Решение № 287 от 16.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Кюстендил, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500265 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото има за предмет разглеждане на въззивни жалби, подадени срещу решение №141 от 27.03.2024г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2289/2023г. по описа на същия съд, а именно:

- въззивна жалба с вх.№3990/10.04.2024г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез инж. *** – директор на Областно управление – Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„***“ №49, и

- въззивна жалба с вх.№3966/09.04.2024г., подадена от „ЗАД Армеец“ АД, чрез процесуалния представител ю.к.Г. В., с адрес: гр.Дупница, ул.„***“ №15.

С обжалваното решение Дупнишкият районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: *** адрес на управление: гр.София, бул.„***“ №3 да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„***“ №2 следните суми: 3 546.84 лева- регресна претенция по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2016г. на АМ „Струма“, посока от гр.Благоевград към гр.София, в района на км.69 +100, поради внезапната поява на животно на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба– 29.11.2022г., до окончателното изплащане на вземането; 1 080.80 лева – мораторна лихва за периода от 29.11.2019г. до 29.11.2022г., както и сторените разноски по делото, а именно: 185.04 лева – държавна такса, 158.97 лева – разноски за експертиза и 63.59 лева – юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 3 546.84 лева до пълния предявен размер от 5 577.63 лева и за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 1080.80 лева до пълния предявен размер от 1 699.63 лева. Със същото решение ДнРС е осъдил ЗАД „Армеец“ АД, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сторените по делото разноски, както следва: 54.61 лева – разноски за експертиза и 36.40 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ въззивна жалба се атакува 1 първоинстанционното решение в осъдителната част, в която първоинстанционният съд е осъдил АПИ да заплати сумата от 3 546.84 лева - регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2016г. на АМ „Струма“, посока от гр.Благоевград към гр.София, в района на км.69 +100, поради внезапната поява на животно на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба - 29.11.2022г., до окончателното изплащане на вземането, 1080.80 лева мораторна лихва за периода от 29.11.2019г. до 29.11.2022г., както и сторените разноски по делото, а именно: 185.04 лева - държавна такса, 158.97 лева - разноски за експертиза и 63.59 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът смята решението в обжалваните му части за недопустимо, постановено при липса на процесуална легитимация на ответника. Счита, че съгласно разпоредбите на чл.40 чл.41 във вр. с чл.59 от ЗЗЖ, кметовете на общини организират изпълнението на програмите по чл.40 от ЗЗЖ, като мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета се осъществявали в приюти. Съгласно чл.59 от ЗЗЖ, органите на местната власт осъществявали контрол за изоставяне на животни на територията на общината. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица, общината носела отговорност именно поради извършено възлагане на установени със закон нейни задължения. Републиканските пътища се управлявали от Агенция „Пътна инфраструктура“, но отговорността на АПИ за неизпълнение на задълженията по поддръжка на републиканските пътища не изключвала отговорността на общината по смисъла на чл.40 и сл. от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). В този смисъл, при доказване на неизпълнение на задълженията на Общината по ЗЗЖ, същата носела отговорност. Твърди се в тази връзка, че АМ „Струма” била републикански път, но км 61+900 преминавал през административните граници на община Бобошево, в чиито параметри, тя имала задължението да приложи законови мерки по ЗЗЖ (сочи съдебна практика в поддържания смисъл). В жалбата се изтъква, че в противен случай, за да се осигури безпрепятствено движение по републиканските пътища, АПИ следвало да се заеме със залавянето на безстопанствените кучета, тъй като те биха могли за проникнат на пътя през пътните възли, при които се пресичали пътища и нямало техническа възможност да се оградят с предпазни огради.

Наред с горното, жалбоподателят счита, че механизма и причините, които са довели до настъпване на ПТП, не са били категорично и безпротиворечиво изяснени в проведения съдебен процес пред ДнРС, което водело и до постановяването на неправилно решение по съществото на спора. Твърди, че от показанията на водача ставало ясно, че заедно с него бил пътувал и друг пътник, но той не бил разпитан и не било проведено пълно и главно доказване за наличието на куче на пътното платно. Счита, че показанията на свидетеля не били достатъчно убедителни, не ставало ясно откъде е дошло кучето, не било посочено и на какво разстояние от него се е намирало, както и как е стигнал до извода, че кучето било безстопанствено. Излагат се доводи за разминаване между твърденията от разпита на водача на МПС, посоченото в исковата молба и подадената декларация от същия.

Въззивникът счита, че автотехническата експертиза се основавала изцяло на документи, представени от ищеца, изготвени по данни на водача на ПТП. Механизмът на настъпване на ПТП се поставял под съмнение, поради установените от вещото лице щети по десен калник, които не били в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП на АМ „Струма“. Механизмът на ПТП също се разколебавал и от отговорите на поставените задачи по автотехническата експертиза. Твърди още, че вещото лице, базирайки се отново на показанията на водача, било приело, че не занасяне, а извършена спасителна маневра е причина за настъпилото съприкосновение с мантинелата. Предвид това счита, че показанията на свидетеля били кредитирани в нарушение с разпоредбата на чл.172 от ГПК, а механизмът на настъпване на ПТП не бил безспорно установен.

Излага се становище в насока, че монтирането на предпазна ограда по протежението на автомагистралата се доказвало от представеното и прието като доказателство по делото Разрешение за ползване на АМ „Струма“ ЛОТ 2 (км 322+000до 359+000 стар километраж, съответстващ на км 53+630 до км 91+113, нов километраж) от 22.10.2015г. В случай, че не били изградени пътни принадлежности, обектът бил незавършен и не можел да се ползва.

ПТП било настъпило няколко месеца след въвеждането на АМ „Струма” в експлоатация. В този период не били установени увреждания по оградата и тя била в добро състояние.

Поддържането на АМ „Струма“ към датата на процесното събитие се било извършвало по Договор РД-38-18/01.12.2014г. При констатиране на увреждания по предпазната ограда, възстановяването им се възлагало по договор. Аргументи се излагат в насока, че ищецът не 2 бил навел твърдения и не бил ангажирал доказателства за липса на предпазна ограда на АМ „Струма” или нарушаване целостта й на мястото на ПТП или в близост до него, към датата на настъпването му. Такива констатации не се съдържали и в представените от него доказателства, включително в служебна бележка за извършен оглед на място от експерт на застрахователя.

Сочи, че не било установено откъде точно е излязло кучето на пътя. Ищецът не бил обосновал с конкретни фактически твърдения действията или бездействията на АПИ, които счита, че са довели до достъпа на животни до пътя и не бил ангажирал доказателства в тази насока. Не се установявала в случая причинно-следствената връзка на настъпилата вреда с действие или бездействие на ответника, за да се ангажира отговорността на последния.

Наличието на причинна връзка не се предполагало, а подлежало на доказване. Видно от събраните по делото доказателства, се твърди, че не било проведено пълно и главно доказване, че животното се е появило на пътя в резултат на непоставена или неподдържана ограда от страна на ответника. Не се доказало виновно поведение на служителите на АПИ, което да бъдело в причинна връзка с вредоносния резултат.

Първоинстанционният съд бил счел, че АПИ не била изпълнила задълженията си за поддържане на републиканските пътища, произтичащи от разпоредбите на чл.19 и чл.30 от ЗП, без да има безспорни доказателства за действия или бездействия, свързани с поддържане на пътя и отстраняване на повреди по него, което да е било в причинна връзка с настъпилите щети по автомобила. Обезопасяването в случая било извършено чрез поставяне на предпазни огради, каквито имало в района на мястото на ПТП.

Сочи се още, че служителите на АПИ не са имали обективна възможност незабавно да отстранят внезапно излязло на пътното платно животно, поради което не следвало да се ангажира отговорността на ответника. Съответно, не били установени всички елементи на фактическия състав по чл.49 от ЗЗД и не се доказало по категоричен начин, че било налице противоправно и виновно поведение на служителите на АПИ, което да бъде в причинна връзка с вредоносния резултат.

Във въззивната жалба се прави искане да бъде обезсилено решението на първоинстанционния съд, като постановено по ненадлежно предявен иск. В условията на евентуалност, се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на първостепенния съд и да се отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор от насрещната страна не е депозиран.

С въззивната жалба на „ЗАД Армеец“ АД първоинстанционното решение се обжалва в частта му, с която са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер - главният иск за разликата над 3 546.88 лева до пълния предявен размер от 5 577.63 лева и акцесорният иск за разликата над 1 080.80 лева до пълния предявен размер, от 1699.63 лева, както и в частта му, с която е осъден ищецът „ЗАД Армеец“ АД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 54.61 лева разноски за експертиза и сумата от 36.40 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Този жалбоподател счита, че има допуснато нарушение на материалния закон от страна на първостепенния съд. Релевира доводи за неправилност на изводите на районния съд при постановяване на решението му. Твърди, че същият бил мотивирал решението си с твърдението за неприложимост на изключението по чл.17 ал.1 и чл.19 ал.1 от Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. въпреки, че били изминали по-малко от 3 години от датата на първоначалната регистрация на процесното МПС (1 година 11 месеца и 3 дни), тъй като приложените по делото фактури не били издадени от официален вносител на „***“.

Сочи се, че от наличните доказателства по делото било изяснено и съдът в решението си правилно бил приел, видно от приложените платежни документи (л.35), че за отстраняване на вредите по процесния автомобил на 16.04.2018г. ищецът заплатил сумата от 5 567.63 лева. Първоинстанционният съд правилно приел, че размерът на регресната претенция следвало да бъде определена съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и правилно съобразил, че изключение от принципа било, че размерът на обезщетението се определял по средни пазарни цени, което било предвидено в чл.17 ал.1 от Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. - действителната стойност на вредите била в размер на стойността на ремонта съгласно издадената и изплатена фактура, в случаите, когато фактурата е издадена от официален вносител, и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. Същото правило 3 се отнасяло и до нормовремената и стойността на сервизния час - чл.19 ал.1 от Методиката.