Решение № 5219 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5219 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100500502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба подадена от Т. Н. Т. срещу решение № 14197/21.08.2023г. постановено по гр.д. № 15744/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от него срещу „ЕОС МАТКРИКС“ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаане за установено, че не дължи сумите: размер от 12 477.36 лева- просрочена главница подДоговор за „Прокредит Спринт”№140-448118/29.04.2008 г. сключен с „ПроКредит Банк“ЕАД и сумата от 263 лева- деловодни разноски, по изпълнителен лист от 17.02.2014 издаден по ч.гр.дело №98/2014 по описа на РС- Оряхово.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно момента, от който е прекъсната погасителната давност и започнал да тече нов срок, както и несъобразяване със задължителната практика на ВКС относно обстоятелствата: дори и да има установени частични плащания от длъжника, то същите не представляват признание на целия дълг и не прекъсват давността за незаплатеното вземане, извършваните плащания в полза на длъжника от трето лице, като отчетени по сметка на ЧСИ не са известни и непредявени на длъжника и със същите не е прекъсвана давността за вземанията. Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което иска се уважи изцяло. Претендира разноски

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ЕОС МАТКРИКС“ЕООД, в който изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти настъпили след издаване на изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудително изпълнение и които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Не е спорно между страните, че изпълнителният лист от 17.02.2014г. въз основа на който е образувано първоначално изп.д. № 20147210400167 по описа на ЧСИ В.Й. с район на действие ОСВраца, последствие изп.д. № 20207560407149 по описа на ЧСИ Ц. Н. с район на действие ОСПлевен, а след прекратяване на същото -изп.д. № 2022000400004 по описа на ЧСИ Ц.Д. – с район на действие ОС-Враца, е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 98/2014г. по описа на РС- Оряхово.

В настоящият случай към датата на образуване на изп.д. № изп.д. № 20147210400167 по описа на ЧСИ В.Й. с район на действие ОС-Враца, заповедта за изпълнение издадена по реда на чл.417 от ГПК не е била влязла в сила, това се е случило след получаване на покана за доброволно изпълнение от длъжника Т. /20.03.2014г. – л.29 от копие на изп.д. № 167/2014г./ и изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК – в случая на 03.04.2014г. /подаденото от И. Т.а възражение и извършените от заповедния съд процесуални действия по същото са ирелевантни относно преценката за наличие на влязла в сила заповед спрямо длъжника Т., независимо от солидарното им осъждане и не могат да отменят с обратна сила влезналата в сила заповед за изпълнение спрямо длъжника Т./.

Въззивният съдедебен състав споделя становището, че при влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага 5-годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД/В т. см. определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК , решение №3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на IV г.о. на ВКС/.

Следва да се има предвид, че вземането на разноски, присъдени със заповедта за изпълнение, обаче е вземане, различно по характер от спорното вземане, предмет на заповедта. То има различно основание /чл.78 ал.1 от ГПК/ и същност, самостоятелно право, по отношение на което във всички случаи, е приложима 5- годишна погасителна давност /чл.117 ал.2 от ЗЗД/.

Същото в никакъв случай няма характера на вземане по чл.119 от ЗЗД, като цитираната разпоредба има предвид допълнителни вземания, които произтичат от погасеното по давност вземане /такава е връзката – главница, лихва, главница-неустойка/.

В изпълнителното основание - цитирания изпълнителен лист фигурира като солидарен длъжник по отношение на кредитора „ПроКредит Банк“ЕАД наред с ищеца Т. /като за прецизност следва да се посочи, че ЕТ и физическото лице Т. Н. Т. са един субект, а не два различни, поради което неправилно са изписани като двама солидарни длъжника/ и И. Б.Т..

Настощият състав съобразава и разпоредбата на чл. 125 ал. 1 ЗЗД, според която спирането и 2 прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите и нормата на чл. 125 ал. 1 ЗЗД се отнася до спирането и прекъсването на давността, които са факти в интерес на кредитора и са свързани с материалноправен срок.

Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130 ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.“С оглед на това извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г, постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Следователно за периода 13.03.2014г., когато е образувано изпълнително дело изп.д. № 20147210400167 по описа на ЧСИ В.Й. с молба на взискателя – „ПроКредит Банк“ ЕАД, с която по реда на чл.18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да предприема и извършва изпълнителни действия, до 26.06.2015г. давност не е текла по отношение на процесното вземане. Такава, нова -5 годишна е започнала да тече от 26.06.2015г., като за периода до датата на предявяване на исковата молба не е изтекла, тъй като са налице обстоятелства по смисъла на чл.116 б. „а“ и изпълнителни действия по смисъла на чл.116 б. „в“ от ГПК през период не по –малък от 5 години и прекъсващи давността и след което за почва да тече нова 5-годишна такава.

Следва да се има предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т.н – т.

10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС.

Освен това настоящия състав съобразява и че „ ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла..“ / решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV г.о./.

За яснота е необходимо да се посочи, че искания за справки и проучване на имущественото състояние на длъжника, не са действия, които са годни да прекъснат давността.

В хода на изпълнително дело № 167/2014г. - с разпореждане от 12.05.2015г. ЧСИ В.Й. на основание чл.429 ал.1 от ГПК е конституирал цесионера на вземането по изпълнителния лист „ЕОС МАТРИКС“ЕООД като взискател по изпълнителното произдводство.

3

От приложените в копия изпълнителни дела се установява, че давността е прекъсвана мнократно след 26.06.2015г., след което е започвала да тече нова 5г. давност, а именно:

-с молба от 23.07.2015г., с неоспорена автентичност, длъжникът и ищец в настоящото производство Т. Т. е поискал да му бъде наложен запор върху получаваното от него трудово правоотношение получавана от работодателя ПИМК ООД –гр. Пловдив.

Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, прекъсва течението на давността, след което започва да тече нов давностен срок. Признанието следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане, да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само по себе си не означава признаване на последиците от този фактически състав и доколкото кредиторът като титуляр на вземането, наред с длъжника, признаващ съществуването на задължението, са част от индивидуализиращите белези на правоотношението, е необхосимо изявлението, с което се признава вземането да е насочено към кредитора или негов представител и по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. /решение по т.д. № 194/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014 г., I т. о., ТК, ТР №4 от 14.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 4/2019 г., ОСГТК/.Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. /решение №100/20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г. на ВКС, II т.о./.