Решение № 1340 от 12.12.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2822/2022
- Вид
- Решение № 1340
- Подписан
- 12.12.2022
- Състав
- Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 219, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1340 гр. Перник, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221720102822 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.2, ал.1, т.3 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по предявени от А. В. С., с ЕГН:********** и с адрес: гр. ******, чрез адв. Б., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 5500,00 лв. /пет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /стрес, тревоги, притеснения, чувство на унижение, уронване на доброто й име/, причинени от неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/, до окончателното й изплащане, и сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по ДП № 586/2021г. по описа на Второ РПУ ****, пр. пр. № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/, до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.10.2021г. ищцата имала среща с неин приятел в хотел „****“ в гр. ****, когато късно вечерта била извикана от администрацията на хотела.
Двама патрулни полицаи от ОДМВР-**** й разпоредили, че трябва да дойде с тях до мястото, където според тях е извършила ПТП с личния си автомобил „Опел Мерива“ с рег.
1
№ ****. Когато пристигнали на предполагаемото място на ПТП, било извършено изследване на ищцата с техническо средство „Алкотекст Дрегер 7510“, което отчело 4,10 промила алкохол в издишания въздух. Бил издаден талон за медицинско изследване и С. дала кръв в ЦСМП-****, след което била отведена в полицейското управление. От изготвената химическа експертиза се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта й била 3,82 промила. На място бил съставен АУАН серия GA № **** г., предаден на разследващите органи, и било образувано досъдебно производство № 6387/2021 г. на РП-**** за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК срещу ищцата. Била издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка на водача А. С. и наложена санкция по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 АПК, вр. чл. 165, ал. 2, т. 3 ЗДвП било допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 28.10.2021 г. Била издадена Заповед № 21-0938-000829/28.10.2021 г. от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-**** за прилагане на ПАМ, с която на водача А. С. е наложена санкция по чл. 171, т. 2 А, б . „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, с оглед на което са отнети СРМПС № ***** и два броя регистрационни табели с № *****, като било допуснато предварително изпълнение на заповедта. Ищцата била задържана и откарана в оскъдно облекло във Второ РУ-****, където била подложена на подигравки от полицаите. Наела адвокат, за което заплатила сумата 600,00 лв. по договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно от 25.11.2021г. На 29.11.2021 г. била призована във Второ РУ-****, където била привлечена като обвиняем по ДП № 6387-ЗМ № 586/2021 г. и са й предявени материалите по досъдебното производство. С Постановление от 03.02.2022 г. РП-**** прекратила наказателното производство, връчено на пълномощника на ищцата на 08.02.2022г., и влязло в сила на 16.02.2022г. С Решение № 26 от 11.03.2022 г. по адм.д. № 604/2021 г. на АСПерник била отменена Заповед № 21-0938-000829/28.10.2021 г. за прилагане на ПАМ, издадена от н-к сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-****, като незаконосъобразна и е възстановена регистрацията на л.а. „Опел Мерива“. Твърди, че вследствие на незаконосъобразните действия на разследващите органи по досъдебното производство е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което е станало достояние на целия й социален кръг, и е била лишена от възможността да ползва собствения си лек автомобил в продължение на 6 месеца, което е довело до допълнителни неудобства и трудности в ежедневието й, както и имуществени вреди в размер на 600,00 лв. за платения адвокатски хонорар по досъдебното производство. С оглед изложеното се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез представител от РП-Перник, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва ищецът да е претърпял вреди в претендирания размер за платено адвокатско възнаграждение по досъдебното производство, както и че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е влязло в сила на посочената дата. Възразява срещу размера 2 на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен по съображения, че с участието на ищцата е извършено само едно процесуално действие по смисъла на чл.
219, ал. 4 НПК - предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, както и че Прокуратурата не следва да отговаря за действията на МВР във връзка с временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищцата и спирането му от движение, тъй като не са в пряка причинна връзка с наказателното производство. Моли за отхвърляне на исковете. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
От фактическа страна:
Видно от материалите по ДП № 586/2021г. по описа на Второ РПУ ****, пр. пр. № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-****, същото първоначално е било образувано като бързо полицейско производство №6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-**** срещу ищцата А. В. С., за престъпление по чл.343б, ал.1, НК, за това, че на 28.10.2021г. е управлявала в гр.**** собствения си л.а.„Опел Мерива“ с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта 4,13 промила.
Видно от химическа експертиза /стр. 19 от ДП/, че концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца при проведено кръвно изследване е 4,13 промила.
Видно от заповед за налагане на принудителна административна мярка на водача А.
С. и наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 АПК, вр. чл. 165, ал. 2, т. 3 ЗДвП било допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 28.10.2021г. Била издадена Заповед № 21-0938-000829/28.10.2021г.. от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-**** за прилагане на ПАМ, с която на водача А. С. е наложена санкция по чл.
171, т. 2 А, б . „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, с оглед на което са отнети СРМПС № ***** и два броя регистрационни табели с № *****, като било допуснато предварително изпълнение на заповедта.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 25.11.2021г., сключен с адв. Б., ищцата упълномощила адвоката да я представлява по наказателното производство срещу възнаграждение от 600,лв., което заплатила.
На 29.11.2021г. ищцата е привлечена като обвиняем по ДП № 6387-ЗМ № 586/2021г. и са й предявени материалите по досъдебното производство.
3
С Постановление от 03.02.2022г. РП-**** прекратила наказателното производство, връчено на пълномощника на ищцата на 08.02.2022 г., и влязло в сила на 16.02.2022г.
С Решение № 26 от 11.03.2022 г. по адм.д. № 604/2021 г. на АС-Перник била отменена Заповед № 21-0938-000829/28.10.2021 г. за прилагане на ПАМ, издадена от н-к сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-****, като незаконосъобразна и е възстановена регистрацията на л.а. „Опел Мерива“.
От правна страна:
Съгласно чл. чл.2, ал.1, т.3 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Следователно от правна страна ищецът е длъжен да докаже наличието на три предпоставки: незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което наказателно производство е прекратено, претърпени вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите.
В настоящия случай е безспорно, че на 29.11.2021г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1, НК по ДП № 586/2021г. по описа на Второ РПУ ****, пр. пр. № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-****. С Постановление от 03.02.2022г. РП-**** е прекратила наказателното производство, като същото е влязло в сила на 16.02.2022г.
Съгласно постоянната съдебна практика ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. В този смисъл е приложимата практика на ВКС, отразена в решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV Г.
О. на ВКС и № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на Трето ГО на ВКС.
В процесния случай е налице първата хипотеза, при която ищецът претендират обичайните вреди, като в исковата молба не се посочени никакви специфични обстоятелства, налагащи обезщетение за вреди над обичайните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което и искът е доказан по основание.
Съгласно константната съдебна практика обезщетенията по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за 4 неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай.
Въведеният с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, по всеки конкретен случай. Точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело.