Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 15.10.2025, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Административно наказателно дело 48/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
15.10.2025
В сила
04.03.2026
Състав
ЧАВДАР ХРИСТОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 38 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 210а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Исперих, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253310200048 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 161-партер представлявано от управителя П. С. С., чрез упълномощен процесуален представител Е. М. К. от АК - Бургас, против Наказателно постановление № Р-007128/19.02.2025г. издадено от Началник на териториален отдел обл.Русе към КЗП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 68е, ал. 2, пр. 3 /не я предоставя своевременно/ във вр. чл.68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, изразяващо се в непредоставяне на пълна, точна и максимално ясна информация за разходите по кредита, като поставя потребителя в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания кредит. Жалбоподателя счита, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено. Сочи, че административнонаказващият орган неправилно е приел, че при сключения договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024г., кредитора чрез премълчаване, не е предоставил своевременно на потребителя цялата задължителна преддоговорна информация в СЕФ за изисканите обезпечения по кредита, и че при непредоставянето им ще дължи 690 лв.

Твърди, че договорът, който е бил обект на проверката е ясен и разбираем за потребителя и описва всичко, което е дължимо по него, включително и необходимостта от предоставяне на гаранции, който гаранции не е задължително да бъдат осигурени от кредитора. Твърди, че на потребителя никъде не е вменено задължение да ползва услуга по гаранционна сделка, 1 която услуга да е условие за сключване на договора. Твърди, че липсва съставомерност на деянието, което води до липса на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.

Депозирана е писмена молба, в която процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че не е налице съставомерност и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание административнонаказващия орган не се представлява. С писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Претендира разноски в размер на 150 лв.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :

През 2024г. по инициатива на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) били извършени проверки за потребителски кредити с цел установяване на неравноправни клаузи. В тази връзка бил проверен договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024г., сключен между Н.

ДЖ. С. и „*****“ ЕООД. От представения по делото договор за кредит се установява, че на 01.07.2024г. на потребителя е предоставен кредит в размер на 1000 лв. със срок 01.01.2025г. Договореният кредит следвало да се изплати с 6 месечни вноски, всяка в размер на 186 лв. и обща дължима сума в размер на 1116 лв.

Договорът съдържал уговорки за предоставяне на обезпечение или гаранции. Съгласно тези уговорки кредитополучателят се задължил в срок от 48 часа от подписването на договора да осигури като обезпечение по кредита две физически лица – поръчители, работещи на безсрочни трудови договори с минимално месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., или безусловна и неотменима банкова гаранция от одобрена от кредитора банка. Уговорено било, че в случай, че кредитополучателят не представи в срок обезпечението, ще се счита, че се съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова сметка, при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора.

Възнаграждението на поръчителя било в размер на 690 лв., като се заплаща от кредитополучателя, разсрочено на равни месечни вноски.

В договора било посочено, че под формата на допълнителни услуги, кредитополучателят заявява, че желая да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителство, като декларирал, че е запознат с обстоятелството, че ползването на допълнителни услуги и на финансирането не са задължителни предпоставки за предоставянето на кредита.

На 01.07.2024г. кредитополучателя подписал договора за кредит с „*****“ ЕООД и договор за гаранционна сделка/поръчителство с „Гаранционен фонд България“ ЕООД. Възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 690 лв., платими на месечни вноски от по 115 лв., с падеж датата на вноските по кредита. Уговорено е, че възнаграждението може да бъде заплатено и от кредитодателя, чрез услуга по финансиране на 2 длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги. В тази връзка кредитополучателя подписал с кредитора договор за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит за допълнителна услуга за финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от кредитополучателя за възнаграждението по договора за поръчителство. По досието на договора за потребителски кредит бил приложен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), където му била предоставена преддоговорна информация във връзка с кредита. СЕФ не съдържал информация касаещи обезпечения и гаранции и допълнителни разходи в размер на 690 лв.

С оглед непълната информация в СЕФ с писмо с изх. № Ц-039198/17.10.2024г. било изискано от кредитора да представи документи свързани с процесната проверка.

Кредиторът предоставил изисканата му информация, от която било установено, че последният е наложил трайно практика за заплащане на допълнителни разходи по договорите за кредит, за които потребителят не получава преддоговорна информация по СЕФ.

Установено било, че кредиторът на 01.07.2024г. не е предоставил своевременно на потребителя цялата задължителна преддоговорна информация в СЕФ за изискваните обезпечения по кредита, и че при непредставянето им ще дължи възнаграждение в размер на 690 лв.Установено било, че кредиторът информира потребителя за условията по обезпечението на договора за кредит, след като потребителят е взел решение и е подписал договора за приемане на предложената му оферта.

С писмо с изх. № Ц-03-9198/18.12.2024г. до дружеството е изпратена покана за явяване на представител на дружеството за съставяне на 3 броя АУАН. Поканата е получена от представител на дружеството на 19.12.2024г.

На 14.01.2025г. бил съставен АУАН № 007128 за това, че при извършване на дейността си „*****“ ЕООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като чрез премълчаване, не е предоставил своевременно на потребителя Н. ДЖ. С. цялата задължителна преддоговорна информация в СЕФ за изисканите обезпечения по кредита, и че при непредставянето им ще дължи 690 лв. в нарушение на чл. 68е, ал. 2, пр. 3 /не я предоставя своевременно/, вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в от ЗЗП. АУАН е връчен на упълномощено лице на 29.01.2025г., като в срока по ЗАНН са постъпили възражения. Възражението е оставено без уважение, като в изготвеното становище са изложени подробни съображения. Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказаващия орган е издал атакуваното наказателно постановление № Р – 007128/19.02.2025г. за нарушение на нарушение на чл.

68е, ал. 2, пр. 3 /не я предоставя своевременно/, вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в от ЗЗП.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства - разпит на актосъставителя и свидетелите, които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и кореспондиращи помежду си, както и от приобщеният писмен доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на 3 жалбоподателя е законосъобразно. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и не са налице нарушения в административнонаказателната процедура.

Фактическата обстановка е ясно очертана, като с необходимата конкретика са очертани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че при сключване на договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024г. жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, като използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като чрез премълчаване, не е предоставил своевременно на потребителя Н. ДЖ. С. цялата задължителна преддоговорна информация в СЕФ за изисканите обезпечения по кредита, и че при непредставянето им ще дължи 690 лв. По делото не са събрани доказателства потребителя да е бил информиран как се формира възнаграждението на гаранта по договора и кое налага сключването на договор за обезпечение, което оскъпява кредита. В договора за кредит е посочено, че кредитополучателя следва да изплати 1116 лв. на кредитодателя,, но когато към тази сума се добави и сумата дължима по договора за гаранция, общата сума която дължи кредитополучателя е 1806 лв.

Разпоредбата на чл. 68 в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Според чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68 д- 68 к от закона. В чл. 68 д търговската практика е опредЕ. като заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В процесния случай от потребителя е укрита информация относно исканите обезпечения, което се явява нелоялна заблуждаваща търговска практика.

С оглед горното наложената минимална имуществена санкция от 2000 лева по относимата санкционна разпоредба на чл. 210а от ЗЗП се явява правилна, законосъобразна и съответна на тежестта на нарушението.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя засяга в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите. В настоящия казус деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, поради което настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за маловажност на санкционираната деятелност на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН.

От изложеното съдът намира възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на обжалваното Наказателно постановление за неоснователни.

С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на упълномощения представител на КЗП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и в тази връзка „*****“ ЕООД следва да заплати в полза на КЗП сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

4

Воден от изложеното до тук и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-007128/19.02.2025г. издадено от Началник на териториален отдел обл. Русе към КЗП, с което на жалбоподателят „*****“ ЕООД, ЕИК *************, представлявано от управителя П. С. С., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на осн. чл.210а от Закона за защита на потребителите за административно нарушение чл. 68е, ал. 2, пр. 3 /не я предоставя своевременно/ във вр. чл.68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, като правилно и законосъобразно.