Решение № 427 от 08.07.2024, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Видин, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Д. при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело №

20221320101353 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл. 108 ЗС от П. Д.

Н. с ЕГН: ********** от гр. **************, против Н. Д. И. с ЕГН: **********, от гр.

************** и Д. Н. И. с ЕГН **********,от гр. **************.

Ищцата твърди, че е собственик съгласно Нотариален акт за придобит недвижим имот чрез дарение, вписан в Служба по вписванията- гр. Видин с вх.рег.№ 15/ 04.01.2002г., акт №154, том I, дело № 15/ 2002г. на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрени със заповед №РД-18-5 от 28.01.2008г на Изп. директор на АГКК, с адм. адрес на имота: **************, целият с площ по скица 838 кв.м., а по нотариален акт за собственост - около 1000 кв.м., ведно с построените в поземления имот: СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 54 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ- 13 кв.м., брой етажи: 1 , с предназначение: Постройка на допълващо застрояване.

В исковата молба излага, че имотът й е прехвърлен от ответниците – нейни родители, в изпълнение на мандатно правоотношение във връзка с предоставени от П. Д. Н. средства да й се закупи имот, в който след като се завърне в България да живее с детето си.

Поради отсъствието й от страната, ищцата не успяла да се яви лично на прехвърлителната сделка през 2001г., а за бързина и поради доверените, лични отношения между страните, се договорили с изпратените от нея паричните средства родителите й да придобият на тяхно име харесания за жилище имот, който при нейно следващо идване в България да й прехвърлят по нотариален ред. Процесният имот бил прехвърлен на П. Н. на 04.01.2002г.

Сочи, че съгласно договорките между страните, ответниците щЕ. да останат да живеят в 1 имота до окончателното завръщането на ищцата и сина й в гр. Видин, а след това, щЕ. да се преместят в имота си в с. Макреш. Поддържа, че след окончателното завръщане на ищцата в гр. Видин през 2012г. ответниците отказали да освободят имота, като имотът се ползвал едновременно от ищцата и синът й, както и от двамата ответници. В последните 3-4 години, поради проблеми във взаимоотношенията на страните, съвместното им съжителство станало нетърпимо. Излага, че поради горното, с нотариална покана, връчена на ответниците на 14.04.2022г., последните били поканени да освободят имота. Към настоящия момент ответниците продължават да владеят без основание имота, като поради невъзможността на ищцата да продължи съвместното си съжителство с тях, заедно с непълнолетното си дете се изнесла да живее в друго жилище под наем. Сочи, че към този момент е изцяло лишена от възможността да ползва имота. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.108 от ЗС, по отношение на Н. Д.

И. с ЕГН ********** и Д. Н. И. с ЕГН **********, че П. Д. Н. с ЕГН ********** е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрени със заповед №РД-18-5 от 28.01.2008г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта: 29.04.2022г., с административен адрес на имота: **************, целият с площ по скица 838 кв.м., а по нотариален акт за собственост- около 1000 кв.м., ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор ***, със застроена площ-54 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна и сграда с идентификатор ***, със застроена площ - 13 кв.м., брой етажи: 1 , с предназначение: Постройка на допълващо застрояване, както и да осъди ответниците Н. Д. И. и Д. Н. И. да предадат на ищцата П. Д.

Н. владението върху гореописания недвижим имот и находящите се в същия сгради.

Претендират се и направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, с който се оспорва исковата претенция и изложените в исковата молба обстоятелства.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците са се възползвали от процесуалната възможност и са предявили насрещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС и като евентуален иск по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, приети за съвместно разглеждане.

Твърди се, че двамата ищци по насрещния иск са дарители на недвижимия имот, който е закупен през 2001 г. от тях изцяло с техни средства, получени от продажба на семейното им жилище. По това време ответницата живеела в Италия, за времето от 1994 г. до 2015 г. Внукът на ищците и син на ответницата, роден на 05.12.2008 г., от месец април 2009 г. живеел постоянно при ищците в процесния имот до месец май 2022 г. През цялото това време Н. и Д. били единствените, които живЕ. в имота, заплащат разходите за ток, вода и др., дори и дължимите местни данъци и такси, грижили се за него.

Сочи се, че дъщеря им никога не е владяла и/или ползвала имота и не е имала такова намерение. От месец септември, 2001 г. единствено ищците полагали грижи за имота – ремонт, обзавеждане, докато дъщеря им само гостувала, за да види сина си, който живеел 2 при баба си и дядо си. Поддържа се, че ищците са вече възрастни и са пенсионери, получават пенсии около минималния размер. Невъзможно им е да живеят само с пенсиите си, поради което се нуждаят от помощ и издръжка, която дарената отказвала да им предостави. С нотариална покана ищците поканили ответницата за им заплаща издръжка от по 200 лв. месечно на всеки от тях, като такава не е предоставена.

Иска се от съда да признае за установено, че ищците по насрещните искове са собственици на основание давностно владение, продължило повече от десет години, за периода от 2001 г. до настоящия момент на процесния имот. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният иск за собственост по давностно владение не е доказан, моли да постанови решение, с което на основание чл. 227, б. „в“ от ЗЗД да приеме, че дареният отказва да даде на дарителите си издръжка, от която те се нуждаят и да постанови решение, с което да развали сключения договор за дарение на процесния имот. Претендират се и направените разноски по делото.

Постъпил е и писмен отговор на насрещната искова молба, с които се оспорват изцяло предявените насрещни искове като неоснователни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоначалната искова молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Исковата молба е редовна, а предявеният иск – процесуално допустим.

Ищцата е предявила иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответниците Н. Д. И. и Д. Н. И., че е собственик на подробно посочените по- горе имоти и за осъждане на ответниците да предадат владението върху тях.

Искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.

За уважаването на този иск, според трайно установената съдебна практика, ищецът следва да докаже предвидените в закона при условията на кумулативност три предпоставки, а именно: че е собственик на вещта, предмет на иска; че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.

Не се спори от страните по делото, че процесният поземлен имот, с находящи се в него сгради, е прехвърлен от ответниците на ищцата с приложения по делото Нотариален акт за придобит недвижим имот чрез дарение, вписан в Служба по вписванията- гр. Видин с вх.рег.№ 15/ 04.01.2002г., акт №154, том I, дело № 15/ 2002г.

Не е спорно между страните, че към момента на предявяването на исковата молба по настоящото дело, а и към датата на съдебното заседание, ответниците владеят процесния 3 имот.

Спорно е по делото дали имотът се владее от ответниците по първоначалната искова молба на валидно правно основание, както и дали ответниците са собственици на спорните имоти на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 2001г. до датата на приключване на съдебното заседание.

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗС ищците/ответници по първоначалната искова молба/ носят доказателствената тежест за установяване чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото им на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в насрещната искова молба оригинерно придобивно основание – давностно владение от 2001г. до предявяване на исковата молба.

Видно от представения по делото нотариален акт за придобит недвижим имот чрез дарение № 001, том I ,рег.№040, дело № 001 от 2002 г., вписан в Служба по вписванията- гр.

Видин с вх. рег.№ 15 от 04.01.2002г., на 04.01.2002 г., ищците по насрещния иск са прехвърлили чрез договор за дарение на дъщеря си П. Д. Н. процесния имот, като в същия няма предвидена клауза за запазено право на ползване върху имота в полза на прехвърлитЕ.те. Доколкото, считано от тази дата- 04.01.2022г. ответницата по насрещния иск е придобила собствеността върху процесния имот, следва от този момент да се преценява дали е налице твърдяното и необезпокоявано владение от страна на ищците.

За установяване на обстоятелствата във връзка с упражняваната фактическата власт върху процесния имот са разпитани общо 4 свидетелите.

Показанията на всички са еднозначни в насока, че процесният имот се е ползвал едновременно и от двете страни по делото, като от придобиването му на 04.01.2002г. до окончателното си завръщане през 2013г. в страната П. Д. Н. е ползвала имота като свой дом при пребиваването си в гр. Видин през ползваните от нея отпуски от работата си в чужбина, а считано от 2013г. е живяла в същия съвместно с родителите и сина си до настъпилия разрив в отношенията на страните и преместването й на квартира през 2022г.

Показанията на свидетелите в останалата им част- с какви средства е закупен имота и какви подобрения са извършвани в същия, макар и противоречиви, съдът не разглежда, като счита, че касаят облигационни отношения между страните, които не засягат правото на собственост.

За уважаване на исковата претенция за придобиване на имота по давност от ищците по насрещната искова молба следва да са налице и безспорно доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 79 от ЗС - упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на 5 години при добросъвестното владение и в продължение на повече от 10 години при недобросъвестното владение, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта намерението си да държи вещта като своя. Тъй като за ищците по насрещния иск не са налице предпоставките на чл. 79, ал.2 от ЗС– не са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал.1 от ЗС, следва да се прецени, доколко 4 същите са придобил собствеността върху имота спрямо ищцата с изтичане на 10-годишния срок по чл. 79, ал.1 от ЗС.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание действия. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.