Решение № 2960 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2960 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330117609 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Кредито“ ЕООД, ЕИК: 204554530, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Черни връх” № 51Г, офис 32, представлявано от управителя Р. Т., чрез пълномощник адв. С. С., против Й. Б. П., ЕГН: **********, от град П., бул. „********“ № ***, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 13455/ 2024 г. на ПРС, I бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7191/ 23.08.2024 г., парични суми, както следва: сумата от 250 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 21.02.2024 г. и сумата от 12, 51 лева- лихва за забава за периода 23.03.2024 г.- 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 31.07.2024 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2024 г. от разстояние, по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, за предоставяне в заем на сумата от 800 лева, с краен падеж- 28.06.2023 г.

Потребителят се регистрирал в платформата на ищеца, получил на имейл необходимата преддоговорна информация и дал съгласие за сключване на договора, чрез попълване на данни от изпратен му смс, с което потвърдил договора. Сумата по кредита му била преведена, като условията на договора били следните: главница- 250 лева, ГЛП- 0 %, ГПР- 0 %, такса за експресно разглеждане- 60 лева, срок- 30 дни. Към договора имало и погасителен план. Ответникът поискал веднага да усвои кредита, а не да изчаква 20 дни за разглеждане 1 на заявлението, поради което дължал и съответната такса, но тя не се претендирала по делото. Длъжникът не бил извършил никакви плащания по кредита, дори и след настъпване на падежа, като бездействал, въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения до него. В тази връзка дължал и лихва за забава. За събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № 13455/ 2024 г. на ПРС, I бр. с-в, но длъжникът подал възражение против издадената заповед и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК. Била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, като нарушени били принципите на добросъвестността и справедливостта, което водело до облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В този смисъл размерът на възнаградителната лихва бил прекомерен и несъизмерим със стойността на кредита и срока за връщане на заетата сума. Не бил посочен действителният размер на ГПР, което представлявало заблуждаваща търговска практика.

При неспазване на императивните изисквания на ЗПК, кредитът бил нищожен и потребителят дължал само чистата стойност на полученото. Лихвата била неправомерно получена, без основание от кредитора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В с.з. съдебно заседание страната също не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмено становище по спора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7191/ 23.08.2024 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 13455/ 2024 г. на ПРС, I бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 250 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 21.02.2024 г. и сумата от 12, 51 левалихва за забава за периода 23.03.2024 г.- 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 31.07.2024 г. до окончателното погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 425 лева.

Длъжникът е подал възражение против така издадената заповед за изпълнение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С индивидуален договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2024 г., сключен между страните, на ответника е предоставен заем в размер на 250 лева, за срок от 1 месец, с краен падеж- 22.03.2024 г., при ГЛП- 0 % и ГПР- 0 %, с обща сума за връщане по 2 кредита- 310 лева, както и такса за експресно разглеждане- 60 лева.

Като писмени доказателства са приети копия от договора за кредит (приложен по заповедното дело) и общите условия към него, СЕФ, декларации, справки, електронна кореспонденция, лог файлове, извлечение от системата, искането за кредит, ведно с разписка за извършено плащане за отпуснатия кредит от 250 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В случая е бил сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). По делото са представени писмени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние.

Комуникацията между страните е осъществена чрез електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.

За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направил Т.а като страна по представения договор. В достатъчна степен представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото 3 именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон.

Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представените от кредитора разписка за извършено плащане на отпуснатата сума и имейл от „Изипей“ за изплащане на паричния превод, се установява, че в полза на лицето е преведена съответна парична сума. В документите заемателят е индивидуализиран с три имена, ЕГН, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Изрично в платежните документи е записано, че плащането е по договора за кредит, което е в пълно съответствие с постигнатата уговорка, защото именно в условията на договора е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка дори не е необходимо документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която се установява превеждането на сумата според уговореното.

Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем. Налице е валидно възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като Т.а, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Договорът е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е 4 във фиксиран размер от 0 %.

В договора макар да е записана общата дължима сума в чл. 2.8, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 310 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не е включено допълнителното плащане, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 3.5, предвиждаща такса за експресно разглеждане.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2e14eeb-98b8-432a-8e1a-25298c4d7a5b