Решение № 4092 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4092 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104846 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против М. В. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1. 52,13 лева – месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************** г. за периода 05.12.2020 г. – 04.02.2021 г.;

2 . 52,47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************** г., представляваща три стандартни месечни такси;

3. 111,35 лева – месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен 1 номер ***************** г. за периода 05.12.2020 г. – 04.02.2021 г.;

4 . 372,93 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************** г., от които 153,18 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 219,75 лева за ***************** представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.

За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.

Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8216/21.11.2022 г. по ч. гр. д. № 16624/2022 г. на Районен съд – Пловдив, IV бр. състав, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал.

1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 17.11.2022 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете.

Посочва, че с исковата молба не са представени Общите условия, които са били в сила към датата на сключване на договорите за мобилни услуги – 21.12.2020 г. Не били представени и сключените договори между страните, подписани от ответницата, както и фактурите, с които били начислени претендираните суми.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното частно гр. дело № 16624/2022 г. на Районен съд – Пловдив, IV бр. състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на 2 разглеждане по същество.

За основателност на претенциите, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договори за мобилни услуги от 21.12.2020 г. със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период, които са потребени, но не са платени; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите; валидни уговорки за дължимост на неустойки при прекратяване на договорите и наличие на предпоставки за начисляването им, както и за едностранно прекратяване на правоотношенията; размер на неустойките, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за частично основателни, поради следното:

Видно от представените по ч. гр. д. писмени доказателства – договори, а именно:

Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. с предпочетен номер ***;

Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. с предпочетен номер ***, се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилен апарат, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата – абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите, откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, 3 като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Общите условия на мобилния оператор са приети от абоната съобразно Декларация – съгласие от *** г., с подписването на която лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Подписите, положени под договорите и посочената декларация – съгласие, за ответника М. В. В., не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договорите за мобилни услуги при ОУ.

Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги. Действително, задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирани неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право /чл. 31, р. V от ОУ/.

След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.

От събраните писмени доказателства, се установява, че изрядната страна по договорите е ищецът, който е предоставил на ответника твърдените услуги, без обаче същите да са били заплатени. Относно въпроса за едностранното прекратяване на правоотношенията от страна на оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като това 4 прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е необходима форма за валидност или за доказването му /чл. 75, р. XIV от ОУ, вр. с чл. 19б, б. „в“, р. III от ОУ/.

Предвид изложеното, съдът намира, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по гореописаните договори.

Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение. Съгласно чл.

23 от Общите условия на мобилния оператор, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили, че дружеството – оператор има право да получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от Общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати в указания във фактурата срок.

Следователно абонаментната такса се дължи по силата на сключения договор за мобилни услуги, независимо дали от клиента са ползвани електронни съобщителни услуги или някакви други услуги.

В конкретния случай, ищецът претендира сумата от 52,13 лева – месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************** г. за периода 05.12.2020 г. – 04.02.2021 г. Видно от Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. с предпочетен номер ****, страните са уговорили месечен абонаментен план в размер на 20,99 лева.

Ищецът претендира и сумата от 111,35 лева – месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************** г. за периода 05.12.2020 г. – 04.02.2021 г. Видно от Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. с предпочетен номер **** страните са уговорили месечен абонаментен план в размер на 52,99 лева за първоначалния срок на договора за 24 месеца, а след изтичането му – в размер на 57,99 лева.

Следователно, претендираните в настоящото производство суми за неплатени ползвани електронни съобщителни услуги за процесните периоди 5 по процесните договори за мобилни услуги, съдът намира, че са изцяло основателни.

В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите, следва да се приеме, че същите са дължими.

Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключен договор, по който получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.

Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираните суми, съдът намира, че тези искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

Като законна последица от уважаване на исковете за тези суми следва да бъде признато за установено и дължимостта на законната лихва върху посочените по-горе главници от датата на подаване на заявлението в съда – 17.11.2022 г. до окончателното им погасяване.

От ищеца се претендират и неустойки, както следва:

52,47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************** г., представляваща три стандартни месечни такси;

372,93 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************** г., от които 153,18 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 219,75 лева за ***************** представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.

В конкретния случай, видно от представените Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. с предпочетен номер *** и Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. с предпочетен номер *** – във всеки един от тях е посочено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на задълженията му, последният дължи а) неустойка 6 при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, като в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.