Решение № 344 от 13.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Благоевград, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500384 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ж. Г. Г., ЕГН **********, от с. Б., Община Р., ул. „Ч...“ № *- длъжник по изпълнително дело № 142/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу Разпореждане от 06.03.2023г. на съдебният изпълнителят, с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 142/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция.

С жалбата по чл. 436 от ГПК, наведени са доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждане на ЧСИ Б. В.. Поддържа се и оплакване за липса на мотиви, тъй като в разпореждането на съдебния изпълнител липсва конкретно посочване кога и какви точно изпълнителни действия са били извършени по искане на взискателя, за да се счете че е прекъсната давността, предвидена в разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Изложени са в жалбата правни съображения, основани на ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява поради перемпция на осн.чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, което настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване на принудителното изпълнение. Развити са още правни съображения с жалбата по чл. 436 от ГПК, че давността се прекъсва с предприемането на кое и да е изпълнително действие, в рамките на определен поискан от взискателя изпълнителен 1 способ, насочването на изпълнение чрез налагане на запор и възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач на вещта, насрочването и извършването на продан и т.н. Поддържа се с жалбата, че в настоящия казус първото изпълнително действие срещу длъжника е извършено на 20.02.2019г., като след тази дата не са извършвани други изпълнителни действия, като изпълнителното производство е прекратено по право на 20.02.2021г.

Искането за отмяна на обжалваното разпореждане на ЧСИ Б. В. се мотивира с доводи, че извършените след дата 20.02.2021г. изпълнителни действия са без правно значение, тъй като изпълнителното производство е било вече прекратено ex lege и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Сочи се в жалбата, че извършените подготвителни действия- справки за имуществото на длъжника, както искането за тяхното извършване, не съставляват същински изпълнителни действия, доколкото не са част от динамичния фактически състав на някой от предвидените в ГПК изпълнителни способи/ ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Не съставлява такова действие и изпращането на покана за доброволно изпълнение, съобразно задължителните указания дадени на съдилищата с т. 10 от цитираното ТР.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното писмено разпореждане на ЧСИ Б. В. - съставляващо отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, като неправилно и незаконосъобразно.

Срещу жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело- „Й...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „М.“, ж.к.. „М.“ № *, Б. С., сграда*, чрез пълномощника адв. З. Ц.- САК.

Изказва се становище от взискателят по изпълнителното дело, чрез неговия пълномощник, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като липсва период по- дълъг от две години, в който взискателят да не е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, прекъсващи давността, като се оспорва твърдението наведено с жалбата, че след 20.02.2019г. не са извършвани годни изпълнителни действия за прекъсване на давността за период от повече от две години.

Сочи се с писменото възражение, че първото изпълнително действие е извършено на 20.02.2019г., а второто действие с което е прекъсната давността е извършено на 05.02.2021г., като е подадена молба от взискателя, с която е отправено искане за извършване на справки за имуществото на длъжника и евентуалното налагане на запор при установяване наличие на взимане за трудово възнаграждение, за каквото и да е друго възнаграждение- за труд или за пенсия, както и за налагане на запор върху вземания на длъжника по сметки в търговски банки и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на Р България.

Поддържа се с писменото възражение, че подадената молба с искане за предприемане на изпълнителни действия, прекъсва давността по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по 2 т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Отделно изложени са съображения, че давността не е изтекла и поради действието на чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., съгласно който за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат: давностните и други срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправни субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.

Поради изложените съображения, изказва се становище от пълномощника на взискателя, че жалбата на длъжника на осн. чл. 235 ал. 2 т. 6 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена от съда без уважение.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ Б. В. изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима по аргумент на разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане с отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 142/2019г. по описа на ЧСИ Б. В. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като за да е налице перемпция следва взискателят да не е поискал, а съдебният изпълнител да не е извършвал никакви изпълнителни действия за период повече от две години в хода на изпълнителното производство, а в случая тези предпоставки за прекратяването на изпълнителното производство не са изпълнени.

ОС Благоевград в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя, чрез пълномощника му по делото и материалите по изпълнително дело № 142/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., представено в заверен препис, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 142/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., е образувано с разпореждане от 04.02.2019г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.09.2018г., по ч.гр.д. № 895/2018г. по описа на Районен съд Разлог, по молба с вх. № 1152/04.02.2019г. на взискателя– „Т. Б. Е. /понастоящем „Й...“ Е./, ЕИК: *, чрез адв. З. Ц. със съдебен адрес: гр.

С., ж.к. "Г. М." ул. „А. Ж.“ № *, ет. *, на основание чл. 426 ал. 1 от ГПК, за заплащане на парично задължение- сумата от 442.23лв., съставляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК от 07.08.2018г., до окончателното изплащане на дължимото, за неизплатени парични задължения по договор за мобилни услуги № 613617876 и Договор за лизинг от 27.07.2015г., както и сумата 385.00лв. за разноски в заповедното производство, срещу длъжника Ж. Г. Г., ЕГН **********.

След извършено проучване на имущественото положение на длъжника, извършено по изпълнително дело № 142/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

3

По молба на взискателят, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника- Ж. Г. Г., което същата получава от О. Р.. Запорното съобщение е от 20.02.2019г. Със запорно съобщение от 20.02.2019г., наложен е бил запор и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и по банкови касети на територията на Р България.

С писмена молба с вх. № 1606/05.02.2021г. от взискателят- Т. Б. Е. /понастоящем „Й...“ Е./, ЕИК: *, до ЧСИ Б. В. по изпълнително дело № 142/2019г., поискана е справка за статуса на длъжника от НАП, както и налагане на запор върху заплатата на длъжника при условията на разпоредбата на чл. 446 ал.1 от ГПК.

Иска се още от съдебния изпълнител, извършване на справка в електронната информационно система на БНБ за наличието на вземания на длъжника по банкови сметки в търговските банки, извършващи действия на територията на Р България, като в случай че бъдат установени такива, то на осн. чл. 446а от ГПК, поискано е от ЧСИ Б. В., налагането на запор върху банковите сметки, до размера на неизплатеното задължение, считано от датата на получаване на запорното съобщение.

Поискано е да бъде насрочена дата за опис на вещи на длъжника в жилището с оглед на осъществяване на принудително изпълнение, посредством налагане на запор върху движимите вещи в собственост на длъжника, за удовлетворяване на вземането на взискателя чрез публичната им продан.

Въз основа на депозираната писмена молба от взискателя, със запорно съобщение от 09.04.2021г., наложен е запор от ЧСИ Б. В., върху вземанията на длъжника Ж. Г. Г., ЕГН **********.

На 02.03.2023г. по изпълнително дело № 142/2019г. е постъпила молба от длъжника Ж. Г. Г., чрез пълномощника и адв. Б. Б., с която е поискано от ЧСИ Б. В. да прекрати поризводството по изпълнително дело № 142/2019г. по неговия опис, поради настъпила перемпция на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

С обжалваното писмено Разпореждане от 06.03.2023г. по изпълнително дело № 142/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, на посоченото в молбата правно основание- чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като е счел че не са налице основания за перемпция.

Срещу така постановеното разпореждане на ЧСИ Б. В., е депозирана жалбата от длъжника Ж. Г. Г., чрез пълномощника адв. Б. Б., с правно основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС Благоевград.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.

436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез ЧСИ Б. В., пред който е образувано изпълнителното дело, до ОС Благоевград.

4

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжникът по изпълнителното производство, който съгласно чл. 435 ал. 1 т. 6 от ГПК/в редакцията след изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./, може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл обжалваното действие на ЧСИ Б. В., попада в предметния обхват на цитираната норма от закона, с която е признато правото на длъжника в изпълнителното производство да обжалва лимитивно изброените действия на съдебния изпълнител в цитираната законова разпоредба, по процесуалния ред предвиден с чл. 436 и сл. от ГПК.

Поради изложените съображения, изготвената жалба е депозирана от надлежна страна– длъжникът по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в съответствие с нормите на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима.

В т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по т. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за прекъсването и течението на погасителната давност е разискван в неразривна връзка с "перемпцията" по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, и доколкото обединяващо звено и в двата случая са идентичните по смислово съдържание разпоредби на чл. 116, б. "в" ЗЗД "извършването на изпълнителни действия" и чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК "предприемане на действия за принудително изпълнение", то постановките, както и мотивите към тази точка на цитираното ТР, са приложими и за процесния случай. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи 2-годишния срок по чл.