Решение № 682 от 13.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20231001000449 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от срещу решение №541/24.04.2023г. по т.д.№ 1481/2022г. на СГС, 6-10 състав, с което е отхвърлен предявения от Община Карлово срещу Вейл Конструкции ЕООД, ЕИК 203820557, Алекс строй ЕООД, ЕИК 101612097 и Вендес инженеринг ЕООД, ЕИК 200171957, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 74 144, 13 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 23 от договор за възлагане на обществена поръчка № 39/24.04.2018 г. с ДЗЗД „Карловстрой" за изпълнение на СМР за обект „Център за работа с деца на улицата, спортни и игрални площадки, УПИ І Социални дейности, кв. 175 по УП на гр. Карлово. ПИ с идентификатор: *** по КККР на гр. Карлово", ведно със законната лихва и разноски. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно и претендират отмяната му. Считат, че съдът в нарушение на чл. 12 и чл. 235 от ГПК не е обсъдил всички доказателства по делото и преценил настъпването на всички правнорелевантни факти. Считат, че СГС е приел, че двата акта по Наредба № 3, акт образец 10 за установяване на СМР 1 при спиране на строежа от 04.02.2021 година, и образец 11 от 23.04.2021 г. се ползват с доказателствена сила, но не е обсъдил доказателствената сила на констатациите по доклада на АДФИ от 14.06.2020г., който според него намира основание в нормативен акт от по-висок ранг, а именно по Закона за държавната финансова инспекция. Поддържа, че Община Карлово в изпълнение на указанията по този доклад е инициирала съдебното производство по делото. Твърди, че този доклад със заключението е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на функциите му, поради което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.

Поддържа и че докладът представлява административен акт, връчен на Община Карлово, по чл. 16 и 17 от ЗДФИ, като въпреки възраженията, същият е влязъл в сила и е стабилен административен акт, с който съдът следва да се съобрази. Предвид горното счита, че с този административен акт е надлежно установен правнорелевантния факт, че не е било необходимо спиране на СМР в процесния период и че ответниците са изпълнили задълженията си по договора извън уговорения срок. Поддържа и че акт обр.

10 установява неблагоприятните метеорологични условия за работа само към датата на съставянето си, но не и за период занапред и неправилно СГС е възложил на ищеца доказателствената тежест за оборване на акта и констатациите му, а счита че оборването на доклада следва да е в тежест на ответниците. Поддържа, че неправилно СГС е приел, че в периода 04.02.2021г. до 23.04.2021г. не е било налице виновно неизпълнение на договора и забава с 71 дни на изпълнителите по същия. Счита, че безспорно е, че по процесния договор срокът за изпълнение е започнал да тече на 19.06.2019г., а същите са приключили с подписване на констативния акт обр.

15 на 15.06.2021г., което е 1г. и 347 дни, вместо договорения срок от 12 месеца. Поддържа, че описаните строителни работи, отразени като приключили за периода от 24.04.2021г. - 01.06.2021г. не са изпълнени в линейния график на изпълнителя - част „Архитектура“ – I, СГРАДА ЦРДУ нови СМР, IV. БЛАГОУСТРОЯВАНЕ и ОГРАДА на прилежащия терен, част „ВИК“ КАНАЛИЗАЦИЯ - доставка и монтаж; част „Електрическа“ – I.

Площадкови ел. инсталации, II. Осветителна и силова инсталации, IV.

Слаботокова инсталация,

V.

Заземителна инсталация; част

„Пожароизвестяване“; част „Газоснабдяване“; част „Пожарна безопасност", част „Геодезическа“. Счита че е видно от акт обр. 11/23.04.2021г., че част от 2 отчетените с него СМР са изпълнени вътре в сградата, т.е. са така наречени вътрешни като тухлена зидария, вътрешна мазилка, бояджийски работи, вътрешна дограма, настилки, и др.

Предвид горното жалбоподателят счита, че на първо място ответниците не са оборили доказателствената сила на доклада и справките на НИМХ относно метеорологичните условия, но и през този период, е могло да се извършват т.нар. вътрешни СМР и не са били налице предпоставките за спиране на строителството. С оглед горното счита, че му дължат солидарно уговорената неустойка и претендират отмяна на решението и уважаване на исковите му претенции изцяло.

Ответниците по жалбата – „ВЕЙЛ КОНСТРУКЦИИ” ЕООД, „Алекс строй“ ЕООД и „Вендес инженеринг“ ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Карловострой“ ЕИК 177253309, оспорват жалбата по съображения, изложени в отговора на същата, подаден от процесуалния им представител – адв. И. П.. Въззиваемите считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и претендират потвърждаването му. Според тях жалбата е бланкетна и не сочи каквито и да е конкретни пороци на първоинстанционното решение и свързаните с това основания за обжалване, като макар да са посочени основания като нарушение на процесуалния закон, неправилност и необоснованост, липсата на конкретни аргументи води до извод, че това е сторено механично и напълно формално. Поддържат, че наведените твърдения в жалбата не са подкрепени с аргументи и доказателства, тъй като спазвайки изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК СГС е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, обсъдил е всички доказателства по делото и доводите на страните, преценил е всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, а в мотивите на решението са обсъдени всички събрани относими към спора доказателства. Жалбоподателите сочат, че външният финансов контрол, осъществяван от АДФИ, е специализиран контрол, като не се дефинира като специален административен контрол, спрямо който за неуредените въпроси да се прилагат разпоредбите на

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), ЗДФИ не е специален закон по отношение на АПК и е невярно твърдението на жалбоподателя, че докладът представлява индивидуален административен акт, който има задължителна сила. Въззиваемите сочат, че след като докладът на АДФИ е бил връчен на 3 ищеца община Карлово, тя е споделила същите обструкции против констатациите в него, които и те поддържат, чрез подаване на писмено становище с възражения против констатираното в доклада, а те не са в позиция да оборват констатациите в доклада на АДФИ, тъй като страна в извършеното инспекционно производство е била именно община Карлово.

Считат, че доказателствената сила на доклада по никакъв начин не надхвърля тази на актовете по Наредба № 3/31.07.2003 г. По отношение на справките от НИМХ ответниците сочат, че същите са издадени на 18.05.2021 г. или преди подписването на Констативен акт образец 15 от 01.06.2021 г., с който възложителят е приел изпълнението на строителството без забележки, т.е. към въпросният момент същият е приел, че в действителност са били налице неблагоприятни метеорологични условия, които водят до необходимост от спирането на строителството, а освен това същите са за преобладаващи отрицателни температури или такива под +4 градуса, което потвърждава, че са налице обстоятелства за спиране на строителството. По отношение на доводите, че можело да се продължат т.нар. вътрешни СМР, сочат, че процесният договор касае изпълнението на строеж, който представлява единен обект и като такъв не е налице възможност и нормативната уредба не допуска евентуално частично спиране на строителството извън сградата. По подробно изложените доводите претендира потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Съгласно представения с исковата молба договор за създаване на дружество по ЗЗД от 18.12.2017 г., дружествата „Вейл Конструкции“ ЕООД, „Алекс Строй“ ЕООД и „Вендес Инженеринг“ ЕООД създават ДЗЗД за участие в обществена поръчка с предмет „“ Изпълнение на СМР на обект 4

„Център за работа с деца на улицата, спортни и игрални площадки, УПИ І Социални дейности, кв. 175 по УП на гр. Карлово. ПИ с идентификатор:

*** по КККР на гр. Карлово", под името ДЗЗД Вейл Конструкции ЕООД, като съгласно чл. 13 от договора за ДЗЗД всички членове на обединението са солидарно отговорни, заедно и поотделно за качественото изпълнение на договора с възложителя по възлагане на обществената поръчка, включително и по отношение на плащанията във връзка с изпълнението му. Участниците в обединението имат дялове - Вейл Конструкции ЕООД – 50 %, Алекс Строй ЕООД - 2 % и Вендес Инженеринг ЕООД – 48 %., като по чл. 7 е уговорено и разпределение на участието в отделни дейности.

По делото е представен сключен по реда на ЗОП договор за СМР № 39/24.04.2018 г., по силата на който ДЗЗД „Карловстрой“ се е задължил да изпълни строително-монтажни работи за обект „Център за работа с деца на улицата, спортни и игрални площадки, УПИ І Социални дейности, кв. 175 по УП на гр. Карлово, ПИ с идентификатор: *** по КККР на гр.

Карлово" съгласно техническата спецификация, офертата на изпълнителя и одобрения инвестиционен проект. Съгласно чл.2 от сключения договор за възлагане на обществена поръчка за строителство с изпълнител ДЗЗД „Карловстрой“ и възложител община Карлово, крайният срок за изпълнение СМР по обектите, предмет на тези договори е 12 месеца, като тече от датата на подписване на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво (обр.2/2а) за обекта и до предаване от изпълнителя с констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – констативен акт, образец 15 по Наредба 3/31.07.2003 г., без забележки по изпълнението. В чл. 2, ал.3 е уговорено, че при спиране на строителството по нареждане на общински или държавен орган, както и по обективни причини, за които изпълнителят няма вина, срокът по ал. 1 спира да тече с подписването на двустранен Констативен протокол. След отстраняване на пречките за изпълнение на договора, срокът продължава да тече от датата на подписване на двустранен Констативен протокол за продължаване на строителството. В ал.4 на чл. 2 от договора е уговорено, че срокът спира да тече с подписване на Акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, съгласно Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на 5 строителството. След отстраняване на пречките за изпълнение на договора, срокът продължава да тече от датата на подписване на Акт образец 11 за установяване състоянието на строежа и строителните и монтажните работи при продължаване на строителството. В чл. 3 е уговорена цената по договора, която е 1 044 283,51 лева (един милион четиридесет и четири хиляди двеста осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки) без ДДС или 1 253 140,21 лева (един милион двеста петдесет и три хиляди сто и четиридесет лева и двадесет и една стотинки) с ДДС. В чл. 23, ал. 1 от договора е уговорено, че при забава за завършване и предаване на работите по настоящия договор в уговорените срокове, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1 % (нула и едно на сто) от общата цена по договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % (десет на сто) от стойността на договора, като неустойката се удържа от последната «Сметка за изплащане на СМР».

Видно от доказателствата по делото за строежа е издадено разрешение за строеж 15/15.02.2018 година, а на 19.06.2019 г. е подписан протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.