Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 805 от 29.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2820/2022
Вид
Решение № 805
Подписан
29.05.2023
В сила
09.01.2024
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110202820 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Варекс консулт – С“ ООД, с ЕИК: 205092403, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет. 1, ап. № 5 срещу Наказателно постановление № 2200297 от 20.04.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за това, че на 17.03.2022 г. в гр.

Варна, на строителен обект – жилищна сграда в УПИ VIII – 631, с идентификатор ***, кв. 5, по плана за кв. „Виница“, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ***, дружеството „Варекс консулт – С“ ООД в качеството му на работодател, е допуснало до работа лицето Н. М. Г., с ЕГН: **********, на длъжност „общ работник“ на строителен обект – жилищна сграда в УПИ VIII – 631, с идентификатор ***, кв. 5, по плана за кв. „Виница“, находящ се в гр. Варна, кв.

„Виница“, ***, преди да е предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториална дирекция на Национална агенция за приходите – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.

2 от Кодекса на труда.

1

Дружеството „Варекс консулт – С“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Навежда твърдения, че на датата 17.03.2022 г. не са били връчвани на св. Н. М. Г. нито екземпляр от подписан от двете страни трудов договор, нито уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториална дирекция на Национална агенция за приходите, тъй като лицето не е било допуснато до работа на посочения ден и не е престирал труд в полза на дружеството. Подчертава, че в хода на проверката, осъществена на 17.03.2022 г. в строителния обект – жилищна сграда в УПИ VIII – 631, с идентификатор ***, кв. 5, по плана за кв. „Виница“ не е присъствал законния представител на дружеството – жалбоподател, нито негов упълномощен представител. Оспорва автентичността на попълнената от св. Г. декларация от датата 17.03.2022 г., твърдейки, че същата никога не е била представяна на дружеството, за да има възможност да се запознае с нейното съдържание. Претендира, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които представляват основания за отмяна на наказателното постановление. Поради гореизложените съображения моли за отмяна наказателното постановление.

В проведеното на 01.02.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2820 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, дружеството „Варекс консулт – С“ ООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 01.02.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2820 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Б.Н., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението е безспорно установено, като моли за присъждане в полза на въззиваемата страна на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Около 16:00 часа на 17.03.2022 г. св. Н. М. Г. посетил строителен обект – жилищна сграда в УПИ VIII – 631, с идентификатор ***, кв. 5, по 2 плана за кв. „Виница“, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Константин Павлов“ № 41, за да се срещне със законния представител на дружеството „Варекс консулт – С“ ООД – г-н. М. С., за да се договорят евентуално за започване на работа на същия този строителен обект, който се изпълнявал от дружеството „Варекс консулт – С“ ООД.

Скоро след пристигането му на обекта, последният бил посетен от св. Б.

А. Д. и св. С. Б. И. – инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, които изпълнявали служебните си задължения по контрол върху спазване на нормите на трудовото законодателство.

Св. Д. и св. И. установили на територията на строителния обект св. Г., като му предоставили декларация, в която той лично да впише елементите от своето трудово и/или гражданско правоотношение, като той вписал, че се намира на територията на обекта за преговаряне относно предстояща работа за довършителна дейност, конкретно поставяне на плочки.

На 18.03.2022 г. бил сключен трудов договор между дружеството „Варекс консулт – С“ ООД в качеството на работодател и св. Н. М. Г., в качеството на работник/ служител, като страните постигнали съгласие св. Г. да престира труд в полза на дружеството на длъжността „Работник в строителството“ срещу трудово възнаграждение в размер на 325 лева, като се споразумели св.

Г. да започне трудова дейност на 21.03.2022 г.

На същата дата 18.03.2022 г. трудовия договор бил регистриран в ТД на НАП гр. Варна.

На 21.03.2022 г. св. Б. А. Д. и св. М. И. М. – инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна отново извършили проверка на строителен обект – жилищна сграда в УПИ VIII – 631, с идентификатор ***, кв. 5, по плана за кв. „Виница“, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул.

„Константин Павлов“ № 41, където установили св. Н. М. Г. да полага труд, като отново му била предоставена декларация, в която той лично вписал елементите на своето трудово правоотношение с дружеството „Варекс консулт – С“ ООД.

Приемайки, че на 17.03.2022 г. дружеството „Варекс консулт – С“ ООД, в качеството си на работодател е допуснало до работа св. Н. М. Г. на длъжност „общ работник“ на строителен обект – жилищна сграда в УПИ VIII – 631, с идентификатор ***, кв. 5, по плана за кв. „Виница“, находящ се в 3 гр. Варна, кв. „Виница“, ***, преди да му е предоставило копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториална дирекция на Национална агенция за приходите, на 30.03.2022 г. св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 20.04.2022 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Варекс консулт – С“ ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на даден субект за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, според съда е необходимо да е налице сключен трудов договор между този субект, в качеството на работодател и даден работник/ служител, като работника/ служителя да бъде допуснат до работа в полза на субекта, преди да му е било връчено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториална дирекция на Национална агенция за приходите.

В случая към датата 17.03.2022 г. трудов договор между „Варекс консулт – С“ ООД, в качеството на работодател и св. Н. М. Г. въобще не е съществувал, поради което и липсва обективна възможност да се ангажира 4 отговорността на „Варекс консулт – С“ ООД за извършено нарушение на чл.

63, ал. 2 от Кодекса на труда.

За да достигне до този извод, съдът кредитира напълно показанията на св.

Н. М. Г., който заяви, че в следобедните часове на 17.03.2022 г. е посетил строителния обект – жилищна сграда в УПИ VIII – 631, с идентификатор ***, кв. 5, по плана за кв. „Виница“, находящ се в гр. Варна, кв.

„Виница“, ***, за да се срещне с управителя на дружеството, за да се договарят евентуално за започване на работа в строителния обект, като него ден не е извършвал никакви трудови дейности на обекта.

Съдът дава вяра на показанията на св. Г., защото те са подкрепени изцяло от писмената декларация, която лично той е попълнил на 17.03.2022 г. пред инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, а и са подкрепени от показанията на св. С.И.К., който също заяви, че на датата 17.03.2022 г. заедно със св. Г. действително са се намирали на територията на строителния обект, но не са полагали труд, а са изчаквали управителя на „Варекс консулт – С“ ООД – г-н. М. С. да пристигне на обекта.

В тази връзка съдът би желал да обоснове становището си защо не дава вяра и не кредитира показанията на св. Д. и св. И. – инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, че са установили св. Г. да лепи плочки в строителния обект, т.е., че е изпълнявал в следобедните часове на 17.03.2022 г. своите трудови функции.

Самият св. Д. по време на разпита си в хода на съдебното следствие на няколко пъти заяви, че управителя на дружеството „Варекс консулт – С“ ООД е пречил със своите действия на извършване на проверката, сам е попълвал декларациите на работниците и не е позволявал работниците/ служителите сами да декларират елементите на своето гражданско и/или трудово правоотношение.

Съдът не вярва на тези негови твърдения, доколкото св. Д. така и не успя да даде смислен отговор защо при това положение, не е сезирал органите на МВР, че се възпрепятства изпълнението на служебните му задължения. Нещо повече – св. Д. заяви, че дори не е уведомил Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна за възпрепятстването на проверката, като заяви лаконично, че „мислехме, че ще справим без намесата от органите на 5 реда“.

Още повече, че самите инспектори от дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна признаха, че не са съставили Констативен протокол, в който да отразят своите впечатления от поведението на управителя и законен представител на „Варекс консулт – С“ ООД, ако са преценили, че то е незаконосъобразно, което също представлява бездействие, което не е особено логично.

Според съда като цяло подобно поведение не е житейско издържано и меко казано не е логично и буди сериозни съмнения какво точно са констатирали инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна по време на проверката на 17.03.2022 г.

Но съдът отново ще подчертае, че дори да са преценили, че св. Г. престира труд на строителния обект на 17.03.2022 г. е следвало да се ангажира отговорността на „Варекс консулт – С“ ООД за това, че е допуснало до работа лице без сключен валиден трудов договор, а не за това, че е допуснало работник/ служител преди да е предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториална дирекция на Национална агенция за приходите.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 2200297 от 20.04.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора, право на разноски има въззивното дружество, но следва да се почертае, че нито във въззивната жалба, нито в проведените открити съдебни заседания по делото, искане за присъждане на разноски не е направено, поради което и съдът не следва да се произнася в тази посока.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ: