Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1796 от 09.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 994/2024
Вид
Определение № 1796
Подписан
09.07.2024
В сила
09.07.2024
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1796 гр. Бургас, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500994 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от„ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД, ЕИК 204603478, със седалище и адрес на управление: област: Бургас, община:

Айтос, гр. Айтос, п.к. 8500, ул. „Гоце Делчев" № 48, представлявано от управителя Мустафа Караташ, чрез пълномощника Фатме Шабан Хасан, срещу решение № 41/23.02.2024 год. по гр.д.№ 445/2023 год. по описа на Айтоския районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника „ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД, ЕИК:

204603478, адрес: гр. Айтос, област Бургас, ул. „Гоце Делчев“ № 48, представлявано от управителя Исмет Хасан Иля съществуването на вземането на ищеца „ГЪДА БОРСАСЪ TEMИЗЛИK КОЗМЕТИК BE ИTPИЯT MAДДEЛEPИ САНАЙИ TИДЖAPET ЛИMИTEД ШИРКЕТИ“, вписано в Търговска и Промишлена Палата Истанбул с рег. № 2023 -ГД - 10923, със седалище в Република Турция и адрес на управление на дейността: Република Турция, гр. Истанбул, район Багджълар, Махмутбей мах. ул. Тошоджагъ Йолу № 3, представлявано от управителя Мехмет Тунджер, за сумата 25 000 лв.

/двадесет и пет хиляди лева/, частично вземане пo търговска фактура № 112/06.12.2019 година на обща стойност 26 402, 64 евро или 51 639, 07 лв. 1 левовата равностойност изчислено пo фиксинга на БНБ, пo която фактура задължението след приспадане на частичното плащане размер на 5 000 евро /пет хиляди евро/ - 9 779, 15 лв. /десет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ възлиза на 41 859, 92 лв. /четиридесет и една хиляди осемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, ведно със законна лихва от 15.02.2023 година /датата на подаване на заявление пo чл. 410 ГПK/, до окончателното изплащане на вземането и е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: 204603478, адрес: гр. Айтос, област Бургас, ул. „Гоце Делчев" № 48, представлявано от управителя Исмет Хасан Иля да заплати на „ГЪДА БОРСАСЪ TEMИЗЛИK КОЗМЕТИК BE ИTPИЯT MAДДEЛEPИ САНАЙИ TИДЖAPET ЛИMИTEД

ШИРКЕТИ", вписано в Търговска и Промишлена Палата Истанбул с рег. № 2023-ГД-10923, със седалище в Република Турция и адрес на управление на дейността: Република Турция, гр. Истанбул, направените по гр.д.№ 445/2023г на АРС и ч.гр.д.№140/2023 на АРС разноски в размер на 4600 лв./четири хиляди и шестстотин лева/.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се превратно тълкуване на доказателствата от районния съд и необоснованост на извода, че плащането от 5000 лв. се отнася до процесната фактура. Твърди се различна фактическа обстановка от приетата от районния съд, а именно, че сумата от 5000 лв. е била платена по друга фактура с № 113 от 06.12.2019 г. Според въззивника районният съд не е следвало да кредитира осчетоводяването на фактурата като доказателство за получаване на стоката при липсата на двустранно подписан приемо-предавателен протокол, а претенцията на ищеца се явява недоказана. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск, евентуално - за отмяна на решението в частта за присъдените от районния съд разноски. Сочи се липсата на представени доказателства за плащане на разноските на ищеца за процесуално представителство, евентуално-по своевременно направено възражение, се иска намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, до предвидения минимален размер в Наредба № 1 за МРАВ.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна „ГЪДА 2

БОРСАСЪ TEMИЗЛИK КОЗМЕТИК BE ИTPИЯT MAДДEЛEPИ САНАЙИ

TИДЖAPET ЛИMИTEД ШИРКЕТИ", вписано в Търговска и Промишлена Палата Истанбул с рег. № 2023-ГД-10923, със седалище в Република Турция и адрес на управление на дейността: Република Турция, гр. Истанбул, чрез процесуален представител адв. Невена Грошкова-САК. Твърди се недопустимост на обжалването поради просрочие на жалбата, евентуално – неоснователност на възраженията и правилност на изводите на районния съд като кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при довеждане, както и за снабдяване със съдебно удостоверение за предоставяне на информация от Агенция „Митници“ ТД „Митница Бургас“.

Твърди се, че тези доказателства са били поискани за допускане пред районния съд и са били допуснати, но за ищеца е било невъзможно да бъдат събрани.

Възражението за недопустимост на жалбата поради просрочие е неоснователно. Видно от приложеното съобщение на л.128 от делото, ответникът е бил уведомен за решението чрез упълномощено за получаване на съобщения лице на 16.04.2024 год. поради което жалбата подадена на 29.04.2024 год. е в срок.

С обжалваното решение Айтоският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и по претенция за законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Въззивният съд констатира наличието на пречки за движение на производството и произнасяне по въззивната жалба и отговора по нея.

На първо място въззивната жалба не е надлежно администрирана. В нея е посочено, че е подадена от лицето Фатме Шабан Хасан, но по делото не е установено, че това лице отговаря на изискванията на чл.32, т.2 от ГПК - да е адвокат, или на изискванията на чл.32 т.4 от ГПК - да е юрисконсулт на въззивното дружество, за да се приеме, че може да извършва правно валидни действия пред съда от името на дружеството. Горното сочи, че жалбата е нередовна и за изправяне на нередовностите районният съд е следвало да даде съответни указания, което не е направено.

От друга страна, въззивният съд констатира, че приложеното на л.44 от делото пълномощно за процесуалното представителство на въззиваемото 3 дружество от адв. Невена Грошкова – САК е в копие /препис/, като копието /преписа/ не е със заверка „вярно с оригинала“, каквото е изискването на чл.183 от ГПК. В този смисъл районния съд също е следвало да даде указания на адвокат Невена Грошкова з а извършване на надлежна заверка на представеното копие /препис/ от пълномощно или за представяне на оригиналното пълномощно, което също не е направено.

Ето защо към момента е налице нередовност и по отговора на въззивната жалба подаден от адв. Невена Грошкова-САК.

На второ място, само след изправяне на нередовностите по подадената въззивна жалба и отговора, следва да се има предвид, че обективираното във въззивната жалба искане за отмяна на решението в частта за присъдени в полза на ищеца разноски за адвокатско възражение, евентуално - за изменение на решението в частта за разноските присъдени от районния съд за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца и в тежест на ответника, чрез намаляването им, имат характера на молба по чл.248, ал.1 от ГПК, по която компетентен да се произнесе е съдът постановил обжалваното решение.

Ето защо при изправяне на нередовностите по въззивната жалба и отговора, преди изпращане на делото на въззивния съд, районният съд следва да се произнесе по молбата по чл.248, ал.1 от ГПК обективирана във въззивната жалба.

Поради установените пречки за движение на въззивното производство, които подлежат на отстраняване от районния съд, настоящото въззивно производство следва да бъде прекратено, а делото-върнато на Айтоския районен съд за изпълнение на горепосочените указания.

Мотивиран от горното и на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 994/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

В Р Ъ Щ А делото на Айтоския районен съд за изпълнение на указанията дадени в мотивите към настоящото определение за отстраняване на нередовности по въззивната жалба и отговора по нея, а при 4 отстраняване на нередовностите по въззивната жалба и отговора - за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 от ГПК обективирана във въззивната жалба, след което делото да се изпрати на настоящия съд за понататъшни процесуални действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5