Решение № 4077 от 29.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4077 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110134778 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника ЛЮДМ. Д. ИЛ. / в качеството му на наследник на Санда Велинова И./ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди , като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.

Люлин, бл. 001, вх.Б, ет.5, ап.25, аб. № 164697 , топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в сила от 12.03.14г., клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1, в 30-дн. срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С ОУ , в сила от 10.07.2016г. , чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия , като в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури , бил 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.С последните ОУ било регламентирано , че лихва се начислява след изтичане на 45 дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния 1 отоплителен сезон.С изтичане на последния ден от месеца ответникът изпаднал в забава за тази сума и на осн. чл. 86, ал.1,ЗЗД била начислена законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016г. било установено , че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на дружеството, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задължения по изготвени изравнителни сметки.

Поради изложеното и при твърдение за наличие на горните предпоставки / след направено оттегляне на исковете по отношение на отв.

Л. Д. В./ претендира от ответника ЛЮДМ. Д. ИЛ. сумата от 578,44лева , представляваща продажна цена на доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабдения имот находящ се в гр. София, общ. Люлин, бл.

001, вх.Б, ет.5, ап.25, аб. № 164697, за периода от м. 05.17г. до м. 04.2018г. и за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г., , сумата от 56,98лева- законна лихва за забава от

30.06.2018г. до 19.05.2021г. , както и 7,39лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.

05.2017г.- м. 04.2018г. и м. 05.2018г. – м. 04.2019г. , и 1,63лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 30.06.18г.19.05.21г., ведно със законна лихва върху сумите за главниците от датата на исковата молба -18.06.2021г. до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът , на който препис от исковата молба и доказателствата са връчени, не подава отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен и за последиците по чл. 238 ГПК освен с разпореждането по чл. 131,ГПК, и със съобщението, с което му е връчен препис от исковата молба и определението за насрочване на делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Още с исковата си молба, както и с изявление, направено процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 29.03.2022г. ,в което е направено и прието изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер спрямо ответника, поради оттегляне на исковете от страна на ищеца спрямо отв. Л.В., ищецът е направил искане 2 съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника ЛЮДМ. Д.

ИЛ..

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство, в размер общо на 200 лева , за заплатена по делото държавна такса по предявените искове и за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи размера на юрисконсултското възнаграждение в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и приключването му в рамките на едно съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, ЛЮДМ. Д. ИЛ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 578,44лева , представляваща продажна цена на доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. София , ж.к.“Люлин“, бл. 001, вх. Б, ет.5, ап.25 , аб. № 164697 , за периода от м. 05.17г. до м. 04.2018г. и от м.

05.2018г. до м. 04.2019г., сумата от 113,96лева- законна лихва за забава от 30.06.2018г. до 19.05.2021г. , както и 14,78лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2017г.- м.04.2018г. и м.

05.2018г.- м. 04.2019г. , и 3,27лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 30.06.18г.- 19.05.21г., ведно със законна 3 лихва върху сумите за главниците от датата на исковата молба-16.06.21г. до окончателното им изплащане .

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1,ГПК ЛЮДМ. Д. ИЛ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 , сумата от 200лева , представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4