот“ ЕООД изпълнителен лист. ЧСИ А. А. е издал постановление за прекратяване на делото, което е 1 връчено на присъединения взискател и ипотекарен кредитор „Банка Пиреос България“ АД на 26.03.2013г. Банката не е подала жалба срещу прекратяването по изпълнителното дело, за да продължи изпълнителното дело и се извърши разпределение на сумата, постъпила от публичната продан.

Поддържа, че направеното от съда заключение, че нанесената вреда е в размер на 125 000лв. е неправилно. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по специалната сметка на ЧСИ А. по изпълнителното дело от продажбата на недвижимия имот, собственост на „Мигтон-Нет“ ЕООД, са постъпили суми общо в размер на 150 000лв., от които на 4.05.2012г-15 000лв., представляваща задатък за участие в публичната продан, и на 8.05.2012г-135 000лв. доплащане на цената от извършената публична продан от купувача Д. М.. При определяне на сумата, подлежаща на разпределение, вещите лица правилно са извадили сумата от 25 000лв., представляваща отчислен ДДС за облагаема доставка. Не са установили каква сума от останалата-125 000лв. е следвало да се преведе на „Банка Пиреос България“ АД като ипотекарен кредитор, тъй като е имало и други присъединени взискатели и е следвало да се спази реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, не е установено за каква сума е конституиран всеки един от взискателите по изпълнителното дело, какви разноски са направени от него, каква част от сумата се дължи на всеки от взискателите, съгласно чл.460 ГПК. Неправилен е изводът на съда, че цялата постъпила сума в размер на 125 000лв. е следвало да бъде заделена за ипотекарния кредитор „Банка Пиреос България“ АД, съответно, че това е размерът на вредата, претърпяна от банката, в резултат на неизвършеното разпределение от страна на ЧСИ А.. Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявеният иск.

Ответникът – „Юробанк България“ АД е ангажирал становище, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че е правилно е прието, че ЧСИ А. е проявил бездействие по изпълнителното дело като не е извършил разпределение на сумата съгл. чл.460 ГПК, което се намира в причинно-следствена връзка с установения противоправен резултат за банката.

Неоснователно е възражението, че е била налице обективна невъзможност да се извърши исканото разпределение. С молба от 2.04.2012г банката го е уведомила, че имотът, върху който е насочено принудително изпълнение, е ипотекиран в нейна ползва, за размера на задължението на длъжника, поради което ЧСИ още към момента на постъпване на средствата-8.05.2012г от публичната продан на имота, проведена в периода 4.04.2012г до 4.05.2012г, е следвало да задели сума за банката, равняваща се на вземането й срещу длъжника до представяне на изпълнителен лист, а при представянето му-да изплати същата на ипотекарния кредитор. На 4.12.2012г банката е поискала изрично присъединяването й по изпълнителното дело и е приложила в оригинал удостоверение от 10.10.2012г от ЧСИ С. Г., в което изрично се посочва, че банката следва да получи съответна част от сумата, съобразно привилегията й на ипотекарен кредитор. Задължението за изплащане на сумата е възникнало за ЧСИ А. преди подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното дело от Н. Н. и издаване на постановлението за прекратяване. Излага доводи, че производството е следвало да се прекрати само спрямо взискателя, поискал прекратяването, а не и срещу останалите взискатели по делото.

Сочи, че съдът е определил правилно размера на настъпилите имуществени вреди за банката, тъй като вземането на банката като ипотекарен кредитор е с привилегия спрямо вземанията на останалите взискатели. Излага доводи, че от заключението на съдебносчетоводната експертиза на в.л. Б. не може да се установи сумата от 1240.63лв. за какви разноски по изпълнителното дело е направена. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Ищецът по делото-„Банка Пиреос България“ АД /преобразувана в „Юробанк България“ АД/, е посочил, че ЧСИ А. С. А., й е причинил вреда в размер на 150 000лв., тъй като в нарушение на законовите изисквания не е уведомил банката за реализирана на 7.05.2012г по изп. дело № 698/2011г публична продан на ипотекиран в нейна полза недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с административен адрес гр. Пловдив, бул. „ Константин Величков“ № 48, с площ по кадастрална скица от 2 419 кв.м., заедно с построената в имота сграда на съобщенията на два етажа, със застроена площ от 434 кв.м. С проведената публична продан ипотекираният в полза на банката имот бил възложен на лицето Д. М. за сумата от 150 000лв./съобразно направено валидно наддавателно предложение/, което обстоятелство е отразено в Протокол от 07.05.2012г. на ЧСИ А.. В същия протокол ЧСИ декларирал, че е постъпила сумата 15 000лв., като задатък за участие.

Частният съдебен изпълнител не е извършил разпределение на събраната по изпълнително дело № 698/2011г. сума, вследствие проведената публична продан, не е превел дължимата на ищеца сума от продажбата на ипотекирания имот нито по сметка на банката, нито по сметка на ЧСИ, присъединил банката като взискател по изпълнителното дело. Поддържа, че с посоченото незаконосъобразно поведение ЧСИ А. е причинил имуществена вреда на банката в размер на 150 000 лв. от реализиране на обезпечението му, без да извърши разпределение на събраната сума и без да уведоми присъединените по делото взискатели, прекратил е изпълнителното дело по молба на Н. Н., конституиран като взискател, след извършена цесия, без е извършил разпределение на събраната от проданта сума от 150 000 лева.

Посочил е, че към датата на осъществяване на непозволеното увреждане ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е бил застраховател на гражданската отговорност на ЧСИ А.А. по силата на договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, поради което на основание чл.226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 25 ЗЧСИ следва да се ангажира отговорността на застрахователя за причинените при и по повод осъществяване на задълженията на застрахования ЧСИ вреди. Претендирано е на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 25 ЗЧСИ да бъде осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати сумата в размер на 15000 лв. - частичен иск от 150000 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на ЧСИ А.А., гражданската отговорност на който е застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, вследствие настъпило на 07.05.2012 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.05.2012 г. до погасяването; евентуален иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД, предявен срещу А.А. за заплащане на сумата в размер на 15000 лв. — частичен иск от 150000 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за непозволено увреждане за вреди, причинени от ЧСИ А.А. от незаконосъобразни изпълнителни действия, извършени на 07.05.2012 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.05.2012 г. до погасяването.

Ответникът по делото-„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е оспорил исковата претенция.

Заявил е, че не е осъществил непозволено увреждане спрямо ищеца, поради което не следва да отговаря като застраховател на професионална отговорност на ЧСИ А. А.. Посочил е, че ЧСИ е действал в кръга на своите правомощия, не е извършил неправомерни действия.

Имало е обективна пречка за извършване на разпределение на сумата, тъй като не е бил представен изпълнителен лист от банката. Оспорил е настъпването на вреди в претендирания размер. Възразил е срещу това, че са причинени вреди на банката, тъй като вземането й е прието в производството по несъстоятелност на длъжника „Мигтон-Нет“ ЕООД. При определяне на размера на сумата, подлежаща на разпределение, следва да се извади сумата от 25 000лв., представляващ отчислен ДДС за облагаема доставка, след което да бъдат погасени вземанията на първоначалния взискател за такси и разноски по изпълнението, вземанията на държавата и след това задълженията към ипотекарния 3 кредитор. Относно претендираната лихва сочи, че не се дължи същата от 7.05.2012г, а найрано от 4.12.2012г, когато банката е представила искане за конституирането й като взискател.

Ответникът-А. С. А. е оспорил исковата претенция като недопустима.

С обжалваното решение съдът е уважил исковата претенция за сумата от 125 000лв. за застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ за застрахованото лице ЧСИ А.А., като е приел, че същият с противоправното си поведение-не е извършил разпределение на сума от публична продан на ипотекиран в полза на банката имот, й е причинил вреда.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и е следната:

Безспорно между страните по делото е, че „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е бил застраховател на професионалната отговорност на ЧСИ А. по силата на договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ към датата на твърдяното непозволено увреждане по застраховка, сключена с полица № 212512151000004/04.04.2012 г.

Не се спори между страните по делото, че на 04.08.2009 г. между ищеца „Банка Пиреос България“ АД и „Мигтон-Нет“ ЕООД, с поръчител Т. М. П., е сключен Договор за кредит № 193/2009 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя целеви кредит в размер на 200 000 евро за рефинансиране до 40,75 % вложени собствени средства от покупната цена на двуетажна „Административно-битова и сервизна сграда“, с обща площ от 433 кв.м., заедно с дворно място с площ от 2087 кв.м., находящи се в гр.