Решение № 178 от 03.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. *, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20261600100120 по описа за 2026 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, предявен от Г.ф. срещу Л.З.

В исковата молба се твърди, че ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД № 123/2022 г. по описа на РС - *. С деянието си ответникът е причинил на И.И. счупване на костите на лявата подбедрица, голям и малък пищял, с охлузване. Тъй като виновният водач е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ пострадалият чрез законния си представител е предявил иск срещу Г.ф. и с влязло в сила решение по гр. д. № 79/2023 г. по описа на РС – * Фондът е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ да плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. на ищеца И.И., ведно с лихва от 15.01.2022 г.; на адвокат Н.Д. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1750 лв. и адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1750 лв., както и сторените по делото съдебни разноски в полза на РС - * в размер на 1085 лв.

Ищецът в изпълнение на съдебното решение е извършил следните плащания: на 17.05.2024 г. в размер на 22 196,90 лв. във връзка с образувано 1 изпълнително дело № 20248600401168 по описа на ЧСИ В.М. за присъдената в полза на И.И. сума по горепосочените дела; на 17.05.2024 г. доброволно плащане в размер на 3500 лв. на адвокат Н.Д. за присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение; на 03.09.2024 г. 1085 лв. присъдените в полза на РС - * суми. Твърди, че с изплащане на обезщетението Г.ф. встъпва в правата на увредените лица до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, затова моли да бъде осъден ответникът Л.З. да плати на Г.ф. сумата от 24 903,79 евро (равностойност на 48 707,58 лв.), представляваща изплатени от Г.ф. обезщетение, лихви и разноски за причинените на И.И. вреди вследствие на ПТП от 23 септември 2021 г. в гр. *, на кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“, настъпило поради нарушение на правилата на чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП от ответника като водач на МПС „*“, модел „*“, с рег. №*. Претендира и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 276 евро и заплатена държавна такса за образуване на делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът Л.З. не взема становище по основателността на иска.

Доказателствата по делото са писмени. След преценката им в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 23 септември 2021 г., около 15.00 часа, в гр. * на кръстовището на ул.

„*“ и ул. „*“ с посока на движение от 4-то основно училище към ул. „*“, при управление на МПС – лек автомобил, марка „*“, модел „*“, с рег. №*, без да има необходимата правоспособност, Л.З. нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.И., изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, голям и малък пищял, с охлузване, което води до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за срок над 1 месец – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето, вр. чл. 129, ал. 1 НК, за което е признат за виновен със споразумение, инкорпорирано в протокол № 391/15.12.2022 г. по НОХД № 123/2022 г. по описа на РС *.

С решение № 159/10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 79/2023 г. по описа на РС *, Г.ф. е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ да плати на И.И. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за 2 претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23 септември 2021 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 15 януари 2022 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение Г.ф. е осъден да заплати на адв. Н.Д. сумата 1750 лв. адвокатско възнаграждение, а на Районен съд - * държавна такса в размер 600 лв., разноски за вещи лица в размер 480 лв., както и 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист. Решението е постановено при участието на Л.З. като трето лице – помагач на ответника Г.ф..

С решение № 96/01.04.2024 г. по в. гр. д. № 51/2024 г. Окръжен съд - * е потвърдил решение № 159/10.11.2023 г. по гр. д. № 79/2023 г. на РС - * и е осъдил Г.ф. да заплати на адв. Н.Д. сумата от 1750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

В полза на И.И. е издаден изпълнителен лист от 24 април 2024 г. срещу Г.ф. за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 15 януари 2022 г. до окончателното й изплащане.

До Г.ф. е изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В.М., с която Фондът е поканен да плати по образуваното изп. д. № 20248600401168 общо сумата в размер 22 087,70 лв., от която 15 000 лв. /главница/, 4013,38 лв.

/лихви/ и 96 лв. /разноски по изпълнителното дело/, 1723,32 лв. /такса и разноски в полза на ЧСИ/, както и сумата в общ размер 1255 лв. /ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./ Видно от представените писмени доказателства Г.ф. е заплатил следните суми: на РС * - 485 лв. съдебни разноски и 600 лв. държавна такса; на адв. Н.Д. - 3500 лв. (плащане по щета № 2121020779/2023) и 25 000 лв.

(плащане по щета № 21210207); на В.М. - 22 196,90 лв. (плащане по ГД № 79/2023 и ИД № 20248600401168).

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Основателността на иска по чл. 558, ал. 7 от КЗ е обусловена от наличието на следните предпоставки, като част от правопораждащия фактически състав: 1/ деликт и наличие на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, 2/ вредите да са причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранно споразумение, 3/ вредите да са причинени от превозно средство, което обичайно се на*а на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и 4/ заплатено от ГФ обезщетение на увреденото лице.

В случая първият и вторият елемент от фактическия състав са доказани, тъй като одобреното от съда споразумение по посоченото НОХД № 123/2022 3 г. има значението на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо следва да се приеме, че Л.З. виновно е причинил ПТП на територията на Република България, вследствие на което И.И. е претърпял вреди.

Третият елемент също е безспорно установен, тъй като видно от мотивите на Решение № 159/10.11.2023 г. Берковският районен съд е приел, че Л. З. е причинил процесното ПТП с автомобил, за който няма сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Между страните не е спорно, че превозното средство обичайно се на*а на територията на Република България. Приетото в мотивите на посоченото решение на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК е задължително за З., тъй като същият е участвал в това дело като помагач на ответника Г.ф..

От представените по настоящото дело преводни нареждания се установява и последният елемент от фактическия състав, а именно, че Г.ф. е платил обезщетение на увреденото лице. Така на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ Г.ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В тази връзка съдът на*а, че следва да бъдат взети предвид следните суми, които ищецът е платил - 25 000 лв. /платени по предявената от пострадалия извънсъдебна претенция /, 15 000 лв. /определено от съда обезщетение/, 4013,38 лв. /лихви/, 1085 лв. /разноски и ДТ за съдебните производства/ и 3500 лв. /адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на пострадалото лице по повод заведените граждански дела пред БРС и МОС/.

Искът следва да бъде уважен до размер от 24 847,95 евро /48 598,38 лв./, а над тази сума до претендирания размер от 24 903,79 евро /48 707,58 лв./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в размер 896,54 евро. С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разходите, които ищецът е направил, съразмерно с уважената част от иска.

Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер от 894,52 евро. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, тъй като ищецът в хода на производството е представляван от адвокат.

Въз основа на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л.З., ЕГН **********, с адрес гр. *, кв. „*“, ул. „*“ № *да плати на Г.ф., БУЛСТАТ *, с адрес гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, на основание чл.

558, ал. 7 КЗ, сумата 24 847,95 евро, представляваща общо изплатени лихви, 4 разноски и обезщетение за неимуществени вреди, причинени на И.И. от ПТП, настъпило на 23.09.2021 г. в гр. *, причинено от Л.З. като водач на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. №*, за който не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума от 18 март 2026 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 24 903,79 евро като неоснователен.

ОСЪЖДА Л.З., ЕГН **********, да плати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г.ф., БУЛСТАТ *, сумата 894,52 евро, представляваща направени разноски в съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – *: _______________________

5