Решение № 236 от 05.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000500018 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 11.10.2023г по т.д. № 192/2022г Софийски окръжен съд, І първоинстанционен търговски състав, е осъдил ЗД Бул инс АД да заплати на Д. Д. П. сумата от 40 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 496.57лвобезщетение за претърпени имуществени вреди, всички вреди претърпени при ПТП, настъпило на 17.06.2022г по вина на водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху главниците , считано от 07.10.2022г. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата . С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

С определение от 29.11.2023г по същото дело съдът е изменил по реда на чл.248 от ГПК решението в частта за разноските като е осъдил застрахователят да заплати на адв. К. по-висок размер на възнаграждението за предоставена безплатна защита по делото по чл.38,ал.2 от ЗА.

Решението на СОС е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс А Д в осъдителната част, с твърдение за неправилност. Въззивникът оспорва 1 механизма на получаване и причинната връзка между ПТП и уврежданията на ищцата.

Поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове изцяло, евентуално- да намали обезщетението за неимуществени вреди по размер.

Ищцата Д. П. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Възразява,че механизма на настъпване на ПТП е безпротиворечиво установен, че по делото е доказано виновно, противоправно поведение на водача на автомобил Нисан Навара, чиято ГО е застрахована при ответника и причинените от ПТП увреждания на ищцата. Възразява, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по размер.

На свой ред Д. П., представлявана от адв. К. е депозирала насрещна въззивна жалба против решението на СОС в частта, с която е определен начален момент на дължимост на обезщетението за забава с твърдение за неправилно приложение на закона-чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ. Моли съдът да присъди лихва за забава върху определените обезщетения от момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

Застрахователят ЗД Бул инс АД е депозирал отговор на НВЖ, с който я оспорва като недопустимо и неоснователна.

В о.с.з. въззивникът- застраховател се представлява от адв. И., който поддържа жалбата на ЗД Бул инс АД и оспорва жалбата на ищеца като недопустима, евентуалнонеоснователна. Моли жалбата на застрахователя да бъде уважена.

Претендира разноски по делото , за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът с НВЖ Д. П. се представлява от адв. К., който оспорва въззивната жалба на застрахователя и поддържа своята въззивна жалба. Моли жалбата на застрахователя да бъде оставена без уважение, жалбата на ищеца да бъде изцяло уважена. Претендира разноски по делото , за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от застрахователя в производството.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните

2 материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно , по съображения изложени във въззивната жалба на ответника.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото се установява безпротиворечиво от представените протокол за ПТП, НП и разпит на свид. В. , че на 17.06.2022г е настъпило ПТП в гр. Ботевград, на кръстовището на ул. Цар Самуил с ул.Славейков между т.а. Нисан Навара , управляван от К. В. и пешеходец Д. П..

Не е спорно , а и се установява по обвързващ начин от представения протокол за ПТП, че отговорността на водача на т.а. Нисан е била застрахована към момента на ПТП при ответника.

От вписаното в протокола за ПТП, подписан от участниците в инцидента и в НП се установява,че ПТП е настъпило като т.а. Нисан Навара не пропуска движещия се по пешеходна пътека пешеходец Д. П.

В о.с.з. на 05.05.2023г е изслушана свид. В., участник в ПТП, която установява , че е била спряла на знак „Stop“ и тръгвайки за завой наляво, се появила пешеходката.

Установява, че не е видяла преди това пешеходката и удара се осъществил с предна лява част на автомобила. Установява, че времето било ясно, светло, пътят- сух.

Свидетелката установява, че пешеходката била на пешеходна пътека. Свидетелката установява,че ПТП е настъпило след левия завой, ударът настъпил в в нейната пътна лента . Според свидетелката контактът на пешеходката с автомобила бил по-скоро в калника, отпред. Установява, че когато слязла от автомобила пешеходката била на земята. Уточнява, че пешеходката се е хлъзнала по колата.

3

В о.с.з. ня 15.09.2023г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., който дава заключение, че ПТП е настъпило на 17.06.2022год към 11,50 часа, светлата част на денонощието, ясно време, добра видимост в гр. Ботевград, като по улица Цар Самуил в зоната на кръстовището с ул. Славейков се е движил т.а. Нисан Навара, който в кръстовището се приготвил за маневра ляв завой за навлизане по ул. Славейков.

Според вещото лице движението по двете улици е било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, като кръстовището е било регулирано с пътни знаци , като движещите се по ул. Славейков са били с предимство пред тези, движещи се по ул. Цар Самуил. По двете улици, в зоната на кръстовището са съществували очертани пешеходни пътеки. Според вещото лице в момента, в който товарният автомобил е бил почти приключил маневрата за ляв завой и е навлязъл в зоната на ул. Славейков, в дясната пътна лента около лявата челна част на автомобила се е оказала пешеходката Д. П., която пресичала ул. Славейков и се намирала в зоната на пешеходната пътека.

Вещото лице възприема показанията на свид. В., че е настъпил приплъзващ удар между страничната част на преден ляв калник на автомобила и пешеходката, при което последната е изведена от равновесие, паднала е върху терена и дясната й ръка, в областта на пръстите е попаднала под лявото задно колело на автомобила.

В о.с.з. на 05.05.2023г е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р Т., специалист по съдебна медицина, който установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила деколман/отслояване на кожата от подлежащите тъкани е оформен джоб/ на дясната длан, разкъсноконтузна рана на дясната гривнена става продължаваща в областта на основата на малкия пръст/хипотенара/, частично разкъсване/ лезия/ на хипотерната мускулатура, разкъсноконтузни рани в областта на палеца, четвърти и пети пръсти на дясната ръка. Според вещото лице в резултат на травмата са настъпили усложнения изразяващи се увреждане на радиалния нерв и нервус Медианус на дясната ръка, деформация на палеца на дясната ръка с ограничение в движенията му, деформация на пети пръст на дясната ръката с невъзможност за сгъване в проксималната/първата от китката към върха на пръста/ интерфалангеална става, нарушение в извършването на фини движения с ръката. Според експерта поради усложненията функцията на десния горен крайник няма да бъде възстановена в пълен обем. Вещото лице сочи, че поради травмата пострадалата е била подложена на оперативно лечение, виднио от представената медицинска документация- сложена й е гипсова превръзка. Възстановяването е продължило месеци без да настъпи възстановяване на функцията на крайника в пълен обем. Според вещото лице всички направени разходи са във връзка с лечението и последващото възстановяване и проследяване на състоянието на пострадалата от причинените при произшествието травматични увреждания.

В о.с.з. вещото лице допълва, че деколманът най-вероятно е получен при прегазване на ръката от колело на автомобила. Вещото лице сочи още, че най4 вероятния механизъм на получаване на травмите е приплъзване по автомобила, след което жената пада и ръката й остава под автомобилната гума. Допълва,че захватът с дясната ръка е възможен, но фините движения са загубени.

В същото о.с.з. е изслушана свидетелката Д. П.- дъщеря на ищцата, която установява, че е видяла майка си на четвъртия ден след катастрофата и се наложило да я гледа около месец. Установява,че р ъката на ищцата е би л а закрита с огромно количество бинтове, с превръзка, с лонгета. Според свидетелката около 35-40 дни ищцата е била с лонгета и превръзки. Установява , че майка й е десничар. Установява, че за около месец ищцата имала нужда от помощ за тоалет, обличане, хранене. През целия период тя имала оплаквания от болки,, единствено лежала и имала нужда от обслужване. Установява,че преди катастрофата ищцата ходела два пъти в седмицата да работи в магазин за месо, но след ПТП не можела да ходи на работа. След третия месец започнала да се самообслужва , но не можела да работи в градината. Според свидетелката ръ к а т а на майка й не е възстановена, въпреки направените рехабилитации и консултации . Установява, че преди инцидента ищцата не е имала проблеми с дясната ръка, не е имала оплаквания.Установява още, че инцидентът се е отразил на психиката на ищцата – според свидетелката тя е травмирана, малко поизолирана и някак загубила желание за нещата, които преди е обичала . Установява още,че ищцата изпитва страх навън и при приближаване на коли.

Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, в частта, в която се подкрепят от СМЕ и дават информация за факти , лично възприети от свидетеля.

По делото ищцата е представила и фактури с касови бонове и приходна квитанция за извършени разходи в размер на 496,57лв

По делото се установява, че с молба , получена от застрахователя на 07.07.2022г, ищцата е претендирала заплащането на обезщетение за процесното ПТП От изложените факти може да се направи извод, че водачът на т.а. Нисан Навара противоправно е увредил ищцата при ПТП, настъпило на 17.06.2022г. Увреждането, без да бъде правно оправдано по реда на чл. 12-13 от НК, е противоправно деяние съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Отделно от това , по делото се установява, че водачът на л.а. Форд Фокус е управлявал своето МПС в нарушение на чл.5, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП . От показанията на самия водач може да се направи извод, че същият не е възприел пресичащата пешеходка, въпреки че няма основание да се приеме, че тя е появила се внезапно на пътя или че е била скрита или видимостта към нея е била ограничена. Съдът намира, че показанията на водача на т.а. Нисан за това, че се е огледала преди предприемане на маневра завой на ляво са защитна теза , тъй като при действително внимателно оглеждане е следвало да забележи пешеходката.