Определение № 26849 от 24.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26849 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело №

20251110156111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е С ...“ ЕООД срещу „Ц А С“ ЕООД, с която е предявен иск за договорна неустойка.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне.

Представените от стрА.те писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

На основА.е чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседА.е, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на 27.10.2026 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те.

ПРИКАНВА стрА.те към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото, да изчисли размера на дължимите неустойки по предварителния договор съобразно зададените в него параметри.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок следва да представи 1 доказателства за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза В П, която да се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесения депозит.

На основА.е чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендирА.те права и възражения:

Ищецът „Е С ...“ ЕООД твърди, че на 15.03.2023 г. е сключил с ответника „Ц А С“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и за извършване на строителство с нотариално удостоверяване на подписите, по силата на който се задължил да построи и продаде гаражи № 27 и № 28 срещу обща цена от 50 000 евро с ДДС. Цената била разсрочена на пет вноски, като втората в размер на 15 000 евро била платима до 30.04.2025 г., третата в размер на 10 000 евро – до 31.05.2025 г., а четвъртата в размер на 10 000 евро – до 30.06.2025 г. Съгласно чл. IV.4 от договора при забава купувачът дължал неустойка от 0,03 % на ден върху цялата продажна цена за всеки ден до погасяване на задължението. Поддържа, че след въвеждането на сградата в експлоатация ответникът не платил посочените вноски в срок. На 14.10.2025 г. му била изпратена нотариална покана, връчена на 20.10.2025 г., а на 22.10.2025 г. трите вноски били заплатени, без да бъде погасена начислената неустойка. Твърди, че тя е в общ размер на 6 150 евро, от които 2 505 евро за 167 дни забава по втората вноска, 2 055 евро за 137 дни забава по третата вноска и 1 590 евро за 106 дни забава по четвъртата вноска. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 6 150 евро, с левова равностойност 12 028,35 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът „Ц А С“ ЕООД оспорва исковете. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени периодите на отделните вземА.я и е налице противоречие между изложеното твърдение, че неустойката се дължи до окончателното изпълнение, и петитума, в който тя е изчислена до 14.10.2025 г. Признава, че на 22.10.2025 г. е заплатил втората, третата и четвъртата вноска и не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. По съществото на спора поддържа, че клаузата на чл. IV.4 от предварителния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката се начислява върху цялата продажна цена, включително върху платени или неизискуеми вноски, а не върху конкретната просрочена вноска, поради което излиза извън присъщите си функции и води до неоснователно обогатяване.

Излага, че действителният годишен размер спрямо просрочената сума достигал 36 % и значително надвишавал законната лихва. Позовава се и на липсата на обвързаност между плащА.ята и етапите на строителството, както и на неравнопоставеност с уговорената в чл. IV.3 неустойка за забава на продавача, която била огрА.чена по размер и се начислявала едва при забава над три месеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявените искове:

Предявен е иск с правно основА.е чл. 92 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 150 евро, с левова равностойност 12 028,35 лв., представляваща договорна неустойка по чл.

IV.4 от предварителния договор от 15.03.2023 г., от която 2 505 евро за 167 дни забава по втората вноска за периода 30.04.2025 г. – 14.10.2025 г., 2 055 евро за 137 дни забава по третата вноска за периода 31.05.2025 г. – 14.10.2025 г. и 1 590 евро за 106 дни забава по четвъртата вноска за периода 30.06.2025 г. – 14.10.2025 г.

2

На основА.е чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между стрА.те обстоятелствата, че на 15.03.2023 г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и за извършване на строителство с посоченото в исковата молба съдържА.е, включително уговорката по чл. IV.4.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно договорно правоотношение между стрА.те и уговорката за неустойка; настъпването на падежа на втората, третата и четвъртата вноска; изпадането на ответника в забава за твърдените периоди и размера на претендираната неустойка.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си срещу дължимостта на претендирА.те суми, доколкото същите не произтичат от съдържА.ето на договора и не подлежат на служебна преценка от съда, както и евентуалното погасяване на вземА.ята.

УКАЗВА на стрА.те най-късно в първото съдебно заседА.е да изразят становище по доклада и доказателствените указА.я, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искА.я в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на стрА.те, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседА.е може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвА.я и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседА.е по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На стрА.те да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3