Решение № 4092 от 13.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4092 гр. Пловдив, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330116460 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна, № 16, ет. 8, представлявано от С. А. чрез адв. У. против А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул.

„********“ № *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ******** от 07.03.2020 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп” АД; възнаградителна лихва в размер на 16,66 лева (шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) за периода от 08.03.2020 г. до 06.04.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 121, 26 лева (сто двадесет и един лева и двадесет и шест стотинки) за периода от 06.04.2020 г. до 25.08.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда– 26.08.2022 г. до окончателното й погасяване. Претендира разноски В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 07.03.2020 г. от разстояние. Предоставена е в заем сума от 500 лв. до 06.04.2020 г. Сумата е предоставена в брой чрез *******.

ГЛП е 40,54 % съответно договорната лихва е в размер от 16,66 лв. ГПР е 49 1

%. Няма плащания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва иска.

Оспорва се сключването на договора. Твърди се наличие на нарушения на ЗПК водещи до нищожност на договора. ГЛП нарушава добрите нрави.

Предвидено е заплащане на неустойка от 340,20 лв., която се явява скрито възнаграждение. Клаузата за неустойка е недействителна. Притендира се прихващане на задълженията срещу извършено плащане на сума от 511,65 лв.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателства – договор за кредит № ********/30.10.2019 г.; анекс от 07.03.2020 г.; приложение № 1 и погасителен план е видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ответника от ищеца на заемна сума от 500 лв. за срок до 06.04.2020 г. на една вноска, при ГЛП-40,54 % и ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от 4,95 лв. на ден, но не повече от 1% от главницата. Размер на погасителната вноска с неустойка е 665,16 лв. Общия размер на вземанията е 665,16 лв.

От представяната разписка от 30.10.2019 г. е видно, че предоставената в заем сума от 500 лв. е изплатена на ответника чрез *******“ АД.

От представената справка от *******“ АД за периода 01.07.2018 г.02.06.2023 г. е видно, че в периода 30.10.2019 г. -06.04.2020 г. ответницата е извършила пет плащания на суми към ищеца за вноски по кредит, които са в общ размер от 763,36 лв.

От постъпилата справка от ****** при ***** е видно, че кредита се води неиздължен. Между страните са налице и други договори за заем, предхождащи сключването на процесния и падежиращи преди крайния срок на спорния кредит, които са отчетени като погасени към 29.02.2020 г.

От приложеното ч. гр. дело 12348/22 г. на ПРС е видно, че за притендираните вземания ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

2

С оглед подаденото възражение по ч. г. д. 12348/22 г. на ПРС настоящия състав намира, че е налице интерес у ищеца за предявяване на разглеждания иск по чл. 422 от ГПК. Уважаването на същия налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основание и предаване на заемната сума, както и неизпълнение на задължението на заемополучателя за връщане на пълния размер на заемната сума в договорения срок.

От събраните писмени доказателства са установява, че страните по делото са страни и по договор за кредит № ********/30.10.2019 г., като и, че заемната сума от 500 лв. е предоставена на ответника.

С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника, съдът намира, че спора се състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК основанието за получаване от ищеца на сумата от 763,36 лв., платена от ответницата в периода 23.11.2019-06.03.2020 г.

Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-малък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен процент от 40,54 %, липсва посочване на условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава 3 информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. С оглед становището на ищеца, че в ГПР не е включена дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение, съдът намира, че е налице нарушение на ЗПК, тъй като същият следва да изразява общите разходи на потребителя по кредита - настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая невключването на посочения разход навежда наличие на допълнително скрито оскъпяване, което противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК и води до недействителност на договора на това основание.

Съобразно с това следва да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК и по аргумент на чл. 23 ЗПК, да се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и другите разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 500 лв.

Тъй като се установява от представените доказателства от третото лице доставчик на платежни услуги, че в периода на заема ответницата е извършила плащания на суми по договор за кредит в полза на ищеца в размер о т 763,36 лв., то същите следва да се отнесат за погасяване на дължимата главница от 500 лв.

Ето защо иска се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение възражението на ищеца, че платената сума следва да се отнесе към други заеми, съдът намира, че действително между страните са били налице други договори за кредит, но от представената справка от ****** към ****** се установява, че те не са били активни към момента на извършване на част от спорните плащания. Наред с това от страна на ищеца не се ангажират доказателства сочещи състоянието на задълженията по тях към момента на извършване на всяко едно от плащанията и към кой кредит е било насочено то, както и какви задължения по него е погасило. Ето защо този аргумент не се споделя от настоящия съдебен състав.

Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски .

На ответника не следва да се присъждат поради липса на отправено искане и представяне на доказателства за сторени такива.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, то за адв. Р. при съобразяване на представения списък, следва да се определи възнаграждение за настоящето производство отчитайки нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, в размер от 400 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна, № 16, ет. 8 , 4 представлявано от С. А. чрез адв. У. против А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. „********“ № *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ******** от 07.03.2020 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп” АД; възнаградителна лихва в размер на 16,66 лева (шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) за периода от 08.03.2020 г. до 06.04.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 121, 26 лева (сто двадесет и един лева и двадесет и шест стотинки) за периода от 06.04.2020 г. до 25.08.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда– 26.08.2022 г. до окончателното й погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 12348/2022 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1 , представлявано от Ф. Д. да заплати на адвокат Р. Н. Р. с личен № ***********, с адрес: гр.

*********, ул. *********** № ***, сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение за настоящето производство, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5