Решение № 446 от 22.04.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Горна Оряховица, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-КараИ.а при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.а Гражданско дело № 20244120101118 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителен искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД твърди, че сключил с Х. Е. С. договор за застраховки „Каско и злополуки“ за собствения му лек автомобил марка „Мини купър“, с рег.№ ****** с период на застрахователно покритие 11.12.2018 г. – 10.12.2019 г. Твърди се, че на 07.11.2019 г. лекият автомобил се движил по общински път, стопанисван от Община Лясковец, в посока от с.******* за с. *****. Твърди се, че на около 300 м. след разклона за месокомбинат „Стефанов“, при извършване на десен завой преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно с остри ръбове, разположена в средата на пътя. В резултат на това били увредени задна лява гума и задна лява джанта на автомобила, които били подменени. Твърди, че на 08.11.2019 г. приел уведомление за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. Твърди, че цената на задна лява гума била 127 лв., на задна лява джанта – 574,26 лв., а на вложения труд – 96,94 лв., която сума след приспадане на удръжки от стойността на резервните части (143,29 лв.) – 654,91 лв., била изплатена на 13.07.2020 г. на увреденото лице. Счита, че с изплащането на обезщетението има право да го получи, заедно с ликвидационни разноски от 10 лв., от ответника, който не е осигурил запълване на дупката на уличното платно с асфалт, не сигнализирал и обезопасил същата. Счита, че за периода от 21.05.2021 г. до 21.05.2024 г. ответникът му дължи и заплащане на обезщетение в размер на законната 1 лихва. Моли за постановяване на решение за присъждане на тези суми със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане и сторените в производството разноски.

Ответникът Община Лясковец оспорва пътят, на който се е случило произшествието, да е част от общинската пътна мрежа. Оспорва произшествието да се е случило по описания от ищеца начин, както и описаните в декларацията от водача на автомобила повреди да са причинени от произшествието. Посочва, че е не е изяснено кому Община Лясковец е възложила работа, кога и въз основа на каква заповед, както и че към датата на процесния период Кмет на Общината е било друго лице. Възразява, че не дължи възстановяване на обезщетението поради изтекла погасителна давност по чл.111, б.“б“ ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителен искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Основателността им е предпоставена от установяване на действително застрахователно правоотношение по договор за застраховки „Каско и злополуки“ с твърдяното съдържание; осъществяване на твърдяното застрахователно събитие – установяване, че увреждането на задна лява гума и задна лява джанта на лек автомобил марка „Мини купър“, с рег.№ ****** се е случило на на 07.11.2019 г. при движение в посока от с.******* за с. *****, в резултат от преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка с остри ръбове, разположена на средата на пътното платно на около 300 м. след разклона за Месокомбинат „Стефанов“; че участъкът от пътя, в който се е случило произшествието е общински; стойността на труда и материалите, необходими за отремонтиране на лек автомобил марка „Мини купър“, с рег.№ ******; че на 13.07.2020 г. заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение от 654,91 лв.; стойността на ликвидационните разноски и че е поканил ответника да заплати обезщетението и ликвидационни разноски преди или на 21.05.2021 г. Предвид естеството на насрещното възражение за погасяване на вземането по давност, по чл.110 ЗЗД, то ще бъде разгледано само при установяване на основанието на вземанията и размерите им.

От комбинирана застрахователна полица № ****** се установява, че между ищеца и Х. Е. С. бил сключен договор за застраховка „Каско и злополука“ за лек автомобил марка „Мини купър“, с рег.№ ****** с период на застрахователното покритие от 11.12.2018 г. до 10.12.2019 г. Покритите рискове по застраховката се определяли от клауза „П“, включваща пълна загуба или частична щета на МПС от авария, произлязла от препятствия по пътното платно, в.т.ч. и нарушена цялост на пътното платно (чл.12, вр. чл.8 от 2 общи условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“). С това първата от посочените по-горе материалноправни предпоставки е осъществена.

От показанията на свид.С. и уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 08.11.2019 г., се установява, че на 07.11.2019 г.

– в срока на застрахователното покритие, управлявайки лек автомобил марка „Мини купър“, с рег.№ ******, собственост на съпруга й Х. Е. С., в посока от с.******* към с. *****, на десния завой след отбивката за месокомбинат „Стефанов“ преминала през дупка на пътното платно, в резултат на което било увредено „задното ляво колело“ на автомобила. В показанията си свидетЕ.та посочва, че 16 години пътува ежедневно по този път, тъй като работи в с.*******. Уточнява, че през този период е карала различни автомобили, в т.ч. и лекия автомобил „Мини купър“, и неведнъж е пукала гума, включително на няколко пъти с автомобила, тъй като пътят е в лошо състояние и има много дупки. Макар да няма спомен за конкретния случай, тя потвърди изявленията си в уведомлението-декларация при предявяване на документа. Без да е необходимо да възпроизвежда съдържанието на документа, той има същата доказателствена сила като свидетелски показания на потвърдилото подписа си лице (в този смисъл Решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г. на IV Г.О. на ВКС). Показанията на разпитания свидетел са логични и житейски правдиви, последователни и без вътрешни противоречия. Те са съответни на останалия доказателствен материал, в т.ч. заключението по задачи № 1, 3 и 4 от експертизата касателно механизма на настъпване на произшествието, последиците от преминаване на автомобила през препятствие (дупка) с дълбочина, по-голяма от тази на гумите на автомобила, както и относно това, че автомобилът може да се придвижи на собствен ход след ПТП; на писмените доказателства, сочещи увреждане и необходимост от подмяна на задна лява джанта и гума и показанията на свид.Димитрова и Недялков относно състоянието на пътя, липсата на извършен основен ремонт и пълна подмяна на настилката над 10 години и извършване на ежегодно частично запълване на единични дупки, които през зимния сезон се отварят отново.

От представените писмени доказателства – опис на щетите по претенция №14019030101199 със снимков материал и становище от 11.11.2019 г., както и от заключението по задача № 4 от експертизата, се установява, че в резултат на преминаването през дупка на пътното платно, задната лява джанта и гума били до такава степен увредени, че не подлежали на отремонтиране, а следвало да се подменят. Действително, посочените писмени доказателства са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но в случая не само липсват доказателства, които да ги разколебават, а и се явяват изцяло съответни на заключението на вещото лице относно размерите на гумата, положението й спрямо алуминиевата джанта в работно положение и траекторията на колелото при завиване надясно по кривата на завоя и резултатът от преминаване през дупката. Налице е също пълно съответствие между казаното от свид.С., че винаги когато е пукала гума, в т.ч.

3 и в процесния случай, колата е можела да се придвижи на собствен ход, и изводите на вещото лице, че при намаляване на налягането в такъв вид гума, каквото се случва при нейното спукване, лекият автомобил може да продължи движението си без това да доведе до нарушаване на напречната устойчивост на автомобила поради изграденият в гумата вътрешен каучуков обезопасителен пояс.

Неоснователно ответникът възразява, че не са въведени твърдения и не е установено в каква посока е пътувал автомобила, доколкото твърденията са уточнени в молба от 07.07.2024 г., включени са така в доклада по делото и се установяват от посочените по-горе показания, а и от заключението по експертизата в частта по извършения оглед и онагледяването на пътния участък със снимков материал, тъй като само при движение в посока от с.******* към с. ***** завоят след разклона за месокомбинат „Стефанов“ е десен. Непосочването на часа на произшествието, както и липсата на представени доказателства за овластяване на свидетЕ.та да управлява автомобила от нейния съпруг, не изключва настъпване на застрахователното събитие и вредите от него, в какъвто смисъл се възразява в отговора на исковата молба. Ежегодното запълване на „най-фрапиращите дупки“ (свид.Димитрова) също не води на извод, че ПТП не е настъпило по посочения начин, защото не изключва наличието на дупка на пътното платно, а напротив – потвърждава, че такива дупки е имало въпреки извършваните ремонти.

Същото е важимо и за изясненото от вещото лице, че при извършения за нуждите на експертизата оглед се установило, че целият участък е преасфалтиран във връзка с изградения след 2019 г. соларен парк.

Допълнително следва да се посочи, че се ПТП е настъпило през есеннозимния сезон, за който свидетЕ.та Димитрова изяснява, че дейността на ответната община се състояла в почистване на храсти и банкети.

Неоснователни са и възраженията на ответника, че поради липса на съставен от службите за контрол на МВР протокол за процесното произшествие, не бил установен механизма му и причинната връзка между същото и вредите, за които е изплатено обезщетение. Службите за контрол на МВР са задължени да посещават мястото на ПТП и да издават протокол за това посещение само в предвидените в чл.125 ЗДвП случаи, а разглежданият не е такъв. Не се касае и до хипотезата на чл.125, т.8 ЗДвП, защото произшествието е било само с един участник и но съгласно изясненото при изслушване на експертизата, лекият автомобил е бил в състояние да се придвижи на собствен ход, независимо от причинените му от произшествието вреди. Следователно не е било необходимо местопроизшествието да се посети от органите за контрол на МВР и да се състави протокол, което обяснява и липсата на такова уведомяване съгласно писмо рег. № 366000-24425/24.10.2024 г. на ОД на МВР – Велико Търново.

Съгласно заключението по задача № 2 на експертизата мястото, на което е настъпило произшествието – десен завой на около 300 м. след разклона за месокомбинат „Стефанов“ при движение в посока от с.******* 4 към с. *****, попада при км.3+300 от път IV-53002, чието начало е табелата „Начало на населеното място с. *****“. Видно от писмо рег. № 11-00173/15.10.2024 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Велико Търново и приложенията към него, този път не е част от републиканските пътища, преминаващи на територията на Община Лясковец.

Видно от схема на транспортни връзки на територията на Община Лясковец, път IV-53002 от с. ***** до с.******* попада в общинската пътна мрежа до границата с Община Велико Търново, или от км.0.00 до км.3600 съгласно представения списък на общинските пътища в Община Лясковец, одобрен с Решение на МС № 236/13.04.2007 г. Така мястото на процесния инцидент – км.3300 от път IV-53002 попада в общинската пътна мрежа на Община Лясковец и възраженията в обратен смисъл са неоснователни.

Съгласно чл.3 ЗП, пътищата са републикански и местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Определените със списъците по чл.3, ал.4 ЗП общински пътища, какъвто е и процесният, са публична общинска собственост (чл.8, ал.3 ЗП) и се управлява от кмета на съответната община (чл.19, ал.1 ЗП). С оглед собствеността на пътя, ответната община е била задължена да осигурява ремонт и поддържане на пътя в процесния участък (чл. 31 ЗП) със съдържанието на тези дейности съгласно дефиницията по § 1, т. 13 и 14 ДР ЗП – възстановяване или подобряване на транспортноексплоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението и съответно осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Съдържанието на това задължение се допълва от изискванията на чл.3, ал.1 ЗДвП към лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и на чл.167, ал.1 ЗДвП – да поддържат пътя в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно найкратък срок. На Общината, като собственик на пътя, е възложено определяне на служби за контрол извън населените места, които да контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка (чл.167, ал.3 ЗДвП). Съществуването на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно („препятствие на пътя“ съгласно дефиницията на §1, т.37 ДР ЗДвП) на общински път IV53002 в участъка – публична общинска собственост на Община Лясковец, обективно сочи на неизпълнение на задължението за стопанисване на пътя и осигуряване на безопасността по него с описаното до тук съдържание.