Решение № 622 от 17.07.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Добрич, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230100393 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Ж. В., ЕГН **********, гр.Д., ул.

„***“ №***, ет.***, ап.***, чрез упълномощения адвокат Г. Т. от ДАК срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, представлявано от изп. директор инж. Т. Г., със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 4080.00 лв. – главница, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 04.03.2021г. до 04.09.2021г. и сумата от 665.51 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.04.2021г. до 26.10.2021г., като за част от претендираните суми била издадена Заповед №1342/26.10.2022г. по ч. гр. д.

№3086/2022г. по описа на ДРС. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.225, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

В ИМ ищецът твърди, че Н. Ж. В. е работил във „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД - гр. Добрич на длъжност "***" по безсрочен трудов договор, сключен на 01.06.2011г. без прекъсване до 04.03.2021 г. Със Заповед № РД-03- 20/03.02.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл.120в от КТ е наредено спиране на работата и трудовите функции на „следните служители“, считано от 04.02.2021г., като в заповедта е посочено единствено и само името на ищеца.

Със заповед № ЛС- 7#1/02.03.2021г. на изпълнителния директор на ответното дружество, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради: „спиране на работа повече от 15 работни дни", която заповед му е връчена на 04.03.2021 г.

С решение №281/16.07.2021 г. по гр. д. № 20213230100761/2021г., ДРС признава 1 уволнението за незаконно, уволнителната заповед е отменена като незаконосъобразна и работникът Н. В. е възстановен на изпълняваната преди уволнението длъжност. ДОС, с Решение №203/10.12.2021г. по в.гр. д. №675/2021г., потвърждава първоинстанционният съдебен акт.

Предвид подадена касационна жалба срещу решението на ДОС, ВКС, IV Г.О. не допуска касационно обжалване с Определение №50694/29.09.2022г. по гр. д. №763/2022г.

В ИМ се излага, че на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за времето, в което е останал без работа, работодателят дължал на Н. В. обезщетение за периода от 04.03.2021 г. до 04.09.2021г. в размер на 4080.00 /четири хиляди и осемдесет/ лева /сумата е изменяна неколкократно от ищеца с допълнителни молби/. Последното му брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец при работодателя, било в размер на 1020 лева.

Върху неизплатеното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД - гр. Добрич, дължало на ищеца и обезщетение за забава по смисъла на чл.245, ал.2 от КТ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за периода от 26.04.2021г. до 26.10.2022г. в размер на 665.51 лв. /шестотин шестдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/, като сумата по акцесорният иск е неколкократно изменяна от ищеца, както и началният период на лихвата.

Ищецът подал заявление до ДРС на 26.10.2022г. по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №3086/2022г. и била издадена заповед за парично изпълнение №1342/26.10.2022г. срещу ответника за сумите от: 6120.00 лв. – главница, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за шест месеца /не е визиран точен период/ и 907.46 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.04.2021г. до 26.10.2022г.

Длъжникът е получил заповедта и своевременно е подал възражение срещу нея.

Заповедният съд на осн. чл.415 от ГПК, е указал на заявителя, да предяви искове срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, за установяване на вземането си. Кредиторът в дадения му 1-мес. срок е подал настоящата искова молба срещу ответника.

Ищецът претендира, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че длъжникът му дължи част от сумите, предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №3086/2022г.

Н. В. претендира съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.

С разпореждане от 10.02.2023г. ДРС, е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея, както и от уточняваща молба с вх. №6935/19.04.2023г., което е било получено от дружеството на 15.02.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който твърди, че исковете са неоснователни, оспорва ги по основание и размер и моли за отхвърлянето им.

2

Ответното дружество моли, съдът да прекрати настоящото дело на осн. чл.126 от ГПК, тъй-като в ДРС имало образувано по-рано друго дело /гр. д. №89/23г./ между същите страни, предмет и основание

Ответникът прави възражение за прихващане със сумата от 2040 лв., която е изплатил на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.220 от КТ /в размер на 1020лв./ и на осн. чл.222, ал.1 от КТ /в размер на 1020 лв./., които суми, следвало да се възстановят от работника на работодателя му, след като уволнението било признато от съда за незаконно, защото отпадало с обратна сила основанието за изплащане на тези суми. Така, ако съдът приеме за основателен главния иск, както и възражението на ответника за прихващане, то дължимата сума по чл.225 от КТ, била в размер на 3672 лв., а не на 6120 лв.

/по-късно изменен на 4080 лв./, както претендира ищецът.

Относно акцесорният иск, ответникът твърди, че не е бил поканен от ищеца да му заплати претендираните суми и поради това не е изпадал в забава и не дължал паричната претенция за лихва. Отделно от това, неправилно бил визиран от ищеца в ИМ, периода на обезщетението за забава. Настоява се за отхвърляне и на иска за обезщетение за забава в размер на 907.46лв. /по-късно изменен на 665.51 лв./

Претендират се съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и се съобрази с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: предявени са положителни установителни искове с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Установено е, че ищецът е подал заявление с вх. рег. №18543/26.10.2022г. до РСДобрич за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на 6120.00 лева, представляващо обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ – за оставане без работа при прекратяване на трудовото правоотношение, дължимо за срок от шест месеца, т.е. от 04.03.2021г. до 04.09.2021г. /при БТВ в размер на 1020лв./ , заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението - 26.10.2022г. и за сумата от 907.46 лв. – обезщетение за забава, изчислено за периода от 26.04.2021г. до 26.10.20221г. Въз основа на него е образувано ч. гр. д. №3086/2022г. по описа на Районен съд Добрич. Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.411, ал.3 от ГПК е издадена заповед №1342 от 26.10.2022г., за изпълнение на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД да заплати на кредитора Н. В. процесната сума от 6120.00 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ /6х1020лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на заявлението, 907.46 лв. – обезщетение за забава, както и сторените съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Заповедта е била връчена на длъжника на 01.11.2022г., който на 29.11.2022г., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение с вх. №20952 срещу заповедта. При това положение, на 23.01.2023г.

3 заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.

В законоустановения едномесечен срок /с начало 24.01.2023г. и край 25.02.2023г./, заявителят своевременно е депозирал настоящата искова молба вх. №2608/10.02.2023г.

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането - основание, страни, размер, като следва да се отбележи, че в хода на процеса, ищецът е измененил /намалил/ само размерите на главната и на акцесорната претенция. Възражението на ответника, че исковете са недопустими, защото първоначално са заведени като осъдителни, а впоследствие като положителни установителни по смисъла на чл.422 от ГПК, е неоснователно, поради следните съображения:

Обстоятелства за проведеното заповедно производство и подадено възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3086/2022 г. на Районен съд Добрич се установяват при изясняване на фактите по спора в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 31.05.2023г., включително с изявления на ответника да е възразил срещу издадената заповед. Изискано е и ч. гр. д. №3086/2022г. на Районен съд Добрич и е установено наличието на издадена заповед, подадено възражение от длъжника и депозиране на настоящата искова молба в указания от заповедния съд едномесечен срок.

С оглед наличието на издадена и необезсилена заповед за изпълнение, са дадените от съда указания за отстраняване на противоречието между осъдителното искане и разпоредбата на чл. 422 от ГПК /Разпореждане №1943/12.04.2023г. – л.35-36/ и с молба вх.

№6935/19.04.2023г. /л.38/, без да е въвеждал нови фактически твърдения, ищецът е преминал от установителен към осъдителен иск, т.е. не е променил предмета на иска, а само вида на търсената защита. Предприетото изменение на иска, изразяващо се в промяна на петитума, е допустимо, предвид наличието на съдебно изпълнително основание – невлязлата в сила заповед по чл.410 от ГПК. Недопустимо е изменението на основанието и/или размера в посока на неговото увеличаване, поради характера на исковото производство по чл.422 ГПК, което се явява продължение на заповедното производство и произтичащото от това изискването за идентитет между материалното право, претендирано по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство.

С промяната на вида на търсената защита, е преодоляна нередовността на сезирането.

С последващи молби с вх. № 15633/08.09.2023г. /л.72/ и с вх. №19105/31.10.2023г. /л.84/ и направено изявление на процесуалния представител на В. в о.с.з. на 28.03.2024г., ищецът е намалил двукратно размерите на главната и на аксесорната претенции, като е съобразил извършени плащания от работодателя на обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ и в крайна сметка, исковата му претенция по чл.422 от ГПК във вр. чл.225, ал.1 от КТ и 4 чл.86 от КТ е в размер на 4080 лв., търсима, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, а акцесорната му претенция е заявена в размер на 665.51 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.04.2021г. до 26.10.2022г.

С протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 28.03.2024г.

/след поредна смяна на съдия докладика/, съдът е изготвил и обявил на страните на осн. чл.146 от ГПК доклада по делото и е разпределил доказателствената тежест между тях, като е допуснал преминаването от установителен към осъдителен иск, а изменението, предмет на съдебното произнасяне, касае единствено петитума на исковата молба и намаляване размерите на двете претенции, но не и на основанието на предявените искове - фактите, от които произтича спорното вземане. С петитума се сочи именно вида на търсената защита, дали се търси установяване съществуването или несъществуването на спорното право, или се търси още осъждане или правна промяна. Реализираната от ищеца защита по реда на заповедното производство, доказателства за която се съдържат в приложеното ч. гр. д.