Протокол № 690 от 12.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 690 гр. Варна, 12.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20223100900206 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:01 часа се явиха:

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, изпраща представител. редовно призован, не

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 23433/11.10.2022 г. от ищцовата страна за даване ход на делото.

Ответникът К. Г. К. , редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „К. 68“ ЕООД, редовно призован, явява се лично управителят К. Г. К., не се представлява.

Ответникът „К и К СТРОЙ“ ЕООД, редовно призован, явява се лично управителят К. Г. К., представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, не се явява. Депозирал е молба.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните по делото, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. С.: Поддържам първоначалния отговор на исковата молба, 1 допълнителния отговор, както и становището по доклада.

Запозната съм с изготвения проектодоклад по делото. Нямам възражения и допълнения към него.

В молба вх. № 23433/11.10.2022 г. ищецът не прави възражение по проекта за доклад.

СЪДЪТ, като взе предвид неявяването на ищцовата страна и невъзможността за постигане на спогодба към настоящия момент, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладвано с Определение № 1162/27.07.2022 година, както следва:

Предявени са от Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 срещу „К. 68” ЕООД, ЕИК 148075191, „К и К Строй” ЕООД, ЕИК 148149396 и К. Г. К., ЕГН ********** положителни установителни искове за признаване на установено, че ответниците „К. 68” ЕООД и „К и К Строй” ЕООД като солидарни длъжници по Договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия - плюс” № **** год., Анекс № 1/ 14.08.2009 год. и Анекс № 2/13.09.2010 год. към него и К. К. като поръчител по договор за поръчителство от 14.08.2009 год., сключен между него и банката за обезпечаване на вземанията на последната по договора за кредит дължат на ищцовото дружество сумата от 45 177,91 лв. – просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на завление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 2185,34 лв. – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 16112/2012 год. на ВРС за които вземания е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по същото дело на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 12.05.2008 год. между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ като кредитор и „К. 68“ ЕООД, ЕИК 148075191 като кредитополучател и „К и К Строй“ ЕООД, ЕИК 148149396, като солидарен длъжник бил сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № ****, съгласно който била предоставена сумата от 40 000 лв., под формата на кредитна линия за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Дължимата годишна лихва, включвала действащия към него момент базов лихвен процент – малки фирми в лева от 10%, намален в размер на 0,25 %. Срокът на договора бил 120 месеца, считано от датата на откриване на сметката. За обезпечение на вземанията по кредита била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Ж.Г.Ж. , ЕГН ********** - дворно място с площ от 348 кв. м., 2 представляващо Парцел V-831 в кв. 63 по плана на 28 микрорайон на гр.

Варна, ул. „Маркови кули“ № 8. На 14.08.2009 год. страните по договора за кредит сключили Анекс № 1 към него, според който кредитополучателят щял да ползва 12-месечен период на облекчено погасяване, през който размерът на вноската щял да бъде 330 лв. На 14.08.2009 год. между банката и К. Г. К. бил сключен договор за поръчителство за обезпечение на вземането заявлението по чл. 417 ГПК, ищецът отправя искане, обосновано с ТР № 8/2017 год. по тълк. дело № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС, исковата претенция да бъде уважена в цялост.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В постъпилия в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК съвместен отговор на ИМ от всички ответници, на първо място се оспорва допустимостта на предявените искове, тъй като към 11.06.2021 год. – датата на образуване на ИД № 580/2021 год. на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 в КЧСИ, за процесните вземания била изтекла погасителната давност и съответно издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист следвало да бъдат обезсилени, а исковото производство – прекратено. Неоснователността на исковете също се обосновава с предявяването им след изтеклия давностен период. Признава се сключването на договора за банков кредит № ****/ 12.5.2008 год., усвояването на договорената сума от 40 000 лв., учредяването на договорна ипотека и сключването на договора за поръчителство. Не се оспорва, че кредитът е погасен частично, поради плащане на дължимите до 21.08.2011 год. вноски.

Твърди се че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 21.08.2011 год., а към датата на отговора на ИМ били изискуеми всички вноски по него.

Не се оспорва и образуването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 в КЧСИ. Сочи се, че същото е било прекратено на 14.07.2020 год. поради перемирането му на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последните изпълнителни действия за всеки от длъжниците били на предприети на следните дати: „К.

68“ ЕООД – 31.07.2013 год.; „К и К Строй“ ЕООД – 29.05.2014 год.; К. К. – 28.01.2014 год. Излага се че доколкото съгласно чл. 114 ЗЗД, давността течала от настъпване на изискуемостта на дадено вземане, то началният момент на давността за цялото вземане по кредита била 21.08.2011 год., а преди тази дата, давност е текла за всяка падежирала вноска по отделно. Изхождайки от съдържанието на Анекс № 2 и по-конкретно чл. 4, ал. 1, се твърди, че от 21.10.2012 год. е започнала да тече погасителна давност за всяка от вноските по него. Същата спряла да тече в периода от подаване на заявлението пред ВРС до датата на издаване на заповедта по чл. 417 ГПК – 09.11.2012 год. и датата на издаване на изпълнителния лист – 08.12.2012 год. на осн. чл. 115 б.

„ж“ от ЗЗД. От този момент, до подаване на молбата за образуване на ИД – 3

19.04.2013 год. изминал срок от 19 дни, а след издаването на ИЛ – още 4 месеца, или общо – 4 м. и 19 дни. Излага се, че при прекратяване на изпълнително производство поради настъпила перемпция, давността започвала да тече от последното изпълнително действие, а не от датата на настъпване на перемпцията. В настоящия случай, давността изтекла на 29.05.2019 год., но дори да бъдело прието, че започнала да тече на 29.05.2016 год., то тя била изтекла на 29.05.2021 год., т.е. преди датата на молбата за образуване на ново изпълнително дело. По отношение на задължението си, поръчителят се позовава на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, тъй като ищецът предявил иска си след изтичане на 6-месечния срок от настъпване на изискуемостта на задълженията по кредита. Сочи се и че е изтекъл петгодишният давностен срок, считано от две години след последните изпълнителни действия от 29.05.2014 год. В отговора се сочи и че ипотекираният имот е бил продаден на публична продан за погасяване на задълженията по ИД. Предвид прекратяването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 в КЧСИ с постановление от 14.07.2020 год. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нямало как валидно да бъде поискано налагането на възбрана на 06.07.2020 год., което заедно с извършването на подобно действие на 03.08.2014 год. спрямо ид. ч. от дворно място по отношение на поръчителя да е прекъснало давността, тъй като молбата била входирана, а възбраната наложена след изтичане на две години от последното изпълнително действие за всеки длъжник. В евентуалност се излага, че ако съдът счетял, че давността не е изтекла по отношение на целия размер на задълженията, то това се е случило за част от вноските. В тази връзка се отбелязва, че ако се приемело, че давността не започвала да тече от обявяване на предсрочната изискуемост, а следвало да бъде изчислено съгласно погасителния план към Анекс № 2/ 13.09.2010 год., според който от 21.10.2012 год. започвал да тече срокът за заплащане на задължението, и последната падежна вноска била дължима на 17.05.2018 год., то предвид перемирането на ИД, петгодишната давност била изтекла за дължимите вноски до 11.06.2016 год., а дължими били единствено оставащите до 17.05.2018 год. Възразява се, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, се дължала само законната лихва, а всички претендирани допълнителни суми, извън главницата и законната лихва, били недопустими. В допълнение се твърди, че тъй като на осн. чл. 111 б. „в“ ЗЗД, лихвата се погасявала с тригодишна давност, задължението за мораторна лихва също било погасено.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК постъпила ДИМ, в която ищецът поддържа, че ИМ е допустима, тъй като правопогасяващият ефект на давността можел да бъде установен само по съдебен ред след надлежно релевирано възражение за това. Възражението за неоснователност на исковете поради изтичане на погасителната давност също било 4 неоснователно, тъй като тя била прекъсвана многократно в хода на изпълнителните производства. Тази позиция се обвързва със становището, прието в Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, което приложено в настоящия случай, водело до извод, че давността била прекъсната с образуването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 в КЧСИ и същата не била текла през периода докато продължавало производството. Постановките на т. 10 от ТР 2/ 26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, с което се отменяло горецитираното Постановление не били приложими, тъй като изпълнителното дело било образувано преди приемането на решението. По този начин от образуването на делото до 26.05.2015 год. давност не била текла. Давностният срок бил прекъснат и за периода на обявеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год., а след това било поискано предприемането на изпълнителни действия по ИД 355/2013 год. на ЧСИ рег. 718 и образуването на ново дело за същото вземане срещу настоящите ответници.

Оспорва се и че давност не е текла по отношение на отделните падежирали вноски, като аргументи в подкрепа на тезата си ищецът черпи от решението, постановено по тълк. дело № 5/2019 на ОСГТК на ВКС. Макар и разделелно на вноски, вземането било едно като давност за него е започнала да тече от датата на предсрочната изискумост. Дори съдът да приемел, че тя не била надлежно обявена, то в условията на евентуалност се твърди, че е започнала да тече от падежа на цялото вземане - 17.05.2018 год. В този смисъл, новото изпълнително дело 580/2021 год. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ било образувано преди изтичане на давностния срок. Неоснователно било и възражението на ответника – поръчител, основано на чл. 147 ЗЗД, тъй като съгласно решението по тълк. дело № 5/2019 год. на ОСГТК шестмесечният преклузивен срок започвал да тече от датата на изискуемостта на целия дълг, а в настоящия случай отговорността му била ангажирана още с подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл се посочва, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично поради неплащане на дадена вноска, а по волята на кредитора, поради което същият счита, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК. В случай, че това становище не бъдело възприето, се излага, че срокът по чл. 147 ЗЗД започнал да тече от 17.05.2018 год., към която дата вече бил издаден изпълнителен лист срещу поръчителя, било образувано изпълнително производство и били предприемани различни изпълнителни действия, с което била ангажирана отговорността му. Във връзка с възражението за евентуална дължимост само на главницата и законната лихва върху нея, но не и на други суми, ищецът сочи, че предявените искове касаят единствено тези суми. Вземането за лихва не било погасено с тригодишната давност, доколкото давностният срок бил прекъсван 5 многократно.