Определение № 644 от 22.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 644 гр. Ловеч, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500455 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по подадено възражение от М. А. С., ЕГН **********, против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.09.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 509/2023 г. по описа на РС – Луковит, ведно с частна жалба по чл. 419, ал.1 ГПК и молба за спиране на изпълнението по изпълнително дело №501/2024 по описа на ЧСИ рег.№879 на КЧСИ.

Твърди се, че за процесната заповед жалбоподателят е разбрал на 29.03.2024 г., когато работодателят му съобщил за наложен запор върху трудовото му възнаграждение по изпълнително дело №501/2024 по описа на ЧСИ рег.№879 на КЧСИ. Излага, че не е кандидатствал никога за получаване на кредит от кредитора, не е сключвал процесния договор за кредит и не е усвоявал заемните средства, като спрямо него е извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК. Моли съда да приеме възражението, да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, както и да спре изпълнението.

Ответникът по жалбата не взима становище в законоустановения срок.

Съдът, като разгледа приложените по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, намира за установено следното:

1

„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 1311374023, е сезирало съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М. А. С. за сумите както следва: 313,58 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 28.02.2023 г., 18,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 05.04.2023 г. – 05.09.2023 г. и 21,73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.04.2023 г. – 07.09.2023 г., ведно със законна лихва от 19.09.2023 г. до изплащане на вземането. Въз основа на процесното заявление е издадена Заповед за изпълнение от 21.09.2023 г., Разпореждане №851/21.09.2023 г., с което е допуснато незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист.

На 05.04.2024 г. е постъпило в РС – Луковит възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, в което е обективирана и молба за спиране на изпълнението по изпълнително дело №501/2024 по описа на ЧСИ рег. №879 на КЧСИ. На същата дата длъжникът е депозирал в ОС – Ловеч молба за спиране на изпълнението, частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, както и възражение по чл. 423 ГПК.

Според разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

На първо място, съдът намира, че процесното възражение е подадено в срок.

От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 21.09.2023 г., издаден по ч.гр.д.№509/2023 по описа на РС – Луковит, е образувано изпълнително дело №501/2024 по описа на ЧСИ рег. №879 на КЧСИ с взискател „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжник – М. А. С..

Видно от Покана за доброволно изпълнение по процесното изпълнително дело, отправена до длъжника, същата, заедно с препис от изпълнителният лист и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №339/21.09.2023 по ч.гр.д. №509/2023 по описа на РС – Луковит, е връчена на 19.04.2024 г. на М. А. С., но липсва положен подпис от последния. Същевременно в графа „Получател“ под т.1 в разписката е вписана Гергана Дайнинска без отбелязване на връзката й с адресата. Ето защо, предвид така констатираното противоречие и липса на подпис от страна на 2 длъжника в процесната разписка, удостоверяваща получаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът намира, че последната не е връчена надлежно на същия, поради което възражението по чл. 423 ГПК следва да бъде прието.

Приемането на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е предпоставка за разглеждане на частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК по аргумент от чл. 423, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК, разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва в едномесечен срок от връчването на заповедта, като частната жалба се подава едновременно с възражението срещу заповедта.

С оглед констатацията за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, изпратена с поканата за доброволно изпълнение, съдът намира, че частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Предпоставка за отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение според чл. 419, ал.3, пр. посл. ГПК е вземането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

От съдържанието на процесния Договор за потребителски кредит от 28.02.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. А. С., се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, доколкото кредитополучателят има качеството потребител, съобразно пар. 13, т.1 ДР ЗЗП - физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, като липсва отбелязване същият да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. При така възприетото, съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е изяснено в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за 3 услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От така изложеното следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде взет предвид при изчисляването на ГПР, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри.

Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от кредитора за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Предвид изложеното следва да се съобрази дали сключването на застрахователния договор е била необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри. В тази връзка, съдът намира, че обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, е лишено от правно значение доколкото от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит, който извод почива на обстоятелството, че видно от чл. 8 и погасителния план, инкорпориран в договора, размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на сключването и е включен в размера на главницата. Сключените застраховки и договорът за кредит са от една и съща дата, като ответникът е действал като застрахователен агент при сключване на застраховките. С оглед на това, съдът приема, че сключването на застраховката е представлявало условие за 4 отпускане на процесния кредит и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 ДР ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в ГПР – така Решение № 395 от 22.01.2024 г., постановено по в. гр. дело № 5786/2023 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, Решение № 1749 от 10.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021 г., Решение № 3869 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022 г., Решение № 397 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6564/2023 г., Решение № 1748 от 05.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10210/2021 г. В допълнение следва да се отбележи, че това, че застрахователната премия е включена в главницата по кредита, не разколебава горния извод, доколкото главницата не представлява част от общите разходи по кредита.

При отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК. Предвид изложеното, съдът намира, че претендираното от кредитора вземане се основава на неравноправна клауза, инкорпорирана в договор, сключен с потребител, поради което намира за удовлетворени изискванията на чл. 419, ал.3, пр. последно за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. По тези съображения съдът намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 339/21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 509/2023 г. на РС- Луковит, а изпълнителният лист, издаден въз основа на заповедта, следва да бъде обезсилен По отношение на молбата за спиране на изпълнение настоящият съдебен състав намира, че не се явява компетентен да се произнесе по същата, поради 5 което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Делото следва да бъде върнато на РС – Луковит за продължаване на съдопроизводствените действия и даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и за произнасяне по депозираната и пред него молба за спиране на изпълнението, инкорпорирана във възражение по чл. 414 ГПК вх. №1361/05.04.2024 г., подадено от длъжника.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК на М. А. С., ЕГН **********, против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.09.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 509/2023 г. по описа на РС – Луковит.

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 21.09.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 509/2023 г. по описа на РС – Луковит.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 21.09.2023 г. по ч.гр.д.

№509/2023 по описа на РС-Луковит.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за спиране на изпълнението по изпълнително дело №501/2024 по описа на ЧСИ рег. №879 на КЧСИ.

ВРЪЩА ДЕЛОТО производствените действия. на

РС-Луковит за продължаване на

Определението е окончателно.