Протоколно определение № 4450 от 07.08.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4450 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА и прокурора С. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20261100204931 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява прокурор С. Х..

Явява се инспектор С.А.М. - процесуален представител на Началника на Затвора - гр. София, упълномощен със Заповед от Началника на Затвора.

Осъденият Г. П. Г. – редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора гр. София.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Инспектор М.: Да се даде ход на делото.

Осъденият Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличност на осъдения:

Г. П. Г. – роден на **** г. в гр. Сандански, българин, български гражданин, основно образование, женен, осъждан, ЕГН: **********, живущ в гр. Елин Пелин, понастоящем в Затвора- гр. София.

Самоличността снета по досието на осъдения.

1

СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 1 от НПК, разяснява на страните правото на отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на подсъдимия правото му на отвод и към прокурора.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 2 на НПК, разяснява на подсъдимия и неговия защитник правата им по чл. 55 и следващите от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си. Не желая да ме защитава защитник.

СЪДЪТ, на осн. чл. 275 от НПК дава думата на страните за нови искания по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да ангажирам доказателства.

ИНСПЕКТОР: Представям справка за изтърпяната част от наказанието, моля да я приемете. Други доказателства няма да представям.

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ на основание чл. 276 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозираната молба на осъденото лице Г. П. Г. по реда на чл. 437 от НПК с искане за допускане на условно предсрочно освобождаване до размера на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си. Нямам уточнения и допълнения към нея.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е процесуално допустима, но неоснователна.

ИНСПЕКТОР М.: Молбата е допустима. Началникът на Затвора възразява да бъде уважена.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за събиране на други 2 доказателства. Да се приемат ангажираните при внасяне на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото доказателствата приложени към затворническото досие на лишения от свобода Г. П. Г., както и представените при внасяне на молбата в съда писмени доказателства, становище от началника на Затворо-София, доклад на инспектор СДВР и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Г., както и представената днес справка отразяваща актуални факти относно изтърпяната част от наказанието и остатъка.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ОСЪДЕНИЯТ Г. (в лична защита): Уважаеми г-н Председател, искам да кажа, че се признавам за виновен. Осъзнах си грешката, сгрешил съм. Второ, искам да кажа, че се занимавам със животни, чувам овце, коне, крави и няма кой да ги гледа. До сега жена ми и майка ми и единия ми брат, ама той се пропи. И майка ми казва, че не може да ги гледа. Сега вече е времето за косене за да имат храна животните и трябва да се коси на полето, а няма кой да го направи. Няма кой да ги гледа животните. Гледам ги в Елин Пелин, 150 овце, 20 крави и 4 кобили. Всеки греши. Бил съм млад, а сега вече съм на години.

Имам 5 внука, и е срамота вече. Децата ми живеят в Сандански. Дъщеря ми има две малки деца. Брат ми се пропи и няма кой да ги гледа животните.

Тегава работа.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата на лишения от свобода. В случая на осъдения Г. П. Г. е налице само една от законоустановените предпоставки за допускане на предсрочно освобождаване, а именно предпоставката уредена в чл. 70, ал. 1, т. 2 за извършеното деяние, за което Г. търпи общо наказание, е изтърпяно повече от 2/3 от наложеното му наказание доколкото в съвкупността е включено и деянието съставляващо опасен рецидив, като остатъка съгласно справката от затворническата администрация към датата на днешното съдебно заседание е в размер на 3 /три/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни.

Не е налице втората предпоставка определена в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно осъденият да е дал с поведението си доказателства за своето поправяне. Като опора това твърдение на СГП намира в доклада представен от затворническата администрация, който сочи, че обстоятелството, че 3 осъденото лице е в края на изтърпяване на наложеното му наказание с един минимален като размер остатък. Показателите сочещи напредъка по корекционния процес на осъдения са с8видетелство за това, че този процес не е приключил, като бих искал да поставя акцент върху риска от рецидив като последната оценка, която е актуална от една висока стойност 77 точки, а не в минимална стойност на риска от рецидив. Същата негативна оценка е и по отношение на образование, обучение, начин на живот, умения за мислене, междуличностни проблеми. Всички тези показатели, които са предмет на оценка на ефективността на корекционния процес, резултатите на осъденото лице са негативни. С оглед на това за не мога да приема, че осъдения със своето поведение е дал доказателства за своето поправяне, поради което намирам, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ИНСПЕКТОР М.: Уважаеми г-н Председател, както подчерта представителя на градска прокуратура липсват убедителни доказателства за успешна корекционна дейност. Оценката на риска, която първоначално е била висока е снижена минимално. При това положение са налице множество дефицити на личността, които не са преодолени. Осъдения продължава да изтърпява така наложеното му наказание в условията на опасен рецидив при първоначален строг режим, след като вече има 6 години в местата за лишаване от свобода, включително и в ареста. По тези обстоятелства, становището на администрацията е отрицателно относно уважаване молбата за УПО.

СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ М.: Моля, да ми уважите молбата.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и анализира материалите по делото, намира за установено следното:

Производството е по чл. 437, ал. 1 от НПК. С молбата е направено искане по реда на чл. 70, ал. 1 НК. Молителят Г. П. Г. иска допускане на УПО до размера на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“.

Молбата е процесуално допустима, депозирана е от лице, имащо правен интерес и при липсата на законово ограничение за подаването й.

„По същество“ съдът намира следното:

Цитираната вече разпоредба на чл. 70, ал. 1 от НК регламентира двете кумулативни предпоставки, които при своето кумулативно наличие биха могли да дадат основание за допускане на УПО. Действително, както и страните коментираха, не по-малко от ½ от наложеното наказание следва да бъде изтърпяно при конкретната влязла в сила присъда, за да е допустимо 4 прилагането на процедурата по условно предсрочно освобождаване, тъй като престъплението, за което търпи наказание осъденият е за деяние, извършено в условията на опасен рецидив. Видно от актуалната към днес справка за изтърпяната част от наказанието лишения от свобода е изтърпял от общо наказание 7 /седем/ години лишаване от свобода наказание 6/шест/ години, 8/осем/ месеца и 12 дни, от които фактически изтърпяната част от наказанието е 4/четири/ години, 8/осем/ месеца и 14/четиринадесет/ дни. Останалите 1/една/ година и 15 /петнадесет/ дни са приспаднати при пресмятане на положен от лишения от свобода труд. Очевидно е, че първата от кумулативните предпоставки е налице.

Дискусионна е втората от предпоставките. Законодателят в посочената разпоредба лаконично е регламентирал, че съда може да допусне УПО, ако лишеният от свобода е дал доказателства за собственото си поправяне по време на изтърпяване на наказанието. Г. е осъждан 15 пъти видно от справката за съдимост, която се намира в затворническото досие, като голяма част от наказанията са за идентични престъпления на това, за което се намира и сега в затвора, което по своеобразен начин показва, че всяко едно от приключилите вече изпълнение на тези наказания не е успявало да изиграе ролята си, включително и превъзпитателната по отношение на лишения от свобода.