Решение № 119 от 10.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Цвета Ив. Василева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330105671 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил против З. М. Р. кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 492/26.01.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д.

№ 975/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: 550, 21 лв. – главница по договор за паричен заем №***, сключен между длъжника и „Ай Ти Еф Груп” АД; сумата от 67, 67 лв. – договорна лихва за периода 27.09.2018 г. до 25.05.2019 г.; сумата от 142, 44 лв. – обезщетение за забава за периода 28.09.2018 г. – 24.01.2022 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***, сключен с „Ай Ти Еф Груп” АД, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***, сключен с „Ай Ти Еф Груп” АД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с уведомително писмо от цедента, изпратено чрез цесионера до длъжника на 06.07.2021 г., като към исковата молба прилага и уведомлението. Твърди, че на 30.05.2018 г. ответната страна сключила с „Ай Ти Еф Груп” АД договор за паричен заем № ***, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 1 000 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от 235, 76 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 174, 74 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на 29.06.2018 г., а на последната – 25.05.2019 г. Сочи, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната вноска и не е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че 1 длъжникът не е изпълнил в цялост задължението си към ищеца. Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.

Ответната страна е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като размерът на шрифта му е под 12. Обосновава недействителността на договора и с твърдения за противоречието му с чл.11, ал.1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, като сочи, че в договора не бил посочен начина на фиксиране на лихвения процент, не ставало ясно как е формиран годишният процент на разходите, не бил посочен размерът на възнаградителната лихва, както и в погасителния план липсвала яснота относно това каква част от вноските покриват главница, каква лихва и т.н. Сочи, че клаузата в договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави и противоречието й със закона.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

От договор за потребителски заем „ГЕТ КЕШ“ № ***, сключен на *** между З. М. Р. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 1 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата на 12 равни месечни погасителни вноски от по 102, 98 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41, 00 %.

Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит, анекс към него, погасителния план, стандартния европейски формуляр и Общите условия. Вещото лице, при работата си с представените в производството по делото писмени документи, е установило, че договор за потребителски заем е написан с големина на шрифта 11 пункта, анексът към договора – 11, 2 пункта, погасителният план – 11 пункта, стандартния формуляр – 11 пункта и общите условия – 11, 5 пункта.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по 2 договора.

В случая договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, но от заключението на вещото лице се установява, че шрифтът е под предвидения от закона минимум.

Следователно в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10. ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит следва да бъде написан с размер шрифт – не по-малък от 12, при установено отклонение в размера на използвания шрифт, което води до невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договора без затруднение. По така изложените съображения и правоотношението по договора за кредит следва да се обяви за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза остатъкът на задължението на ответника за главница по процесния договор за кредит е в размер на 550, 21 лв., откъдето следва, че искът за главница следва да се уважи в пълния му предявен размер.

Предвид приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят предявените искове за сумата от 67, 67 лв. – възнаградителна лихва за периода от 27.09.2018 г. до 25.05.2019 г. и сумата от 142, 44 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2018 г. до 24.01.2022 г.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 975/2022 г. на Районен съд – Пловдив . В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 54, 27 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение в размер на 360 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал.

1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде определен за сумата от 200 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 375 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 271, 37 лв.

В полза на ответната страна се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В заповедното производство ответникът е бил представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., поради което в полза на адвокатското дружество, осъществило безплатна адвокатска защита на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 400 лв., към което следва да се добави и данък добавена стойност на основание пар. 2 а от Наредбата, доколкото в производството са представени доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС, поради което се следва сумата от 480 лв. с ДДС.

3

Редуцирана съобразно уважената част от исковете, сумата възлиза на 132, 64 лв. В исковото производство ответникът е сторил разноски в размер на 150 лв. – депозит за счетоводна експертиза, а след редуциране – 41, 45 лв. В настоящото производство ответникът е бил представляван отново безплатно, като съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото на адвокатското дружество се дължи възнаграждение в минимален размер, а именно 480 лв. с ДДС, което след редуциране съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 132, 64 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че З. М. Р. , ЕГН **********, с адрес ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 550, 21 лв. - главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между длъжника и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, което вземане е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 06.07.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***, ведно със законна мораторна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 492/26.01.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 975/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав.

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против З. М. Р., ЕГН **********, с адрес *** кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 67, 67 лв. – възнаградителна лихва за периода от 27.09.2018 г. до 25.05.2019 г. и сумата от 142, 44 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2018 г. до 24.01.2022 г., за които е издадена Заповед № 492/26.01.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 975/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав.

ОСЪЖДА З. М. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, сумата от 54, 27 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 975/2022 г. на Районен съд – Пловдив и сумата от 271, 37 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 5671/2022 г. на Районен съд Пловдив, XXIII граждански състав.

ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, да заплати на З. М. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 41, 45 лв. – разноски в исковото производство по гр. д. № 5671/2022 г.