Определение № 23 от 10.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. София, 08.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Галина Иванова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20238002900217 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 564 от 04.08.2022 г. по в. т. д. № 197/2022 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на Решение № 261511 от 17.11.2021г. по т.д. № 1268/2020г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от „Петрол“ АД срещу „Симов и Сие“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК за признаване за несъществуващи вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД срещу „Петрол“ АД в размер на 162 841,55 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2015г. до датата на изплащане на вземането и разноски в размер на 7 156, 83 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015 г. по ч. гр. д.

№ 2534/2015 г. на Районен съд - Ловеч, както и вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД срещу „Петрол“ АД в размер на 71 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 1 420 лв. - платена държавна такса и 2 100 лв. - адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015г. по ч.гр.д. № 2535/2015 г. на Районен съд - Ловеч. На основание чл.78, ал.3 ГПК „Петрол“ АД е осъдено да заплати на „Симов и Сие“ ЕООД сумата от 4 890, 37 лв. - държавна такса за въззивното производство.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е 1 неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Непредявяването на вземанията от кредитора в производството по несъстоятелност срещу главния длъжник в преклузивните срокове по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ, съответно неподаването на възражение в срока по чл.690, ал.1 ТЗ срещу неприемането на вземане, което е предявено, но е включено от синдика в списъка на неприети вземания, води ли до преклудиране на отговорността на поръчителя по отношение на тези вземания на основание чл.147, ал.1 ЗЗД или не ?;

2. Непредявяването на иск от кредитора срещу главния длъжник в шестмесечния срок от падежа на задължението, води ли до преклудиране на отговорността на поръчителя по отношение на това задължение на основание чл.147, ал. 1 ЗЗД или не? Ако в шестмесечния срок от падежа на задължението е предявен иск срещу главния длъжник при частичност, то това води ли до преклудиране на отговорността на поръчителя по отношение на непредявената част от задължението на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД ?;

3. Ако по време на висящо исково производство по чл.422 ТЗ се открие производство по несъстоятелност срещу главния длъжник, който е ответник по иска по чл.422 ТЗ, длъжен ли е съдът да спре делото по чл.422 ТЗ на основание 637 ТЗ, а ищецът - кредитор да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност ? Освобождава ли се поръчителят от отговорност, ако исково производство по чл.422 ТЗ срещу главния длъжник не бъде спряно в нарушение на чл.637 ТЗ и съответно кредиторът не предяви вземанията си в несъстоятелността на главния длъжник в сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ, както и шест месеца след изтичането им ?;

4. Може ли поръчителят да упражни основателно възражението на главния длъжник по реда на чл.142 ЗЗД, че процесуалното право на кредитора да предяви иск за вземанията си срещу главния длъжник е погасено и не подлежи на принудително изпълнение, поради непредявяването на вземанията в производството по несъстоятелност на длъжника?;

2

5. Непредявяването на вземанията от кредитора в производството по несъстоятелност срещу главния длъжник в преклузивните срокове по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ, съответно неподаването на възражение в срока по чл.690, ал.1 ТЗ по отношение на вземането, което е предявено, но е включено от синдика в списъка на неприети вземания, води ли до преклудиране на отговорността на поръчителя по отношение на тези вземания на основание чл.138, ал.2 и чл.139, изр. второ ЗЗД във връзка с чл.142 ЗЗД ?;

6. Пропускът на кредитора да предяви вземанията си срещу главния длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, съответно да подаде възражение по чл.690 ТЗ води ли до невъзможност поръчителят да се суброгира в правата на кредитора срещу главния длъжник с оглед разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, съответно погасява ли се поръчителството в този случай на основание чл. 146, ал.3 ЗЗД?;

7. Виновно поведение ли е (включително при небрежност) по смисъла на чл.146, ал.3 ЗЗД пропускът на кредитора да предяви вземанията си срещу главния длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, съответно да подаде възражение в срока по чл.690 ТЗ вследствие на което поръчителят е загубил възможността да се суброгира в правата на кредитора срещу главния длъжник ?

По поставените от касатора правни въпроси № 1, 2, 3, 5 и 6 се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС, съответно: по въпрос № 1: т.4б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 93 от 02.05.2017 г. по т. д. № 53672/2015 г. на IV г. о. и Решение от 04.01.2016 г. по т. д. № 163/2014 г. на II т. о.; по въпрос № 2: т.4б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 3:

Определение № 695 от 02.12.2009г. по ч.т.д. № 606/2009 г. на I т. о.;

Определение № 180 от 17.07.2018 г. по т. д. № 1709/2017 г. на I т. о.; Решение № 178 от 22.01.2016г. по т.д. №1889/2013г. на I т.о.; Определение № 329 от 29.05.2014 г. по ч.т.д. № 1594/2014 г. на II т.о.; Определение № 153 от 02.04.2019 г. по ч.т.д. № 313/2019г. на I т.о.; Решение № 3170 от 16. 07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на I т.о.; Решение № 33 от 16.09.2014г. по т. д. № 3

1025/2012 г. на II т.о.; Решение № 241 от 14.01.2014г. по т.д. № 235/2010 г. на II т.о.; Определение № 322 от 15.07.2019 г. по ч.т.д. № 1638/2019 на ВКС, I т.о.; Решение № 93 от 02.05.2017 г. по т. д. № 53672/2015 г. на IV г. о.;

Решение от 04.01.2016г. по т.д. №163/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение № 241 от 14.01.2014 г. по т. д. № 235/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение по т. д. № 3170/2013г. на I т. о.; Решение от 06.06.2016 г. по т. д. № 3773/2014 г. на I т. о. и цитираното с него Решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/13 г. на I т. о.; по въпрос № 5: Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562/2017 г. на II т. о. и Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на II т. о.; по въпрос № 6: Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на II т.о. По въпроси № 4 и № 7 се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с твърдението, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по поставените въпроси липсва практика на ВКС. Отделно от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Счита, че постановилият го съд в противоречие с разпоредбите на чл.139, изр. второ, вр. чл.142 ЗЗД, с разпоредбата на чл.147, ал.1 и с чл.146, ал.3 ЗЗД е приел, че отговорността на поръчителя „Петрол“ АД не е преклудирана, въпреки че по делото било безспорно установено, че кредиторът „Симов и Сие“ ЕООД е пропуснал да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност на главния длъжник „Елит Петрол“ АД в преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 ТЗ, както и шестмесечния срок от падежа на задължението. Поради тази причина се изтъква, че Апелативен съд София очевидно неправилно е приел, че „Петрол“ АД като поръчител продължава да отговаря за задължението на „Елит Петрол“ АД (н) към „Симов и Сие“ ЕООД в пряко противоречие с изричните разпоредби на ЗЗД, предвиждащи, че поръчителят не може да отговаря за повече от това, за което отговаря главният длъжник, че поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му, както и че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против главния длъжник в течение на шест месеца от падежа.

Ответникът по касация – „Симов и Сие“ ЕООД е депозирал отговор в 4 срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционния съдебен акт, Апелативен съд – София препращайки към мотивите на решението относно установената фактическа обстановка, непроменена във въззивното производство, е приел следното от правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от „Петрол“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, вр. с чл.439 ГПК срещу „Симов и Сие“ ЕООД за признаване за несъществуващи вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД срещу „Петрол“АД в размер на 162 841, 55 лв., ведно със законната лихва считано от 29.12.2015г. до датата на изплащане на вземането и разноски в размер на 7 156, 83 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015г. по ч.гр.д. № 2534/2015г. на Районен съд - Ловеч, както и вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД срещу „Петрол“ АД в размер на 71 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2015г.до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 1 420 лв. - платена държавна такса и 2 100 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 30.12. 2015г. по ч.гр.д. № 2535/2015 г. на Районен съд - Ловеч. Исковете са основани на твърдения за настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл.439 ГПК, явяващи се според ищеца правопогасяващи по отношение на вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД спрямо „Петрол“ АД, а именно – непредявяване на вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност на главния длъжник „Елит Петрол“ АД (н), както и неподаване на възражение в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу включване в списъка на неприетите вземания, поради което същите не подлежат на принудително изпълнение и предстои да се погасят на основание чл.739, ал.1 ТЗ. Ищецът се позовава и на предвидените в разпоредбите на чл.146, ал.3 ЗЗД и на чл.147 ЗЗД правни последици на 5 погасяване, съответно на прекратяване на поръчителството.

За установено е прието валидно възникнало облигационно правоотношение между Симов и Сие ООД и Елит Петрол АД (н) - цесионер по сключен между тях Договор за цесия от 17.04.2014г. с предмет прехвърляне на вземания на цедента към КТБ АД (н) в общ размер на 636 678, 32 лв. С Договор за поръчителство от 30.04.2015г. ищецът „Петрол“ АД поел задължението да изпълни в качеството си на поръчител задълженията на „Елит Петрол“ АД по договора за цесия. За събиране на част от вземанията по процесния договор за цесия, обезпечени с договора за поръчителство, били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г., по ч.гр.д. № 2534/ 2015г. и по ч. гр. д. № 2535/2015 г. на Pайонен съд – Ловеч. По възражения на длъжника по реда на чл.414 ГПК за установяване вземанията по заповедните производства били предявени искове по реда на чл.415 ГПК, които били изцяло уважени с влязло в сила решение № 154 от 10.07.2018г. по в.т.д. № 255/2017г. на Апелативен съд - Велико Търново.