Разпореждане № 5573 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5573 гр. София, 11.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20221100900846 по описа за 2022 година

СГС е сезиран с искова молба от Община „С.“, с която са предявени срещу „Т И Т И.“ ООД, „В.Л.М. – Е.“ ООД и О. С. П. искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД. Твърди се от ищеца, че по договор от 08.02.2017 г. е платил на „Т И Т И.“ ООД сумата от 242 591,33 лв., но реално сторените работи възлизат на 128 467,71 лв., поради което неизвършените работи са на стойност 114 123,61 лв. Освен това е надплатил суми на завишени цени за извършени работи извън предмета на договора. Иска се от ищеца ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 114 123,61 лв. – стойност на неизвършени по договора строителни работи, както и сумата от 35 465,19 лв. – сума за работи, които според уточнителна молба от 06.02.2023 г. и молба от 17.03.2013 г. са работи извън предмета на договора.

С молба от 19.07.2023 г. се сочи, че претенцията от 35 465,19 лв. се формира въз основа на плащания по процесния договор.

Според съда исковата молба следва да се върне в частта, с която ищецът претендира сумата от 35 465,19 лв., защото в тази част не е отстранена нередовността, въпреки че на ищеца са дадени няколко пъти възможност.

Фактическото основание на исковете се извежда от твърдението на ищеца, че е платил на ответника „Т И Т И.“ ООД сумата от общо 242 591,33 лв. – за работи по процесния договор, от която 128 467,71 лв. е стойността на сторените работи, а разликата от 114 123,61 лв. е стойността неизвършените работи. Ищецът никога не е твърдял, че е платил повече от договорената цена в размер на 242 591,33 лв. /например сумата от 278 956,52 лв., която би се получила като сбор от платената сума от 242 591,33 лв. и надплатената по твърдения сума от 35 465,19 лв./.

В исковата молба и в последващите уточнителни молби ищецът постоянно твърди, че е платил на първия ответник сумата в размер на 242 591,33 лв., но в нито една от последващите молби не са заявени твърдения за факта, че е платил по-висока по размер сума 1

/например сумата от 278 956,52 лв./.

В уточнителна молба от 17.03.2023 г. ищецът твърди, че на 03.07.2023 г. е платил процесната сума от 35 465,19 лв. – за работи по фактура N 493/30.06.2017 г., но в исковата молба и предходни молби се твърди, че платената на 03.07.2017 г. сума по фактура N 493/30.06.2017 г. /54 233,57 лв./ участва при формиране на общия размер на платената на договорно основание сума в размер на 242 591,33 лв.

След като плащането на 03.07.2017 г. в размер на 54 233,57 лв. по фактура N 493/30.06.2017 г. участва при формиране на общия размер на платената по договора сума от 242 591,33 лв., недопустимо е с част от плащането по тази фактура ищецът да обосновава и претенцията за „надплатени работи“ на стойност 35 465,19 лв., които по твърдения в молба от 06.02.2023 г. и в молба от 17.03.2023 г. са извън предмета на договора.

В исковата молба и във всички последващи молби ищеца твърди, че общо платената на първия ответник сума възлиза на 242 591,33 лв., но в нито една молба, включително и последната молба от 19.07.2023 г. не твърди, че е платил общо 278 956,52 лв., която да е сбор от платената по договора сума от 242 591,33 лв. плюс 35 465,19 лв. - „надплатени работи“, които по твърдения в молба от 06.02.2023 г. и от 17.03.2023 г. са извън предмета на договора.

На следващо място – с молбите от 06.02.2023 г. и от 17.03.2023 г. ищецът навежда твърдението, че претенцията за недължима сума от 35 465,19 лв. е за работи, които са извън предмета на договора, но с молба от 19.07.2023 г. навежда твърдението, че претенцията се формира въз основа на договора и подписаните актове за приемане на изпълнените по него работи, за които е платено. Отново се допуска смесване на твърденията, които са фактическо основание на иска, защото в едни молби се твърди, че претенцията от 35 465,19 лв. е за платени работи, които са извън предмета на договора, а с молбата от 19.07.2023 г. се твърди, че тази претенция се формира въз основа на плащания по актове за приемане на изпълнените работи по договора.

С оглед на изложеното съдът намира, че исковата молба следва да се върне в частта, с която е предявен иск за сумата от 35 465,19 лв.

Мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба на Община „С.“ в частта, с която е предявен иск за сумата от 35 465,19 лв. – недължимо платена по завишени цени.

Разпореждането може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3