Решение № 969 от 05.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2168/2026
- Вид
- Решение № 969
- Подписан
- 05.10.2026
- В сила
- 05.10.2026
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 30 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 969 гр. Варна, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100502168 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по жалба с Вх. № 30563 от 03.09.2026 година, допълнена с Жалба Вх.№ 31 787 от 15.09.2026 година от М. И. Д., ЕГН ********** против изпълнително действие на ЧСИ Янкова – насочване на изпълнението върху ПАРКОМЯСТО № 2, като се настоява съдът да спре изпълнението.
В жалбата се навеждат доводи, че това действие се явява незаконосъобразно, като се твърди, че е налице бездействие от страна на Взискателя и че е изтекла давността, в рамките на която той може да осъществи вземането си; твърди се, че ЧСИ Янкова осъществява състав на престъпно посегателство, по повод на което са били сезирани ПРБ и ДАНС; сочи се отделно от това, че Длъжника няма задължения към Райфайзен Банк и че ЧСИ е съставил документи с невярно съдържание, като не е изпълнил съдебно решение. В допълнителната си жалба, молителката излага, че имота е несеквестируем. Настоява се съдът да отмени действието на ЧСИ и да спре изпълнителното дело.
Постъпил е отговор от страна на Взискателя – Община – Варна, с които се оспорва жалбата, като неоснователна и се настоява съдът да я отхвърли.
Съгласно мотивите на ЧСИ Янкова жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по изпълнително дело, в установения срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – насочване на изпълнението върху ПАРКОМЯСТО № 2, с твърдения, че вземането е било погасено по давност, поради което и е процесуално допустима.
1
Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на Взискателя Община – Варна, постъпила на 09.07.2018 година в Кантората на ЧСИ Янкова. С молбата за образуване са представени Акт за установяване на задължения по декларация. По късно са били образувани още три дела № 1444/20 година, № 713/2022 година и № 700/2023 година, обединени под № 721/2018 година.
От материалите по делото става ясно, че от образуването му до момента са били извършени действия по четирите изпълнителни дела, обединени под № 721/2018 година, които изключват перемцията. Тяхната хронология е дълга, но и недвусмислено видна от приложените по делото материали.
ВОС намира, че насочването на изпълнението върху процесното Паркомясто № 2 е законосъобразно, по следните съображения:
С Решение № 917 от 27.08.2026 година съдът е изяснил въпроса за отсъствието на „перемцията“, като институт изключващ изпълнението. Също там подробно и надлежно е разяснил на Длъжника и неговия процесуален представител, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ. В заключение съдът е приел, че перемция настъпила няма.
В случая, с тази конкретна жалба молителката настоява да се приеме, че вземането на Взискателя – Община – Варна е било погасено по давност. Тези съображения съдът не споделя и причините за това са следните:
Касае се за изпълнително производство, като ЧСИ е бил сезиран с надлежен титул, с които той е задължен да се съобрази и да изпълни. Дали вземането е погасено по давност или не е, е спор за материално право, т.е. извън компетентността на ЧСИ. Подобен спор може да бъде разрешен единствено от съда, на база редовна искова молба и при наличието на състезателен процес, в които Длъжника ще изложи своите основания. Този спор обаче, както съдът посочи по – горе, не може да бъде предмет на разглеждане в изпълнителния процес.
Визирайки доводите на молителката, съдът отново припомня, че с предходното Решение № 917 от 27.08.2026 година, по гр.дело № 1552/2026 година е разяснил, че:
2
На първо място: е налице практика на съдилищата, според която режимът на т. нар. паркоместа не е уреден от законодателство. Към настоящия момент обект по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ е целият паркинг, независимо дали е наименован така или като гараж по проекта.
Паркоместата не са самостоятелен обект на собственост и представляват необособена и несамостоятелна реална част от обект в сграда или урегулиран поземлен имот / Решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о., ГК, решение № 1159/30.12.2008 г. по гр. дело № 3834/2007 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 222/30.03.2010 г. по гр. дело № 4076/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС/. В тази връзка следва да се посочи обаче, че според Решение № 171 от 8.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2013 г., IV г. о., ГК и Решение № 1159 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2007 г., III г. о. паркомястото (като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект) не може да бъде прехвърлено с договор (респ. - не може да е годен, възможен предмет и на предварителен договор), но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект (парцел, сграда или отделен обект в нея) е напълно възможно. Съдът в случая е отговорил на запитването на молителката дали той е несеквестируем, като към датата на настоящото произнасяне не са налице основания за ревизия на това виждане.
В случая спорът е съсредоточен около обстоятелството, дали паркомястото, към което е насочено принудителното изпълнение, представлява принадлежаща част към единственото жилище на длъжника и по тази причина въведения с разпоредбата на чл. 444 т. 7 ГПК принцип за несеквестируемост се разпростира и спрямо него. Разпоредбата на чл. 40 и § 5, т. 30 ЗУТ установява какви следва да бъдат характеристиките на един обект, за да бъде той жилище – следва да е налице съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди и да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. С Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство / в сила от 1.3.2008 г. /, се дава определение на жилищната площ по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК при насочено срещу длъжника и членовете на неговото семейство принудително изпълнение върху жилището му. Съгласно § 1. (1) Жилищната площ по 3 наредбата се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи - стени и колони. Алинея 2 на § 1 от същата Наредба сочи, че в площта по ал. 1 не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни. От цитираните правни норми следва категоричния извод, че „Паркомястото“ не се включва в жилищната площ, респективно жилището на Длъжника, поради което същото не представлява защитено от законодателя несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Действително, в съдебната практика на касационната инстанция последователно се приема, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост, респ. и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ , а представлява необособена и несамостоятелна реална част от обект в сграда или урегулиран поземлен имот /вж. Решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о., ГК; в този смисъл решение № 47 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 53 от 8.05.2009 г. по гр. д. № 5871/2007 г. на ВКС, I г. о., решение № 171 от 8.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 102 от 8.04.2010 г. по гр. д. № 4017/2008 г. на ВКС, ІІг. о. и др. /.
Тези обстоятелства обаче относно правния статут на паркомястото не го превръщат в част от несеквестируемата жилищната площ, респ. - жилище на длъжника, по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.
И накрая – излага се в жалбата, че ЧСИ не е предоставил документи за запознаване, тогава, когато са му били поискани. Това възражение не е включено в хипотезата на чл.435 от ГПК и съдът не бил могъл да се произнесе по него, предвид факта, че е от административен порядък и не касае пряката правораздавателна функция на съда. Редно е обаче да се посочи, че по делото не се изпълнява ипотечно право в полза на Банка или друга институция – изпълнява се вземането в полза на Община – Варна, която е и направила искане за насочване на изпълнението към Паркомясто № 2. Така, че неясни остават доводите, изложени в жабата и цитираното Решение на СГС, по повод създадени между молителката и „Райфайзен банк“, отношения. Последните, 4 ако има такива не са предмет на настоящото дело – факт, които може да се проследи от наличните изпълнителни действия. Както посочи съдът по – горе – дали е вземането на Община – Варна е погасено по давност или не, не е част от компетентността на ЧСИ, а може да се изследва само и единствено от съда, в отделен процес.
С оглед изложеното дотук, ВОС,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с Вх. № 30563 от 08.09.2026 година, допълнена с Жалба Вх.№ 31 787 от 15.09.2026 година от М. И. Д., ЕГН ********** против изпълнително действие на ЧСИ Янкова – насочване на изпълнението върху ПАРКОМЯСТО № 2.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнителното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5