Определение № 1492 от 06.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1492 гр. Бургас, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500954 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 гр.София 1715 р-н Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ 4-6, сграда „Матрикс Тауър“чрез пълномощник адв.

Г.Христова- със служебен адрес: гр.София, бул.“Витоша“№15,ет.4, против Разпореждане 546/14.04.25г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. М. М. - кредитополучател с ЕГН ********** за сумата от 600лв. просрочена главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с „Уни Кредит Булбанк“АД от 09.04.15г. с кредитен лимит от 600лв.-изцяло усвоен ; за сумата от 142,84лв.- лихва за забава върху дължимата главница от 09.04.23г. до 14.01.25г. вкл.,както и законна лихва за забава от подаването на исковата молба и сторените в производството разноски.

В жалбата разпореждането се сочи за незаконосъобразно и неправилно.

Конкретно се възразява срещу аргумента на съда, обосновал отхвърлянето на заявлението, че дружеството- заявител не се е легитимирало като кредитор на М. М., т.к. към подаденото заявление по чл.410 от ГПК не е представен договор за цесия и доказателство за уведомяването на длъжника по чл.99 от ЗЗД.

Страната поддържа, че не е длъжна да представя такива доказателства за фактите, от които произтича заявеното вземане, извън договора, когато е сключен с потребител.

Счита, че уведомяването на длъжника за цесията има значение само за противопоставимостта на извършените от него вече на стария кредитор плащания, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето нито го осуетява, при това въпросът за уведомяването може да се повдигне само в спор по чл.422 от ГПК в защита на твърдението, че длъжникът вече е изпълнил. В заповедното производството по чл.410 от ГПК се целяло само установяването дали вземането е безспорно. Всички останали въпроси били извън обхвата на проверката на съда, защото 1 сезираният орган се произнася само по твърденията на страната.Но дори последното да не се възприеме, въззивният съд би следвало да съобрази, че поисканите по делото доказателства са били представени.

В обобщение се моли за отмяна на атакуваното разпореждане,което волеизявление съдът предвид изложените в обстоятелствената част на жалбата оплаквания намира за съдържащо и искане за ново произнасяне, при което да бъдат издадени заповед по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за заявените по делото парични вземания.

Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, т.к. е подадена от лице с право на жалба, в рамките на визирания в закона преклузивен процесуален срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред съда, компетентен да се произнесе по нея.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна , а съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.129/25г. по описа на РС-Карнобат е било образувано по заявление на „ ЕОС МАТРИКС“ЕООД против длъжника М. М. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК за събиране на посочените по-горе суми:

600лв.главница, явяваща се усвоен овърдрафт в рамките на отпуснатия по банковата сметка на физическото лице лимит, ведно с присъждането на мораторна лихва и такава за закъснение считано от подаването на заявлението до изплащането на дълга, като са дирени и деловодните разноски, включващи заплатена държавна такса за производството(25лв.) и адвокатско възнаграждение ( 240лв.).

В заявлението е посочено, че кредиторът не е заемодател по договора за потребителски кредит, основание за вземането, а е лице, на което вземането е цедирано от Банката с нарочен договор от 10.06.24г.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане от 04.02.25г., с което в контекста на дължимата от съда проверка по делото е поискано от заявителя да представи договора за цесия, с който са му прехвърлени вземанията по договора за банков потребителски кредит на физическо лице, усвоен чрез овърдрафт по разплащателна сметка №411/0031/34117756 от 09.04.15г., сключен между „Уни Кредит Булбанк“ АД и М. М., както и доказателство, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата.

Предупреден е, че при неизпълнение на указанията в срок,заявлението ще бъде отхвърлено.

Съобщението е получено от дружеството на 13.02.25г. и в дадения срок, с молба, постъпила в съда на 13.02.25г., то е отговорило, че не дължи да представя такива доказателства, че в чл.17 от Общите условия на Банката е предвидена възможност вземането да бъде прехвърлено на трето лице извън страните по сключения договор за потребителски кредит, с което не е нарушена нормата на чл.26,ал.1 от ЗПК.Изложил е в подкрепа на отказа си да представи уведомлението до длъжника за цедирането на дълга съображенията, изнесени в настоящата частна жалба, които могат да бъдат обобщени в насока, че това обстоятелство е ирелевантно за заповедното дело и е извън обхвата на дължимата според закона съдебна проверка в провежданото едностранно производство.

Независимо от горното становище заявителят е представил договора за продажба и прехвърляне на вземанията на Банката от 10.06.24г.,но не е представил Приложение №1 към 2 него,представляващо неразделна част от цесията,в което са описани и конкретните прехвърлени парични вземания,за да се установи, че това на длъжника по делото е сред тях.

При тези данни, с обжалваното разпореждане сезираният РС е отхвърлил заявлението изцяло.

Бургаски окръжен съд намира разпореждането за законосъобразно и правилно и счита, че следва да го потвърди като такова, тъй като е солидарен с крайния правен резултат, обективиран от КРС.

Според БОС, доколкото с договора за цесия се променя материално легитимирания притежател на вземането, липсата на доказателства, че именно вземането на Банката спрямо длъжника е прехвърлено на настоящия заявител, води до недоказаност на активната му материално правна легитимация, предмет на проверка в заповедното производство извън тази по чл.411, ал.2 от ГПК, като изводима от разпоредбата на чл.418,ал.2,предл. второ от ГПК,принципно приложима в заповедното производство въобще, доколкото идентифицира страните по него - в частност кредитора, а оттам и дали вземането подлежи на изпълнение.

Ето защо и след като въпреки дадените в първа инстанция указания, жалбоподателят не е представил нито пред нея, нито с жалбата тук доказателство, от което да се установи твърдяното от него качество на кредитор по отношение на вземането, за което иска издаването на заповедта по чл.

410 от ГПК срещу длъжника, заявлението му следва да бъде отхвърлено изцяло. Представянето на договора за цесия без приложение №1 създава неяснота какво точно вземане е цедирано и дали е прехвърлено точно претендираното спрямо М. М. такова.

Следва да се съобрази още, че този факт сам по себе си е отделно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, след като заявителят е бил напътен от съда към представянето на доказателствата и е бил предварително известен за последиците от неизпълнението на указанието, но в рамките на предоставения срок не е ангажирал изисканите му документи,вкл. не е сторил това и в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 546/14.04.25г., постановено по ч. гр. д. № 129/2025г. по описа на Районен съд- Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3