Определение № 4 от 05.01.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Габрово, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно дело № 20234200600351 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІІ от НПК. Образувано е по частна жалба от тъжителя Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, против Разпореждане № 506 от 03.07.2023 г. по НЧХД № 488/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството по делото.

В частната жалба се ангажират аргументи против така постановеното разпореждане за прекратяване на наказателното производство. Тъжителят поддържа тезата, че не разполага с възможност за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на тъжбата му. Счита, че с прекратяването на производството поради незаплащане на държавната такса се ограничава достъпа му до правосъдие, което е в нарушение на Конституцията, както и на чл. 6, § 2 и чл. 13 от ЕКПЧОС. Частният тъжител претендира обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводството.

Окръжен съд Габрово обсъди доводите във въззивната частна жалба и след като провери правилността на атакуваното разпореждане, констатира следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да се 1 разгледа по същество.

Настоящото наказателно производство е образувано с подаване на тъжба до Районен съд Ловеч от частния тъжител Г. В. В.. Сезиращият съда документ е заведен деловодно на 12.06.2023 г. и по него е образувано НЧХД № 488/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч. Заедно с тъжбата тъжителят В. е депозирал молба за освобождаване от държавна такса и други разноски, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и декларация за семейно положение и имотно състояние. С Разпореждане № 465 от 16.06.2023 г. по НЧХД № 488/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч, съдията-докладчик, след като констатирал, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, указал на тъжителя Г. В., че в 7-дневен срок от получаване на разпореждането, да уточни обстоятелствата, при които са извършени престъпленията /дата на извършване/, както и да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 12 лева за образуване на наказателно дело от частен характер. Със същото разпореждане на тъжителя било указано, че при неизпълнение на даденото указание, тъжбата ще му бъде върната, а наказателното производство прекратено. Препис от разпореждането е връчен на тъжителя В. на 20.06.2023 г., след което същият, с нова молба, е посочил дата на извършване на престъпленията, но е потвърдил искането си за освобождаване от държавна такса и не внесъл дължимата такава.

С Разпореждане № 506 от 03.07.2023 г., което е предмет на настоящата въззивна проверка, съдията-докладчик по НЧХД № 488/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч, след като констатирал, че даденото указание за внасяне на държавна такса не е изпълнено в определения срок, както и, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК прекратил наказателното производство.

По жалбата на Г. В. В. против Разпореждане № 506 от 03.07.2023 г. по НЧХД № 488/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч е било образувано ВЧНД № 260/2023 г. на ОС Ловеч. След отвод на всички съдии от този съд, с Определение № 386/23.08.2023 г. на ВКС по Касационно частно дело № 732/2023 г., прекратеното ВЧНД № 260/2023 г. на ОС Ловеч е било изпратено за разглеждане от ОС Плевен. След отвод на всички съдии от ОС Плевен, с Определение № 569/12.12.2023 г. на ВКС по ЧН дело № 1104/2023 г., прекратеното ВЧНД № 796/2023 г. на ОС Плевен е изпратено за разглеждане 2 от ОС Габрово.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достига до извод, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК, редовността на тъжбата, по която се образува наказателно дело от частен характер, е обусловена както от спазване на изискванията по изр. 1 от посочената алинея, така и това по изр. 2, предвиждащо прилагането на документ за внесена държавна такса. Условието за заплащане на държавни такси по наказателни дела от частен характер е изрично предвидено и в чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси. В НПК, в ЗДТ или в друг нормативен документ не е предвидена възможност, включително по преценка на съда, за освобождаване на тъжителя от заплащане на държавна такса за образуване на наказателно дело от частен характер.

В конкретния случай съдията-докладчик е изпълнил задължението си по проверка редовността на депозираната тъжба. Видно е, че след като е констатирал липсата на документ за заплатена държавна такса е указал на частния тъжител ангажимента му да внесе такава, определил е срок за изпълнение и го е предупредил за последиците от неизпълнение на указанието. Несъмнено се установява, че в определения от съда 7-дневен срок тъжителят В. не е внесъл дължимата държавна такса, поради което и разпореждането за прекратяване на наказателното производство се явява изцяло законосъобразно.

Във връзка със съображенията от частната жалба, настоящият състав следва да поясни, че независимо от липсата на вътрешно правна уредба, на плоскостта на установени международни стандарти за достъп до правосъдие допуска хипотези, при които и тъжител може да бъде освободен от заплащане на държавна такса за образуване на наказателно дело от частен характер.

Това би било възможно обаче, само за да се осигури реален достъп до правосъдие на лица с ниски доходи, които нямат финансова възможност да заплатят съответната такса. В случая тъжителят не представя доказателства, които да установяват, че общото му имуществено състояние е такова, че не му позволява заплащането на държавна такса в минимален за стандарта на живот размер от 12 лева. Самият той декларира, че има сключен граждански 3 брак, както и, че със съпругата си притежават недвижими имоти. Дори и да се приеме, че върху недвижимите имоти (непосочени като вид, общи характеристики, предназначение, местоположение и т.н.) са наложени обезпечителни мерки (твърдение, което не е подкрепено със съответни доказателства), тези мерки не водят до намаляване на активите и не препятстват ползването на имотите, нито получаване на доходи от същите.

По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2 във вр. с чл.

250, ал. 4, изр. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 506 от 03.07.2023 г. по НЧХД № 488/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството, образувано по тъжба от Г. В. В., понастоящем в затвора в гр.

Ловеч.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

За изготвяне на определението да се съобщи писмено на тъжителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4