Решение № 235 от 13.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100501777 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20203444 от 26.10.2021 г. по гр.д.№ 16972 по описа за 2021 г. на СРС, Трего ГО, 85-ти състав се отхвърлят пертенциите на К. Б. Н. срещу С. Д. М., по чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 000 лв. и 360 лв.- съдебни разноски за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 60962/2012 г. на СРС, 37-ми състав, и за събиране на които е образувано изп.дело № 20168480400138 по описа на ЧСИ, рег.№ 848 на КЧСИ с район на действие СГС.

В тежест на ищеца/в полза на ответника са възложени разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от К. Б.

Н., ищец пред СРС.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Сочи, 1 че СРС не правилно бил приел, че извършените изп.действия след перемиране на изп.производство прекъсват давността като се позовал на приетото в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС, Четвърто ГО. Сочи, че в случая изп.производство следвало да се счита прекратено по силата на закона на 14.01.2018 г. , защото последното изп.действие, което било извършено в случая било сторено на 14.01.2016 г.

От този момент започвала да тече давността с която се погасява самото вземане. В този смисъл било и приетото в ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая давността била 5 годишна и била изтекла на 14.01.2021 г. и след тази дата погасеното по давност вземане не можело да бъде предмет на принудително изпълнение. С прекратяването на изп.производство се прекратявало и правното основание за извършване на изп.действия; позовава се на съдебна практика на ВКС. Счита, че не може да бъде споделено пробиващото си път в практиката становище, че перемпцията е без правно становище за давността. Счита, че тази теза е абсурдна. Счита, че едно искане за прилагане на изп.способ не може да бъде приравнено на молба за започване на принудително изпълнение като се арг. с чл.426 и чл.427 ГПК.

Иска се от настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявените искове по чл.439 ГПК да бъдат уважени. Разноски се претендират.

Ответникът по въззивната жалба, ответник пред СРС- С. Д. М. не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За решението на СРС, въззивникът е бил уведомен на 10.11.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 22.11.2021 г.

Следователно, същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Тъй като с първоинстанционното решение не е бил уважен предявеният от въззивника/ищец пред СРС, иск по чл.439 ГПК, то е налице правен интерес от обжалване.

Следователно, въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК д лъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/.

В конкретния случай от ищеца се твърди, че вземането за което е било образувано изп.дело е погасено по давност на 14.03.2021 г., тъй като последното изп.действие, което било извършено от ЧСИ било на 14.01.2016 г.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

Спорно по делото е изтекла ли е погасителната давност.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че на 14.01.2016 г. са извършени изпълнителни действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, както и запор на сметка в банка, както и на 11.02.2020 г., когато отново били наложени запори по сметки на ответника. Запорът се считал наложен с връчването на запорното съобщение на третото задължено лице. Запорът се считал наложен до момента в който задължението бъде погасено, изп.способ реализиран, запорът бъде вдигнат или изп.производство-прекратено. Запорът имал действие както по налични в банката суми, така и по отношение на последващи постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение, в този смисъл било приетото в решение №4/16.06.2017 г. по т.д.№ 3129/2015 г. на ВКС, Второ ТО. При приложение на указанията в т.5 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС следвало да се приеме, че запорното съобщение е изп.действие, което прекъсва погасителната давност. По делото нямало данни наложеният на 14.01.2016 г. запор да е вдигнат към датата на подаване на исковата молба. Освен това на 11.02.2020 г. отново бил наложен запор по сметките на длъжника. Според СРС било без значение дали е перемирано изп.дело. СРС е споделил възприетото в решение по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС, Четвърто ГО, че когато по изп.дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, СИ не може да откаже да изпълни искания способ. Единствената 3 последица било, че СИ следва да образува ново изп.дело по това ново искане, защото първоначалното било прекратено. Новото искане прекъсвало давността.

Предвид на тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Спорно по делото е изтекла ли е погасителната давност относно вземанията на взискателя, за които на 08.01.2013 г. е бил издаде изпълнителен лист на основание чл.417, т.9 ГПК по гр.д.№ 60962/2012 г./л.37 по делото пред СРС/.

Настоящата инстанция приема за приложимо в конкретния казус правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , съгласно което ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

ИЗИСКВАНЕТО ПО ЧЛ. 117, АЛ. 2 ЗЗД ЗА ПЕТ ГОДИШЕН СРОК НА

НОВАТА ДАВНОСТ, КОЯТО ТЕЧЕ ОТ ПРЕКЪСВАНЕТО НА

ДАВНОСТТА, СЕ ПРИЛАГА КАКТО КОГАТО ВЗЕМАНЕТО Е

УСТАНОВЕНО С ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, ТАКА И С

ВЛЯЗЛА В СИЛА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Погасителната давност е определен от законодателя срок, с изтичането на който законът свързва определени последици- преграждане на възможността за събиране на вземането по съдебен ред. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за 4 доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаване на експертиза, извършване на разпределение, плащане въз основа на влязло в сила разпределение и др.

Видно от данните по изп.дело № 20168480400139 по описа на ЧСИ Р.

А., рег.№ 848,с район на действие СГС, молбата за образуване на изп.дело е подадена на 13.01.2016 г./л.35 по делото пред СРС/. С молбата ЧСИ е бил упълномощен да извършва действия по принудително изпълнение по реда на чл.18 ЗЧСИ.

С поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ длъжникът е уведомен, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

Видно от представеното изп.дело /л.,57 / запорното съобщение е получено от работодателя на 20.01.2016 г.

Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.

Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ "Изпълнение върху вземания на длъжника".Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, арг. от изричните разпоредби на чл.

450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, както и т.5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 10.07.2017 Г.

ПО ТЪЛК. Д. № 3/2015 Г., ОСГТК НА ВКС.

Следователно, като съобразим гореизложеното, се налага извод, че като способ, прекъсващ давността, предприетите от ЧСИ запори, са прекъснали давността, считано от 20.01.2016 г.

Тъй като се касае за вземане за което е приложима общата 5-годишна давност, то тя ще изтече на 20.01.2021 г.

5

Още на 11.02.2020 г. е подадена молба от пълномощника на взискателя с искане да бъда наложен запор върху сметките и трудовото възнаграждение на длъжника.

На 12.02.2020 г. запорното съобщение е връчено на „Банка ДСК“ АД /л.44 от изп.дело/.

При приложение на горното правило, давността ще изтече на 12.02.2025 г.

Законадателят „санкционира“ бездействието на кредитора каквото в случая не е било налице.

От друга страна, взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителното производство, нито погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.