Определение № 1051 от 17.09.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. Бургас, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Съдебни

ВЕСЕЛА Д. ПЕХЛИВАНОВА заседатели: ТАНИЧКА П. КИРОВА при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Наказателно дело от общ характер № 20252100200965 по описа за 2025 година

Подсъдимият Х. А. З., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. С. К. от Адвокатска колегия – гр. Бургас.

Не се явява С. Д. З. – * на подсъдимия З., упълномощена от досъдебното производство да го представлява пред всички инстанции до приключване на делото.

Подсъдимият В. А. А., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. Ж. Н. от Адвокатска колегия – гр. Бургас.

За Окръжна прокуратура – гр. Бургас се явява прокурор М..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ З.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът, след като изслуша становищата на лицата по чл. 247б, ал. 1 и ал.

2 от НПК, намира, че няма пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимите, както следва:

В. А. А. – ***.

Х. А. З. – ***.

Председателят на съдебния състав провери връчени ли са на лицата по чл. 247б, ал. 1 и ал. 2 от НПК преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ З.: Получил съм преди повече от седем дни препис от обвинителния акт, както и съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с въпросите, които ще се обсъждат в него.

ПОДСЪДИМИЯТ А.: Получил съм преди повече от седем дни препис от обвинителния акт, както и съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с въпросите, които ще се обсъждат в него.

ПРОКУРОРЪТ: Получил съм своевременно съобщение за насрочване на разпоредителното заседание и въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които ще се обсъждат.

АДВ. К.: Получил съм съобщение за насрочване на разпоредителното заседание и въпросите, които ще се обсъждат в него.

АДВ. Н.: Получил съм съобщение за насрочване на разпоредително заседание и въпросите, които ще се обсъждат в него.

Председателят на съдебния състав на основание чл. 274 от НПК РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод срещу членовете на състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на състава на съда и секретаря.

АДВ. К.: Нямам искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

АДВ. Н.: Нямам искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПОДСЪДИМИЯТ З.: Нямам искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПОДСЪДИМИЯТ А.: Нямам искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

2

Председателят на съдебния състав РАЗЯСНИ на страните процесуалните има права.

Съдът счете, че следва да пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.

248, ал. 1 от НПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като представя възможност на лицата по чл. 247б, ал. 1 и ал. 2 от НПК да изразят становище по въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, а именно:

1. подсъдно ли е делото на съда

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;

5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

6. взетите мерки за процесуална принуда;

7. искания за събиране на нови доказателства;

8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

ПРОКУРОРЪТ: По въпросите, визирани в чл. 248 от НПК, моето становище е, че делото е подсъдно на настоящия съд, както според правилата на компетентността по материя, визирана в разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и ал.

2 от НПК, така и според местната компетентност по местоизвършване на деянието, съобразно чл. 36, ал. 1 от НПК. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Относно т. 3, дали са допуснати процесуални нарушения, категорично считам, 3 че тези нарушения, които съдебният състав е констатирал, че са били допуснати, вече са отстранени. Моето становище е, че правата на обвиняемите в пълна степен са били съблюдавани и защитени. Както съдът е дал указания, лично аз съм изготвил самите постановления за привличане на обвиняем, стремял съм се да постигна максимална прецизност, за да мога, както съдът ми е указал да разгранича нарушение, неизпълнение, отделните деяния как точно са извършени и мисля, че съобразно доказателствата, които са събрани до момента, съм успял всички тези установени факти да ги внеса в диспозитивите за привличане на обвиняем и на обвиняемите да им бъде ясно за какво са обвинени. Касае се за изключително сложна фактическа обстановка и аз съм се опитал максимално сбито да я предам в тези диспозитиви. Още когато са били привлечени като обвиняеми от мен, съм указал на водещия разследването да им предяви тези постановления, дадена им е възможност на обвиняемите да се защитят, като първото средство е бил разпит, всеки е бил разпитан и в това отношение мисля, че правата са им били напълно спазени и защитени, като съм повдигнал обвинение с обвинителен акт вече съобразно тези нови диспозитиви, т.е. обвинението е променено, както в постановленията за привличане на обвиняем, така и в обвинителния акт. Ето защо мисля, че няма такива нарушения, които да водят до нарушаване правата на някои от визираните процесуални фигури. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. За този тип престъпления категорично споразумение законодателят забранява да се сключва, няма направени изявления до настоящия момент за съкратено съдебно следствие. Относно разглеждане на делото при закрити врати, това е по-скоро преценка на съда, доколкото все пак има доказателствени материали, събрани чрез използване на Специални разузнавателни средства. Трудно бих могъл да определя аз тези материали като държавна тайна, те по-скоро са служебна тайна, но това оставям на съда да го прецени. Относно конституирането на резервен съдия, съдебен заседател – за тези процесуални фигури преценката също следва да бъде на съда. Аз считам, че в един разумен период от време би приключило цялото съдебно производство, нямам основание да считам, че някои от заседателите или пък председателят на състава по някакъв начин би бил възпрепятстван занапред да гледа делото, но ако Вие имате такива опасения ще ги споделите във Вашия акт. Няма основание за конституиране на някои от другите процесуални фигури.

4

По отношение на взетите мерки за процесуална принуда, те са били отменени още от досъдебното производство, тъй като е настъпил периодът, в който могат да бъдат взети тези мерки и няма необходимост за произнасяне.

Към момента нямам искания за събиране на нови доказателства, но ако в хода на съдебното производство възникне такава необходимост, ще отправя такива искания към съда. Относно насрочването на съдебно заседание и лицата, които следва да се призоват – съобразно изявленията на защитниците и подсъдимите, предлагам, ако настоящият съдебен състав намери, че всичко е наред и делото може да бъде разгледано по общия ред, да изпълни своите правомощия и да го насрочи в едномесечен срок, като прецени за първото съдебно заседание какви конкретно действия да бъдат извършени и коя част от свидетелите да бъдат призовани.

АДВ. Н.: По въпросите, визирани в чл. 248 от НПК, делото е подсъдно на настоящия съд. Основание за прекратяване или спиране на наказателното производство няма. Досежно т. 3 ще се спра по-подробно в края на изложението си. Досежно приложението на т. 4 на чл. 248 от НПК, и при предходното разглеждане на делото дадохме съгласие да не бъдат призовавани и разпитвани за бъдещия съдебен процес лицата, посочени в т. 6, т. 7 и т. 8 от обвинителния акт – това са служителите на Пробационната служба.

Разглеждане на делото при закрити врата не се налага, няма необходимост от резервни съдии, заседатели, защитници, вещи лица, тълковници или извършване на действия по делегация. Времето на процесуалните мерки отдавна е изтекло. Искания по доказателствата към настоящия момент нямам.

Относно допуснатите нарушения на процесуалните правила. Наистина беше преповторен процесът, но моето лично мнение е, че обвинителният акт, колкото и да е обемен (солидаризирам се с държавното обвинение, че наистина фактическата обстановка е сложна), не отговаря на законовите изисквания и на изискванията, дадени с ТР № 2/2002 г. досежно минималните критерии за съдържанието на един обвинителен акт. Възраженията ми са следните:

На първо място, твърдя, че има немалко, а много на брой разминавания между диспозитив на обвинителен акт и изложените в подробната обстоятелствена част факти. В обстоятелствената част са посочени факти, които са категорично различни от тези, посочени в диспозитива – например на 5 л. 10, абзац 2 от обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че свидетелят Я. стопанисва язовир „*“, но няма договор за това и по тази причина не е поставил садки. Малко по-горе в същия абзац се сочи, че това лице е сключило договор за наем на * хижа и описание на съответния имот. В диспозитива на обвинителния акт, л. 44 е посочено, че язовир „*“ се стопанисва от свидетеля Ж. С. – кое от двете твърдения е вярно и спрямо кое от двете твърдения трябва да се защитаваме, и да подготвим защитата си.

Сами разбирате, че така изложените твърдения в обвинителния акт не ни позволяват ние да подготвим някаква защита относно което и да е от двете обстоятелства, те са взаимно изключващи се. Едва в диспозитива за първи път се сочи, че свидетелите Ж. С. и С. Д. са охранители на язовир „*“. Оставям Вие да преценявате твърденията в обвинението и основно в диспозитива, как тези лица могат да бъдат стопанисващи язовир „*“ и същевременно да бъдат, и охранители на язовира. Малко по-долу в един от поредните диспозиви се уточнява, че С. Д. не е охранител, но е доброволен сътрудник на ИАРА, което е трето обстоятелство относно това лице и по-нататък ще Ви посоча, защо всяко едно от тези негови личностни качества се приемат за квалифициращи, досежно обвинението обстоятелства. Тук трябва да отворя скоба, че язовир „*“ изобщо не е отдаван под наем на никого, той е изключителна публична държавна собственост и спрямо този язовир няма никакво отдаване под наем или каквато и да е друга форма на термина „стопанисване“, което държавното обвинение използва в обвинителния акт. Смея да твърдя, че терминът „стопанисване“ според мен не е юридически термин и няма законова дефиниция в нашето законодателство, било гражданско, било наказателно.