Определение № 940 от 24.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. София, 24.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20248002900048 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 505/10.01.2025 г. на Гаранционен фонд, гр.София с искане за изменение на решение № 5/09.01.2025 г. по т.д. № 48/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като присъдените на ответника по касация разноски бъдат намалени от 3000 лв. на 540 лв. В молбата се поддържа, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен и противоречи на практиката на ВКС, формирана при съобразяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Ответникът по молбата Б. М. М., със съдебен адрес в гр.София в депозирания отговор изразява становище, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Върховният касационен съд, I т.о. констатира следното:

С решение № 5/09.01.2024 г. по т.д. № 48/2024 г. на ВКС е оставено в сила въззивно решение № 1114/08.09.2023 г. по в.гр.д. № 3120/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 262619/04.08.2022 г. по гр.д. № 2508/2017 г. на Софийски градски съд Гаранционен фонд е осъден за заплати на Б. М. М. на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./ сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 02.05.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва от 02.05.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8513,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 02.05.2015г. до окончателното плащане. Със същото 1 решение касаторът Гаранционен фонд е осъден да заплати на „Адвокатско дружество Вучева и Бачева“, като процесуален представител на ответника Б.

М. М., разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3000 лв. с ДДС, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Настоящият състав намира, че искането по чл.248 ГПК е неоснователно.

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА дължимото на адвоката – пълномощник възнаграждение в посочената хипотеза се определя в размер, не по – нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Същевременно съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, въведените с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, минималните размери на адвокатските възнаграждения и национална правна уредба, според която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС и националният съд следва да откаже да ги прилага. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и при определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., е прието, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на представените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът следва да съобрази и принципното правило на чл.36 ЗА – възнаграждението да бъде обосновано и справедливо.

В случая, при определяне на адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА настоящият състав е съобразил предмета и сложността на производството, обжалваемия интерес пред касационната инстанция в общ размер на 28 513,20 лв. и осъществената от процесуалния представител защита, изразяваща се в: 1/ депозирането на отговор на касационната жалба, съдържащ становище по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, въведеното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и аргументи за неоснователност на доводите по чл.281, т.3 ГПК, както и 2/ в участие в редовно проведеното открито съдебно заседание.

С оглед на това, доколкото определеното с решението по делото адвокатско възнаграждение е съобразено с приетите от практиката на ВКС критерии и същото е справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, 2 отсъства основание за неговото намаляване.

Поради изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 505/10.01.2025 г. на Гаранционен фонд, гр.София, за изменение на решение № 5/09.01.2025 г. по т.д. № 48/2024 г. на ВКС в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3