Определение № 365 от 11.12.2023, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 287/2023
- Вид
- Определение № 365
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 11.12.2023
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365 гр. Търговище, 11.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500287 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, чрез адв. Р. Г., в която е посочено, че обжалва „Заповед за изпълнение на парично задължение № 296 от 30Л0.2023г.по ч.гр.д. № 572/2023 г. на Районен съд Попово. С разпореждане съдът е отхвърлил частта за разноски за адвокатски хонорар, за сумата в размер на 546 лева адвокатско възнаграждение“.
С оплаквания, че постановеното разпореждане е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и с нормите на материалния и процесуалния закон, частният жалбоподател моли възизвният съд „да отмени Заповед за изпълнение на парично задължение № 296 от 30.10.2023r.no ч.гр.д. № 572/2023 г. на Районен съд Попово, образувано по заявление на „А1 България “ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Р. Д., с което се отхвърля искането на заявителя, в частта, в която се претендират: сумата от 546 лева - адвокатско възнаграждение, и да уважите заявлението на довереното ми дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу посочения длъжник за процесиите суми“, както и да му бъдат присъдени и сторените разноски за настоящото производство за държавна такса.
Излага следните доводи и съображения:
1.На първо място се позовава на наличието на облигационно правоотношение между „А1 България“ ЕАД и „Кол пойнт“ ЕООД по сключения между дружествата Договор за извънсъдебно и съдебно събиране, съгласно който „Кол пойнт“ ЕООД е поело 1 задължението да заплаща възнаграждение в полза на адвокатски дружества и адвокати, цитирайки чл.1, б“а“ от параграф І.ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА; в тази връзка може да:“Организира дейности по процесуално представителство и извършва необходимите действия по организиране и водене на искови, заповедни и изпълнителни производства на Възложителя, чрез правоспособни адвокати“; чл.2, б.“в“ от параграф ІІ.ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ; чл. 9 и чл. 10.1 от параграф ІV.ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, РАЗХОДИ, ТАКСИ.
2.На второ място сочи, че към заявлението за издаване на заповед по 410 ГПК са приложени както фактурата, така и платежното за платени хонорари, а тъй като се касае и за пакет от длъжници е приложен и файл, в който са посочени всички длъжници от пакета, за които са платени адвокатски възнаграждения, а за улеснение на съда, името на длъжника К.
М. е маркирано и в различен цвят. От горното, според жалбоподателя, следва заключението, че ясно е индивидуализиран както длъжника, за който се плаща адвокатското възнаграждение, така и стойността/ сумата на последното.
След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят „А 1 България“ ЕАД, действащ чрез пълномощник адв. Р. Г., ГАК, е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което е уважено изцяло за претендираните сумиглавници и лихви на обща стойност 1275.02 лв., както и за 31.31 лв.- разноски за държавна такса, и е издадена Заповед № 296/30.10.23г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
С разпореждане № 487/30.10.23г. заповедният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на сумата 546.00 лв.- разноски за заплатено адв.възнаграждение, с доводи, че в кориците на делото не се съдържат доказателства за конкретния размер на извършеното от заявителя плащане на адв.възнаграждение на пълномощника му.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано от пълномощник на заявителя, позовал се и представил в подкрепа на упълномощаването и заплатени разноски за адв.възнаграждение:1.пълномощно (л.46 от чгд № 530/23г. Поморие, изпратено по компетентност на РСТ); 2.Договор за абонаментно правно обслужване № …./….2023 г., сключен на 12.05.23 г. между „Кол пойнт“ ЕООД и еднолично адв.дружество „Г.“ гр.
Габрово (л.47-48), с който в р.І.ПРЕДМЕТ И СРОСК НА ДОГОВОРА в чл. 1.1, б. „б“ страните са договорили осъществяване, при възлагане, на пълно процесуално представителство по процесуални производства по чл. 410 от ГПК, образувани срещу длъжници на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, вкл. и срещу длъжници на п“А1 България+ ЕАД , ЕИК 131468980. В чл. 1.4 като пряко анжагирани лица от страна на изпълнителя са посочени двама адковати, сред които и адв. Р. Г., депозирала заявлението. Договорен е начин на възнаграждение – в р.ІV. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ И ПЛАЩАНЕ – чл. 4.1-4.3; 3.Фактура №00…62/13.07.23г. (л.49),с получател „Кол пойнт“ЕООД и доставчик- горепосоченото адв.дружество „Г.“, издадена за сумата 23 755.00лв.(с ДДС- 28506.00лв.), с посочено основание адв.хонорар по Договор за абонаментно обслужване от 12.5.23 по приложен 2 списък-Приложение 1 (Списък обаче няма приложен) ; 3.преводно нареждане за кредитен превод от „Кол пойнт“ на адв.дружество „Г.“ за сумата 28506.00лв.(л.5) От горецитираните приложения, се установява, че заявителят „ А 1 България“ е упълномощил адв.дружество „Г.“, гр.Габрово, с представляващ дружеството адв. Р. Г., е сключен договор за процесуално представителство в производства по чл. 410 ГПК и свързаните с него производства. Но не са представени доказателства за изплатено от заявителя на адв.дружество възнаграждение.
В жалбата си частният жалбоподател се позовава очевидно на друг договор – между „А1 България“ и „Кол пойнт“ ЕООД, какъвто по делото не е представен нито пред заповедния съд, нито пред настоящия. Не са представени и доказателства, за поименно (по длъжници от „пакета“) определено/заплатено възнаграждение, като се твърди, че за длъжника К. М. - името й било маркирано (докато длъжник по настоящото заявление е Д. Р.
Д.).
Предвид липсата на конкретни доказателства относно договореното и изплатено адв.възнаграждение от заявителя на представляващото го адвокатско дружество във връзка с депозиране на заявлението по настоящото заповедно производство, не са налице основания за присъждане на претендираното със заявлението възнаграждение в размер на 546 лв., поради което и обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно, обуславящо оставяне без уважение частната жалба.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна, частната жалба на „А1 България“ ЕАД, гр. София, депозирана чрез адв. Р. Г., срещу разпореждане № 487/30.10.23г. по ч.гр.д. № 572/23г. по описа на Районен съд – Попово, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил искането на заявителя „А1 България“ ЕАД за присъждане в негова полза на разноски 546 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение, в производството по чл. 410 от ГПК.
Оставя без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски, поради неоснователността на ч.жалба.
Определението не подлежи на обжалване – т. 8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4