Решение № 5861 от 17.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5861 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100109497 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД брачен договор от 27.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, по описа на помощник-нотариус по заместване С.С.а при нотариус Д.Ж., с рег. № 101 в НК, с който безвъзмездно е прехвърлена 1/2 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична Община, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18-38 от 10.07.2012 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. София, р-н „Студентски“, кв. „Дървеница“, ул.

„********, който самостоятелен обект се намира на етаж пет, в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа за собственост, площ от 81,40 кв.м., с прилежащите 2,27% идеални части от общите части на сградата, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имоти с идентификатори *** и ***, под обекта

*** и ***, над обекта - няма, а съгласно доказателствен акт за собственост представлява Апартамент № 29, находящ се в гр. София, р-н „Студентски“, кв. „Дървеница“, ул. ******** стаж, кота +14,80, със застроена площ от 81,40 кв.м., състоящ се от: дневна с трапезария, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, склад и тераса.

В исковата молба са наведени твърдения, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е кредитор на С. Г. по силата на Договор за потребителски кредит № 7053268346 от 17.03.2022 г.. С Договор за продажба на вземания (цесия) от 25.04.2024 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило на „ЕОС 1

Матрикс“ ЕООД вземането си по процесния договор за кредит.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя ищецът е образувал заповедно производство пред Софийски районен съд, където се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си.

На 28.04.2022 г. С. Г. е прехвърлил на И. А., чрез брачен договор, гореописаното имущество, което действие е безвъзмездно с характер на дарение и е увредило кредитора.

Ответницата е знаела за увреждането, тъй като е съпруга на длъжника.

Поради изложеното счита, че за него е налице правен интерес от предявяването на иска с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. А. е депозирала отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №85, том III, рег. № 7917, дело 447/23г., на нотариус Д. Н.а, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 71947, акт № 136, том LLXXXII, дело № 53372/2023 г., процесният имот е бил продаден на М.К.Г. и Р. Н. Г., като сделката е била сключена преди депозиране на исковата молба и преди вписването й в Агенция по вписванията – на 12.10.2023 г., поради което смята, че искът е неоснователен, доколкото имотът вече е извън патримониума й.

Поддържа, че е добросъвестен приобретател на 1/2 ид.ч., тъй като процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от двамата ответници по време на брака им, но към момента на депозиране на исковата молба ответниците не били съпрузи, защото бракът им е бил прекратен по взаимно съгласие с решение № 9509 от 24.08.2022 г., постановено по гр.д. № 32854/2022 г. по описа на СРС, 92 с-в, а при сключването на брачния договор И. А. не е знаела за увреждането на кредиторите на С. Г., тъй като е имало висящо дело за развод между ответниците по това време, образувано преди ответникът да сключил процесния договор за кредит.

Ответникът С. Г., чрез особения си представител адв. Г. И., е депозирал отговор по чл.

131 ГПК, в който е изложил следните оспорвания: искът е недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация по отношение на ответника; искът е неоснователен, тъй като липсва валидно и изискуемо вземане на ищеца; ответникът не е бил уведомен за извършената цесия; не е налице увреждане на кредитора и знание за това, тъй като към момента на прехвърляне липсвало изискуемо вземане.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, то и лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. От визираната норма се извеждат материалноправните предпоставките, чието съществуване е необходимо, за да бъде уважен предявения иск: 1.) ищецът да е кредитор на ответника - длъжник за парично или непарично вземане /ППВС №1/29.03.1965 г./; 2.) извършеното от длъжника действие или 2 сделка да уврежда интереса на ищеца - кредитор; 3.) длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна, това знание следва да съществува и у договарящото с него трето лице. Знанието се предполага до доказване на противното по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника (арг. от чл. 135, ал. 2 ЗЗД).

Тъй като в исковата молба са изложени твърдения единствено, че сделката е безвъзмездна, с характер на дарение, то е ирелевантно за настоящия спор наличие на знание у третото лице И. С. А., каквото се изисква само при възмездна сделка (арг. от изр. второ на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД).

С проекта за доклад по делото съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи твърденията си, че е кредитор на ответника С. Г., че последният е уведомен за извършената цесия, че последващата сделка, обективирана в брачния договор, го е увредила, както и че сделката е била безвъзмездна.

В доказателствената тежест на ответника С. Г. е да докаже, че при сключването на брачния договор с И. А. е действал добросъвестно и без знанието, че може да увреди ищеца.

Не е спорно, че между И. С. А. (към онзи момент Г.а) и С. Г. Г. е сключен Брачен договор от 27.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите № 2809, том 2, рег. № 45 и съдържанието № 2810, том 1, рег. № 99, по описа на помощник нотариус по заместване С.С.а при нотариус Д.Ж., с рег. № 101 на НК, вписан в Служба по вписванията-гр. София с вх.рег.

№ 29741/28.04.2022 г., акт № 103, том VI, дело № 22457/2022 г. От съдържанието му се установява, че настоящите ответници са постигнали съгласие по силата на договора С. Г. да прехвърли на ответницата своята ½ ид.ч. и И. С. А. (към онзи момент Г.а) да стане изключителен собственик на придобития по време на брака им апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. София, р-н „Студентски“, кв. „Дървеница“, ул.

********, с площ от 81,40 кв.м., ведно с прилежащите 2,27 % ид. части от общите части на сградата и с 2,15 % ид. части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. В чл. 5, ал. 1 от договора е посочено, че съпругът прехвърля на съпругата си притежаваната от него идеална част от гореописания недвижим имот изцяло и безвъзмездно.

Безпротиворечиво между страните по делото е и, че по силата на Договор за потребителски кредит № 7053268346/17.03.2022 г. ответникът С. Г. се е задължил към кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с потребителски кредит за общо ползване на обща стойност 8652,20 лева, както и че е сключен Договор за продажба на вземания (цесия) от 25.04.2024 г., с която е прехвърлено вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по процесния договор за кредит.

В съдебната практика се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. (в този смисъл Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/09 г. IV г.о. ВКС;

Решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/10 г. на III гр.о. ВКС).

3

Съгласно мотивната част на ТР №2/2017 г., на ОСГТК на ВКС, правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, тъй като предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда, а правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

Предвид приетото в тълкувателния акт, в настоящото производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, качеството кредитор на ищците се извежда от самите им твърдения, а не от събраните по делото доказателства, защото извън предмета на делото е съществуването на твърдяното им вземане. В този смисъл е без правно значение дали съществуващото към момента на сключване на увреждащата сделка вземане на кредитора е ликвидно и изискуемо.

От анализа на събраните доказателства еднозначно се установява, че ответникът С. Г. е имал задължения по Договор за потребителски кредит № 7053268346/17.03.2022 г. към ищеца в момента на сключване на процесния брачен договор – 27.04.2022 г. (с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието от 28.04.2022 г.). Изхождайки от основният принцип, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори (чл. 133 от ЗЗД), следва да се приеме, че с прехвърлянето на недвижимия имот – апартамент №29 безвъзмездно и в изключителна собственост на съпругата си, ответникът безспорно е намалил имуществото си, към което ищецът е могъл да насочи претенциите си.

Следователно, прехвърлянето на част от имуществото на длъжника, с което се намалява така установеното общо обезпечение и се прави невъзможно или се затруднява реализирането на правата на кредиторите му води до увреждане на последните. Без значение е изтъкнатото от ответницата обстоятелство, че процесният имот апартамент е бил продаден на трети лица, като сделката е била сключена преди депозиране на исковата молба и преди вписването й в Агенция по вписванията, тъй като наличието на последваща разпоредителна сделка от съконтрахента на длъжника не изключва наличието на правен интерес у кредитора за упражняване на потестативното право по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В посочения случай, когато кредиторът узнае за сключена преди вписване на исковата молба последваща разпоредителна сделка, то не може да му се отрече правния интерес да предяви в отделно производство иск по чл. 135 ЗЗД и по отношение на извършената последваща сделка, за да постигне целената защита (в този смисъл мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение 2/2019 по т.д. № 2/2017 на ОСГТК на ВКС).

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че липсва уведомление до длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, поради което липсвало и активна материалноправна легитимация на кредитора. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника 4 от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В съдебната практика се приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, същото следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Отделно, съгласно правилата на ЗЗД, уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквото е сторено в настоящия случай. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК;