Определение № 4797 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4797 гр. Варна, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.ва

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100502020 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 59392/23.07.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от С. К. М., И. К. Ф., П. Д. П., Г. Н. Я., П. В. И., Р. И. И., Е. И. М. и И. И. Б., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 2628/29.06.2026г. постановено по гр.д. № 282/2025г. по описа на ВРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от жалбоподателите субективно кумулативно съединени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Т. С., че ищците са собственици на съответните идеални части от недвижим имот с идентификатор ******* по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „******4, с площ 170 кв.м., по силата на наследствено правоприемство от К**** Д.

К***, съответно от Я*******, както следва: С. К. М. - на 1/40 ид.част; И. К. Ф. - на 1/40 ид.част; П. Д. П. на 1/40 ид.част; Г. Н. Я. – на 1/120 ид.част; П. В. И. - на 1/120 ид.част; Р. И.

И. на 1/120 ид.част; Е. И. М. - на 1/120 ид.част и И. И. Б. на 1/120 ид.част, както и за ОСЪЖДАНЕ на ответника В. Т. С. да предаде на ищците владението върху притежаваните от тях идеални части от имота, както и е ОТХВЪРЛИЛ искането на ищците по чл.537, ал.2 о т ГПК за отмяна на издадения в полза на В. Т. С. нотариален акт за собственост върху идеални части от недвижим имот придобити по давностно владение № 15, т. IV, рег.№ 7448, дело № 550 от 02.12.2015г. на нотариус А**********, относно претендираните от тях идеални части.

Въззивниците, чрез процесуалния си представител оспорват обжалваното решение с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, както и постановяване при непълен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържат становището, че воденият между друг наследник – Н******* и ответника по делото В. С. аналогичен спор за собственост по гр.дело № 15193/2020г. по описа на ВРС касателно 1/8 идеална част от същия имот, се полза 1 с доказателствена сила на мотивите, въз основа на която следва да се приеме, че ответникът не е придобил по давност собствените им идеални части от процесния имот. Оспорват изводите на съда, че след възстановяване собствеността на имота през 1995г. същият се е стопанисвал от ******** С. и семейството му, в това число и ответника. Оспорват извода на съда, че разпитаните свидетели на ищците са заинтересовани, а показанията им протИ.речиви. Считат за недоказани твърденията на ответника, че е владял за себе си идеалните части на останалите съсобственици, като трансформацията от държане към владеене е станало още след реституцията през 1995г. Посочват, че не е доказано В. С. да е отстранил от имота родителите си, поради което извършваните от него действия следва да се тълкуват като търпими. Излагат, че е недоказано ******** С. да е упражнявал фактическа власт по отношение на имота от 1995г. чрез извършване на електрифициране, продажба на мед и др., но дори да е било така, то с тези действия не е отблъсквана собствеността на другите съсобственици. Сочат, че предвид отчуждаването на имота, давност за него не е могла да тече до възстановяването му през 1995г., като самата реституция няма за последица възстановяването на владението като фактическо състояние. Поддържа твърденията, че ищците са извършвали действия свързани с ползването на имота в това число са го декларирали за нуждите на данъчното облагане още през 1995г. и са заплащали данъци, с което оспорват техните идеални части от имота да са придобити по давност от ответника.

Молят обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, предявените ревандикационни искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени съдебноделоводните разноски направени за двете инстанции.

Правят доказателствено искане за изискване и прилагане на гр.д.№ 15193/2020г. по описа на ВРС за установяване на фактическата обстановка по делото, както и с цел съобразяване на мотивите на решението на ВКС по настоящото дело.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – В. Т. С., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Оспорва възраженията във въззивната жалба, че мотивите на постановените по друго дело решения се ползват с доказателствена сила както поради това, че мотивите не формират сила на пресъдено нещо, така и поради факта, че диспозитивът е постановен между страни различни от тези по настоящото дело. Излага, че заличаването в хода на първоинстанционото производство на поисканата от ищците СТЕ резултатира в неустановяване по безспорен начин на идентичността между имота, който се реституира на наследниците на К**** К*** през 1995г. и процесния имот с ид.******* по Кадастралната карта. На това основание счита, че правата на ищците са неустановени, което прави предявените от тях искове за собственост неоснователни. Оспорва се достоверността на показанията на разпитаните свидетели ***** и *** като се поддържа, че нито ищците, нито свидетелите са имали достъп до имота, за да са били виждани в него, за което дават показания. Поддържа, че баща му ******** С. е бил едно от лицата, на които е била възстановена собствеността по отношение на имота с решението по гр.дело № 950/1993г. по 2 описа на ВОС, същият е възстановил в полза на Общината сумата на полученото обезщетение, с което е завършил реституционната процедура, за разлика от ищците. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно и правилно, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Възразява срещу доказателственото искане с въззивната жалба за изискване и прилагане на посоченото дело, като излага, че евентуално относимите писмени доказателства е следвало да бъдат своевременно представени за приемане по настоящото, а искането за анализиране на СТЕ проведена по друго дело е недопустимо.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Искането на въззивниците за изискване и прилагане на гр.дело № 15193/2020г. по описа на ВРС е обосновано с необходимостта от доказване на твърдяната фактическа обстановка по делото, чрез наличните в него доказателства, както и поради убеждението на страната, че формираните по него мотиви на съдебното решение на ВКС са относими към настоящия спор и следва да бъдат съобразени. Първоинстанционният съд с определението си по чл.140 от ГПК е отказал да изиска делото, като е указал на ищците за възможността да представят надлежно заверени преписи от писмените доказателства, които желаят да ползват. С доказателственото си искане въззивниците не са посочили конкретни доказателства, заради които следва да бъде изискано посоченото дело, а събраните по друго дело свидетелски показания и експертни заключения не могат допустимо да бъдат ценени по настоящото дело поради протИ.речие с принципа за непосредственост при събирането им.

По делото са приети като доказателства преписи на постановеното по гр.д. № 15193/2020г. по описа на ВРС съдебно решение, както и тези от проведения инстанционен контрол, които при извод за наличие на СПН касателно относим по спора въпрос ще бъдат съобразени при постановяване на въззивния съдебен акт. На това основание настоящият съдебен състав намира, че не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, което да прави основателно уважаването на искането във въззивната инстанция.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 59392/23.07.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от С. К. М., И. К. Ф., П. Д. П., Г. Н. Я., П. В. И., Р. И. И., Е.

И. М. и И. И. Б., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 2628/29.06.2026г. постановено по гр.д. № 282/2025г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2020/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за изискване на гр.д. № 15193/2020г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4