Протокол № 259 от 23.09.2021, Районен съд - Габрово

ПРОТОКОЛ

№ 259 гр. Габрово, 17.09.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20214210100522 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За ИЩЕЦА "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." КЛОН БЪЛГАРИЯ редовно призован на 27.07.2021 г., не се явява представител, като на 20.08.2021 г. от страна на пълномощника на ищеца - юрисконсулт Н.М. е депозирана молба за даване ход на делото в отсъствие на ищеца, ведно с пълномощно, като в молбата са направени и доказателствени искания.

ОТВЕТНИКЪТ В. СТ. АТ. - редовно призован на 31.08.2021 г., не се явява.

Представлява се от адвокат Х.Б. от ГАК с пълномощно, представено в днешно съдебно заседание.

Съдът даде думата на явилите се страни за становища по даване ход на делото.

АДВОКАТ Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на гр.д. № 572/2021 г. по описа на ГРС.

Съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и предоставя възможност на страните да упражнят правата си по чл.143 - 145 ГПК.

АДВОКАТ Б.: Оспорвам изцяло исковата претенция. Договора, от който произтичат претендираните вземания е сключен в нарушение на чл.22 ЗПК, не са 1 спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Налице е изначална недействителност на договора. Чл.23 ЗПК говори за последиците от тази недействителност, а именно, че се дължи само чистата стойност на кредита, а не се дължат лихва и други разходи по кредита. Договора е написан с шрифт, по-малък от височина на буквата 12 пункта. Няма пояснения как се изчисляват разходите и приложенията към договора са написани с различен по размер шрифт. Считам, че съдът не се нуждае от специални знания, за да установи, че договора е написан на стандартен Гарамонд шрифт с височина 11. ГПР е посочен като абсолютна процентна стойност, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Чл.19, ал.1 ЗПК посочва какво трябва да изразява ГПР, за което в договора липсва конкретизация за това, което е нарушение, че договора не е сключен по ясен и разбираем начин. Като доказателства, извън представените от ищеца, няма да соча. Ако съдът счете за необходимо, моля да се назначи експертиза на какъв шрифт и с каква височина е написан договора и приложенията, но считам, че затова не са необходими специални знания. Считам, че това обстоятелство е в тежест на ищеца и той следва да понесе разходите. Моля да допълните да бъде извършена комплексна графико-счетоводна експертиза.

След като взе предвид становищата на страните и че между същите не е постигната спогодба, на основание чл.146, във вр. с чл.145, ал.3 от ГПК, съдът намира, че следва да обяви доклада по делото, като включи в него наведените възражения от процесуалния представител на ответника, вземайки предвид, че същите касаят приложението на закона и с тях се релевират възражения за нищожност по договор за потребителски кредит, за които съдът е длъжен да следи и служебно.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, както следва:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения:

Вземането на ищеца се основава на договор за потребителски паричен кредит № CARU-12979469 от 10.03.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" и ответника В. СТ. АТ.. Страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя-ответник заем в общ размер на 12000.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.03.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 305.90 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен 2 процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от 3ПK, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле "Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл.3 във връзка с чл.4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 305.90 лева, като в чл.5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № CARU-12979469 на 05.02.2019 г., като към тази дата са погасени 34 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.03.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.

Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Габрово за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № CARU-12979469, както следва: 6425.54 лева - главница, 667.46 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.03.2021 година; 892.51 лева - мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Със съобщение по ч.гр.д. № 1835/2020 г. на РС – Габрово на ищеца е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостга на вземането, обективирано в издадената по посоченото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А. чрез 3

«БНП Париба Пърсъньл Файненс» С.А., клон България, съществува вземането по договор № CARU-12979469, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1835/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово, а именно: 6425.54 лева - главница по договора за кредит; 667.46 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.02.2019 г. до 05.03.2021 г.; 892.51 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителен иск за горепосочените суми и моли да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Претендират се и направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът оспорва изцяло исковата претенция. Заявява, че договорът, от който произтичат претендираните вземания е сключен в нарушение на чл.22 ЗПК. Не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Налице е изначална недействителност на договора. Чл.23 ЗПК говори за последиците от тази недействителност, а именно, че се дължи само чистата стойност на кредита, а не се дължат лихва и други разходи по кредита. Договора е написан с шрифт по-малък от височина на буквата 12 пункта, няма пояснения как се изчисляват разходите и приложенията към договора са написани с различен по размер шрифт. Счита, че съдът не се нуждае от специални знания, за да установи, че договора е написан на стандартен Гарамонд шрифт с височина 11. ГПР е посочен като абсолютна процентна стойност, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Чл.19, ал.1 ЗПК посочва какво трябва да изразява ГПР, за което в договора липсва конкретизация за това, което е нарушение, че договора не е сключен по ясен и разбираем начин.

Правна квалификация

С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният иск за установяване на вземане за главница, произтичащо от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК.

Предявеният при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати същата сума на ищеца е с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК.

Предявеният иск за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/ 4 лихва по договор за потребителски кредит е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК. Предявеният при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати същата сума на ищеца е с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.

Предявеният иск за установяване на вземане за мораторна лихва по договора е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявеният при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати същата сума на ищеца е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предвид липсата на писмен отговор, няма права и обстоятелства, които се признават, на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК.

На осн. чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът уведомява страните, че всички обстоятелства се нуждаят от доказване.

На осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

Ищецът е длъжен да докаже от какво произхожда вземането му, като доказването следва да се отнася до сумите, посочени в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1835/2020 г. по описа на РС – Габрово, по което ищецът е заявител, а ответникът – длъжник. По-конкретно, по исковете за установяване на вземанията по договора за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи съгласие на страните по този договор за предаване на парична сума от заемодателя в собственост на ответника-заемател; предаване на тази сума от заемодателя на заемателя – кога е извършено, от кого и на кого са предадени сумите; поето от заемателя задължение да се върне заетата сума, настъпването на уговорения срок или изпращането на покана до него да я върне, и изпадането на ответника в забава. По иска за установяване на вземане за възнаградителна лихва ищецът следва да докаже поемането на писмено задължение от ответника да заплати такава лихва, размерът на задължението и настъпване на изискуемостта му. В тежест на ищеца е да установи основанието и размера на вземанията си за мораторни лихви. Същите обстоятелства подлежат на доказване и по предявените евентуални осъдителни искове.