Решение № 96 от 19.05.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500065 по описа за 2022 година

Делото е образувано по повод въззивната жалба на А. П. Г. и С. А. Г. против Решение по гр.д.№2608/2020г. по описа на ОС – Бургас в отхвърлителната му част за сумата в размер на 48 522.07 лв. Решението се оспорва като незаконосъобразно, неоснователно и неправилно, постановено в нарушение на материалния – чл.20 от ЗЗД и процесуалния закони – чл.235 и чл.236 ал.2 от ГПК. На първо място се излагат доводи за нарушение на процесуалните правила – решаващият съд не е направил цялостен и задълбочен анализ на ангажираните от ищцовата страна писмени и гласни доказателства съпоставяйки ги с всички събрани по делото доказателства както и не са взето отношение по фактическите и правни доводи на ищците във връзка с претенцията им. Съдът е кредитирал единствено и само – споразумението от 06.02.2018г. Не е взет предвид представен от страната касов ордер /ПКО/ от 08.05.2019г., от който е видно че въззиваемият М.Д. е платил част от неустойка на ищците – по договора за 2018г. – 6000 лв. и за 2019г. – 6000 лв. – до м.март. Игнорирани са също и гласни доказателствасвид.С. и свид.Л., свидетелстващи е етажите на ищците не са завършени както и че за последните две години състоянието им е било такова като отпреди това и не са били извършвани никакви довършителни работи. Приетата по делото експертиза също сочи че не е постигната уговорената между страните степен на завършеност на апартаментите на ищците и към настоящия момент не са издадени актове обр.14, 15 и 16 по Наредба №3/03 на МРРБ. Не са обсъдени и други доказателства, вследствие на което е постановено 1 необосновано и незаконосъобразно решение в отхвърлителната му част. Сочи се нарушение и на материалния закон: изисква се тълкуване на общата воля на страните, следва да се установи целта на договора, отделните договорки следва да се тълкуват във връзка една с друга. При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържанието на договора следва да се изследват всички останали доказателства по делото – преди и след сключването. Като незаконосъобразен се оспорва извода на съда при тълкуването на споразумението от 06.02.2018г. – че е била налице воля на страните сумата да се заплаща и след изтичане на срока, записан в споразумението. Заплатените от М.Д. суми с ПКО - квитанция от 08.05.2019г. – неустойки по договор излизат извън шестмесечния срок. Въз основа и на гласните доказателства, установяващи, че за последните две години не е направено нищо ново по СМР, то виновната забава на въззиваемите следва да се счита продължена и след 6.08.2018г. Показателна е и т.4 от Споразумението – че страните ще договорят допълнително размера на бъдещото обезщетение съобразно ситуацията към момента. Забавата продължава и след изтичането на 6 – мес.

Срок в споразумението от 06.02.2018г., въззиваемите не са извършили никакви СМР и обзавеждане както на сградата, така и апартаментите на въззивниците, като за тази забава въззивниците нямат вина Тълкуването от ОС е неправилно, незаконосъобразно вследствие на което е постановено и неправилно и незаконосъобразно решение. Моли се за отмяната на решението в обжалваната му част и изцяло уважаване на предявената претенция за посочения период, предявена като частична.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответниците – М.Д., С.С. и „Б.“ ООД чрез процесуалния им представите – адвокат. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а постановеното решение се сочи за правилно. На първо място – оспорва се оплакването, че ОС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства като ирелевантно и некореспондиращо с мотивите на обжалваното решение, като неоснователно. Съдът е аргументирал решението си с аргумента че задължението за плащане на неустойка има договорен характер, условията за дължимост и съответно – размера се определят от волята на страните по договора, поради и което неустойката се дължи само за този период от време, за койот е изрично предвидена, а не във връзка с неизпълнението.

Договорката е за заплащане на неустойка за 6 м., извън този период претенцията е неоснователна. В самата жалба не се излагат доводи защо според ищците неустойката се дължи и извън договорения срок. Сочи се че е без значение какви суми е плащал ответникът на ищците: фактическите действия нямат отношение към решаването на правния въпрос за дължимост на неустойка. Договорната клауза е достатъчно ясна и не може да се търси подмяна волята на страните чрез поведението на едната или другата страна.

Ако едната страна плати повече от договореното то това плащане не може да се възприеме като промяна на условията на договора и надплатеното няма да стане дължимо по договора, а ще се стигне до неоснователно обогатяване – в 2 случая следва да се прави разлика между валидно възникване на договорно задължение и изпълнение на възникнало договорно задължение. Като неоснователни се оспорват възраженията за нарушение на материалния закон – относно тълкуването на договора. В случая няма никаква неяснота по тълкуването: т.4 на споразумението от 06.02.2018г. ясно посочва, че договореността е за срок от 6 месеца – считано от датата на подписване на споразумението. Изрично е предвидено, че след шест месеца страните ще се договарят допълнително за размера на евентуалното бъдещо обезщетение.

Това сочи, че плащането е само за срок от 6 месеца и остава открит въпроса за уреждане на отношенията след този срок чрез допълнително споразумение.

В случая страната сочи, че няма никакви възможности за тълкуване на споразумението, по силата на което да се приеме, че уговорката за плащане на по 2000 лв. месечно остава и след изтичане на 6 – мес. срок, тъй като страните са посочили изрично – че ще определят отношенията си съобразно преценката в последващ бъдещ момент. Тълкуване в насока продължаване на плащанията излиза извън предметния обхват на изявленията по договора и преминава в сферата на предполагаема оценка. Моли се съда да остави в сила обжалваната от ишците част на решението. Претендират се разноски и за двете инстанции пълен размер.

Депозирана е въззивна жалба и от ответниците по делото – М. Г. Д., С.

С. С. и „Б.“ ООД против решението на ОС с №374 от 15.12.2021г., постановено по гр.д.№2608/20г. против уважителната част на постановеното решение, с която претенцията се уважава до размера на 10 167.93 лв. Съдът е приел, че ответната страна е неизправна по договора за строителство като в резултат на нейното поведение е допусната забава в изпълнението на договорните и задължения. Оспорва се приетото от съда, че ответната страна има вина за настъпилата забава. Наличието на споразумение между страните и изявление, че ищците нямат вина за настъпването на забавата не води до извода за вина у ответната страна. Не са съобразени доводите на ответната страна – че самите ищци са поискали промяна в конструкцията и обема на сградата. Именно ищците са заявили и съответната промяна на ПУП – ПРЗ, която да позволи при повдигане височината на сградата да се постигне и исканото от тях отстраняване на скосовете. Това тяхно искане очевидно е свързано със забава на строителството.Така срещу правото на учредителите да искат промяна проекта на сградата стои задължението на строителя да търпи забавата , наложена от промяната. Да се търси вина за забава у строителя при това положение е неправилно, тъй като той изпълнява задълженията си по сключения договор. Сочи се, че изводите на окръжния съд са изградени върху непълна и едностранчива преценка на събраните доказателства. Неправилно е прието, че не е установен произхода на инициативата, по повод която е инициирана промяна на проекта. Не е съобразено заявлението подписано именно от ищците от 14.03.2017г., от което става ясно кой е инициирал изменението на ПУП – ПРЗ. В тази насока не е съобразена и представената заповед на кмета на Община Бургас, с която 3 се разрешава поисканото изменение – установява се не само по несъмнен начин инициативата, но е и посочено, че това изменение касае новостроящата се сграда. Ищците са собственици на процесния имот, а инициативата за изменение на ПУП – ПРЗ е именно тяхна. И с оглед на това извода на съда е неправилен. Неправилно съдът се е позовал на обясненията на в.л. че не може да отговори на въпроса по чия инициатива се е пристъпило към изменение на конкретния проект. Вещото лице не е нито свидетел, нито има компетенции да преценя доказателствената стойност на представени по делото писмени доказателства.Въпросът е правен и не е в компетенциите на в.л. Съдът не е преценил и данните от приетото експертно заключение: единствения проблем, който пречи сградата да бъде въведена в експлоатация са изправените скосове на покривната плоча. Останалите отклонения от проекта са несъществени и е обяснено, че те не влияят на конструктивната здравина и на въвеждането в експлоатация. Не е съобразено и експертното заключение по степента на завършеност - установено е че сградата е изцяло завършена с изключение на въпроса за скосовете – дали следва да се възстановят по първоначалния проект или зависи от изхода на административноправния спор по измененията в ПУП – ПРЗ. На следващо място – съдът не е съобразил и свидетелските показания: относно причините за измененията по сградата. Свид.Г. посочва, че повдигането на гаражния етаж е поискано от ищците с цел в гаражите да влизат автомобили по-големи от леки коли. Друга причина е необходимостта да се запази точката на присъединяване на изгражданата канализационна мрежа поради вдигане котата на тротоара, тъй като нивото на дворното място е останало под нивото на тротоара. Свид.Г. е пояснил, че по искане на ищците котелът за газовата инсталация е бил предвиден за монтиране в общите части на сградата. Това е във връзка искането за изменение на ПУП – ПРЗ и надстрояването на още един допълнителен етаж. Лично той е обяснил спецификите на слънчевата инсталация на ищците и те са се съгласили такава да не се монтира.

Показанията на свид.Г. изключват наличието на виновно поведение на ответната страна, което да се квалифицира като неизпълнение на договорните задъжения и като причина за забавено изпълнение. Всичко което се прави по сградата се прави по искане на ищците, а последиците от неспазването на сроковете за завършване на сградата са резултат от поведението на самите ищци. В тази връзка може страната излага обясненията на в.л.Д. – защо за сградата няма издаден акт обр.15:- не защото не е завършена, а защото е неясна съдбата на скосовете – до влизане в сила на съдебното решение по аднимистративноправния спор за изменението на съществуващия ПУП – ПРЗ не се знае какво ще се актува- сграда със скосове или сграда без скосове – респ. – сграда без скосове с един допълнителен етаж.

Обзавеждането и оборудването на сградата също не се дължи на поведението на ответника – строител – също се установява от показанията на свид.Г.:единствената причина да не се довършва обзавеждането и оборудването на сградата, да не се съставя акт обр.15 и да не се въвежда сградата в 4 експлоатация е необходимостта да се изчака решаването на въпроса какъв ПУП – ПРЗ действа за имота – съответно – дали скосовете ще трябва да се възстановят или сградата може да остане в сегашния си вид. Забава не може да има , тъй като към момента на сключване на договора за суперфиция сградата е била вече почти в завършен груб вид – т.е. – ответната страна не само не е забавила изпълнението, но в една значителна степен го е изпълнила предсрочно. На фона на тези констатации следва да се съобразят доводите за липса на вина у ответната страна за забавеното въвеждане на сградата в експлоатация – и за ангажиране на отговорността за забавено изпълнение.

Страната сочи , че в крайните си изводи съдът е нарушил и логическата връзка между фактите: цитира се ТР №1/2001г. на ВКС – е грешките при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила представляват нарушение на съществените процесуални правила. В тази насока – съдът неправилно е приел, че предприетото изменение на ПУП – ПРЗ е било предприето след като строителят вече е бил в забава. Този извод е направен без да се отчита обстоятелството, че строителството е процес, при който всеки следващ етап се предхожда от друг и не може да се прескача етап. Преди изобщо да се стигне до изграждане на последния етаж по желание на самите ищци се преработва изпълнението на предходните – начиная от повдигане плочата на гаражния етаж. Забавата се разглежда като откъснат процес, изолирано явление, а то е в тясна връзка като краен резултат с предходното изграждане на отделните етапи на сградата. На следващо място – съдът неправилно не е съобразил показанията на свидетелите, че корекциите на сградата се правят по искане на ищците – начиная от повдигане плочата на гаражния етаж. В този смисъл дори и процеса по изменение на ПУП – ПРЗ да е започнал след настъпила вече забава от страна на строителя, то впоследствие той се оказва освободен от отговорността за забава. Решаващо тук чия е инициативата за изменението на ПУП – ПРЗ, а не датата на заявлението относно началния момент от който това искане е било отправено до строителя, съгласувано с него – съответно – не доказва кога измененията на сградата са били предприети със съгласието и на двете страни. Неправилно се приема, че е налице виновна забава на строителя защото нямало данни той да е предприел действия по изработването на онези детайли от покрива, които според вещото лице следва да бъдат коригирани