Решение № 16663 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16663 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110100186 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц.а, чрез юрк. Ф.И., против М. К. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ и против В. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, инсталация *********/аб. № ******, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 29923 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т. С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на следните суми: по отношение на М. К.

И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ - сумата от 438,71 лв.

(четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до 1 месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация *********/аб. № ******, от която а) 343,78 лв. (триста четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 20.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 49,01 лв. (четиридесет и девет лева и една стотинка) - лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.04.2024 г., в) 37,72 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 20.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 8,20 лв. (осем лева и двадесет стотинки) – лихва за периода от 16.07.2021 г. до 25.04.2024 г. и по отношение на В. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ – сумата от 438,71 лв. (четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2021 г., до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация *********/аб. № ******, от която а) 343,78 лв. (триста четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 20.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 49,02 лв. (четиридесет и девет лева и две стотинки) лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.04.2024 г., в) 37,71 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 20.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 8,20 лв. (осем лева и двадесет стотинки) – лихва за периода от 16.07.2021 г. до 25.04.2024 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Т.С.“ ЕООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 29923 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Моли да бъдат изискани писмени доказателства по реда на чл. 192 от ГПК от С.О..

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. И. депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът сочи, че липсват доказателства Общите условия на ищцовото дружество да са породили действие, тъй като не са публикувани в един ежедневник. Твърди, че между „Т. С.“ ЕАД и М. И. не са налице облигационни правоотношение, тъй като на 06.11.2014 г. ответникът е отказал предоставянето на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като навежда твърдения, че със счетоводните документи, приложени към исковата молба са префактурирани по-стари задължения, тъй като в процесния период не е доставяна топлинна енергия, нито е предоставяна услуга за дялово разпределение. По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава, ответникът излага съображение за неоснователността им и поради обстоятелството, че не му е отправена покана за плащане.

С отговора ответникът представя писмени доказателства. Не изразява становище по 2 даказателствените искания, направени в исковата молба.

Особеният представител на ответницата В. Г. не депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който да изрази становище по предявените искове и/или да ангажира доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

По делото е представен Протокол от проведено на О.С. (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Т. С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на него е сключен договор между Т.С. ЕООД и етажната собсвтвеност. Представен е сключеният между ищеца и „Т.С. ЕООД договор, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца, в резултат на което са изготвени общите фактури за процесния период.

Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

3

По делото е представен договор за покупко-продажба, сключен по реда на ЗОС, съгласно който на 04.07.1997 г. е закупен процесния имот на адрес /адрес/, от ответниците.

Настоящият състав намира, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици в сградата, в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната собственост. 3а този извод е ирелевантно дали съответните етажни собственици са участвали в приемането на решението или са му се противопоставили.

Подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда - етажна собственост, което се извършва вследствие на взетото от етажната собственост решение за присъединяване на сградата към централното отопление, не може да се смята за непоръчана доставка на централно отопление по смисъла на член 27 от Директива 2011/83.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че по въпроса за съотношението между разпоредбите на ЗЕ и ЗП във връзка с доставката на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които те не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, във връзка с § 1 от Д Р на ЗЗП.

В ТР № 2 от 25.05.2017 г. п о тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС, по задължителен за съдилищата път, се възприема становището, че уредбата на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя.

Според ВКС "непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това.