Определение № 1112 от 20.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1112 гр. Стара Загора, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500581 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане № 402 от 27.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 190/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на Р. И. М. срещу И.С.М., като законен представител на С. Ю. Щ. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение, освен когато заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок от съобщението. Съгласно съдебната практика, в случая че заявлението е нередовно, съдът дължи пълни, точни и изчерпателни указания.

Ако заповедният съд не изпълни това си задължение и отхвърли подаденото заявление, въззивният съд следва да го отмени само на това основание. В случай районният съд не бил изпълнил това свое задължение за даване на правилни указания и въпреки че бил констатирал, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК не е дал указания за отстраняването на констатираната нередовност, а незаконосъобразно е отхвърлил изцяло подаденото заявление. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Районен съд Казанлък по заявление на Р. И. М. срещу И.С.М., като законен представител на С. Ю. Щ. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 28 000 лв. за главница и 1913,34 лв. за лихва за забава за периода от 24.05.2022 г. до 24.01.2023 г. Посочено е, че задължението е по договор за поръчка, по който доверителят не е изпълнил задължението си да заплати на заявителката като адвокат възнаграждение в размер на 20% от платеното му застрахователно обезщетение. Посочено е освен това, че заявителят е бил 1 довереник по договор за поръчка от 25.06.2020 г., по който се е задължил да предяви претенцията на длъжника пред застрахователя на виновния за ПТП водач за плащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената при ПТП смърт на Ю.А. Щ.. Посочено е, че заявителят е изпълнил задълженията си по договора и Гаранционният фонд е изплатил на длъжника сумата от 140 000 лв., но той от своя страна не е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение в срока. Затова е изпаднал в забава.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че претендираното вземане е за главница от 28 000 лв. и произтича от документ, извън документите по чл.417 ГПК, поради което и на основание чл.104, ал.4 във връзка с чл.410, ал.1, т.1 ГПК вземането не можело да бъде предявено по този ред, нито по реда на чл.417 ГПК.

Частната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея основания.

Въззивният съд не констатира нередовност на заявлението на частния жалбоподател. Такава нередовност не е била констатирана и от заповедния съд, което е видно от мотивите на обжалваното разпореждане. Заповедният съд е приел, че предявеното вземане е на цена над 25 000 лв., и не може да се предяви по реда на заповедното производство, тъй като искът за вземане за такава сума не е подсъден на районния съд. Това разрешение е незаконосъобразно, тъй като съгласно чл.37 от ЗАдв за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК независимо от техния размер. Налице е специална норма, която дерогира общото правило, установено в ГПК. Правоотношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор за правна защита и съдействие, който има характер на договор за поръчка. Договорът, от който произтича задължението на длъжника, е именно такъв. Съгласно чл. 36, ал.1 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като то може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. В случая е налице втората хипотеза. При установената уредба в чл.37 ЗАдв следва да се приеме, че адвокатът може да реализира уговореното надлежно възнаграждение по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК - чрез издаване на заповед за изпълнение. Безпредметно е да се коментира дали договорът съставлява документ по чл.417 ГПК, тъй като съдът не е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че няма пречка заявлението на адв. Р. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу посочения длъжник да бъде уважено. Разпореждането на районния съд в обратния смисъл е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това, следва да се издаде заповед за изпълнение за посочената в заявлението сума.

2

Воден от горните мотиви въззивният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 402 от 27.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 190/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на Р. И. М. срещу С. Ю. Щ. чрез неговата майка и законна представителка И.С.М. по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3