Определение № 117 от 01.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Благоевград, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241200500048 по описа за 2024 година взе предвид следното:

„П“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. , район „С“, ж. к. „М“, бул. „Б“ № , бл., вх. „“, ет. , представлявано от С. Н. Н. и Н М Л, обжалва решение № 188 от 18.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 943 от 2021 г. на Районен съд Разлог, в частите му, с които се отхвърлят претенциите на дружеството, насочени срещу Г. И.

К., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „С“ № , за главница - за разликата над присъдените 1980 лева до претендираните 2685,88 лв., за законна лихва върху тази главница и за договорно възнаграждение в размер на 948,68 лв. В жалбата се твърди, че атакуваните части на съдебния акт са неправилни. Районният съд неоснователно и неправилно прогласил договора за потребителски кредит за недействителен. Договорът бил съглашение, което изисквало съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той бил сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагвал допълнително съдържание, с оглед на защита на интереса на икономически слабата страна. Сключеният договор за потребителски кредит с ответницата напълно отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на процесния потребителски кредит от страна на ответницата, всички полета били попълнени, в това число и параметрите на кредита, включително и данните за закупения пакет допълнителни услуги. В процесния договор ГПР бил фиксиран като абсолютна процентна стойност. Фиксиран бил и уговореният лихвен процент. В такъв случай не било необходимо посочването на взетите предвид 1 допускания на ГПР, доколкото ГПР бил неизменен и формиран от фиксирано вземане възнаградителна лихва, което не се променяло при никакви условия. Въпреки това, с разпоредбата на чл. 5.2 от общите условия, неразделна част от договора, били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те били нормативно залегнали. В договора ясно и недвусмислено било посочено, с фиксирани и неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги има, за какво и в какъв размер, които формирали и общо дължимата сума по кредита.

Други вземания по този договор нямало. В процесния договор ясно била посочена методиката на формирания ГПР. Подобно изискване имало единствено при наличието на референтен лихвен процент, като в случая била спазена и разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, а именно, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните уговорили глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент. В договора ясно били посочени ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Там подробно били индивидуализирани размерът на отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП, лихвеният процент на ден, дължимата сума по кредита, размерът на възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, общото задължение по договора и размерът на месечните вноски. Информацията била предоставена на разбираем език и подробно за всяка сума, която формирала крайното задължение по договора. В чл. 5.2 от общите условия, които били неразделна част от договора и били подписани на всяка страница от длъжника, подробно било посочено какво включва ГПР, дали той подлежи на промяна и в какви валута и курс се отпуска сумата по заема. В ГПР не се включвали разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на споразумение за допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, какъвто бил и настоящият случай, което изрично било описано в договора и в самото споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. Нямало изискване в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира ГЛП, а по отношение на ГПР общите условия към процесния договор препращали към приложение № 1 на ЗПК. Видно било, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 10 и следв. от ЗПК. Нормата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждала в договора за потребителски 2 кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, тъй като нормативно били предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и 2 от приложение № 1 към ЗПК/, които единствено можели да се прилагат за изчислението на ГПР. Тези допускания/предвиждания били изчерпателно изброени в т.

3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Страните нито можели да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито били длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждала в ДПК изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ тук се използвала в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания/предвиждания били изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК, и по-точно в т. 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Тези допускания били две групи. Първата група била базови допускания /чл. 19, т. 3 и 4 от Директива 2008/48 и т. 3, б. „а“ и „б“ от приложение № 1 към ЗПК, а втората - допълнителни допускания /чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3, б. „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „л“ и „м“ към ЗПК/.

Първата група допускания имала значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаели определени видове кредити - револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция била дадена в б. „ж“ на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налагало да се правят допускания за бъдещето /т. 2, б. „г“ от приложение № 1 към ЗПК/, което детайлно било разяснено в решението на СЕС по С290/19 г. В настоящия случай било приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, б. „а“ на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент бил фиксиран и подобни допускания били неприложими.

Допълнителните допускания също не били приложими, защото касаели хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не бил. Доколкото в случая било приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, б. „а“ на приложение № 1 към ЗПК, което било императивно посочено в закона и се прилагало за всеки един ДПК, неговото непосочване, само по себе си, не било от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне 3 на банката под формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено. Несериозно и противоречащо на всякаква житейска логика било да се приеме, че при подписването на ДПК кредиторът трябва да посочи всеки един административен разход, който ще трябва да покрие по време на живота на договора и във връзка с него. Това, освен че било невъзможно, по никакъв начин нямало да улесни клиента и да подобри неговото положение, а единствено щяло да го затрупа с огромно количество ненужна и неразбираема за него информация. Поради тази причина, законодателят не създал подобни изисквания относно формата и реквизитите на ДПК, а единствено предвидил, че трябва да се посочи как се изчислява ГПР. В ОУ изрично било посочено какви допускания се правят при изчисляването на ГПР и била направена препратка към приложение 1 на ЗПК, т. е. налице било препращане към законови разпоредби, които императивно установявали формула за изчисляване на ГПР. Тази формула и изчисленията по договора, разбира се, по никакъв начин не можели да противоречат на закона и добрите нрави или да се явяват неравноправни. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне.

В ЗПК не било посочено изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, а те били нормативно залегнали. В договора били посочени, съгласно изискванията на закона, ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Методика за изчисляване изисквала разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а, но относно референтния лихвен процент. В случая била договорена фиксирана лихва, а не референтна и изискването за посочената методика било неприложимо. Освен това ГПР съответствал и на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, която ограничавала размера му до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Неправилно било заключението на районния съд, че кредиторът е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР. Видно било от представените с исковата молба искане за отпускане на потребителски кредит и стандартен европейски формуляр, че ответникът предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и е бил запознат с опционалните възможности, които предоставяло дружеството. Длъжникът приел по свое усмотрение закупуването на допълнителни услуги. В процесния случай предоставянето на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита. Съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП, услуга била всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на владение на вещ. От това правило се налагал изводът, че предоставянето на допълнителни услуги действително представлявало услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика, с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поемал задължение да извърши конкретни действия срещу дължимо от възложителя 4 възнаграждение, като тези действия обикновено били фактически, а не правни.

Доколкото втората част от определението за ДПК по чл. 9, ал. 1 от ЗПК предоставяла известна свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от ДПК, то законодателно било допустимо уговарянето на такива. Тази възможност пред клиента се явявала опционална. Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с ДПК, било легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, като ал.

4 на същата предвиждала, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в ДПК. Ал. 2 и 3 на чл. 10а от ЗПК изрично постановявали, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В процесния ДПК обаче изрично било посочено, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Предвид това следвало, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представлявали част от общите разходи по кредита и не следвало да се отчитат при изчисляването на ГПР.