Решение № 334 от 29.04.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Добрич, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20243230103370 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. И.

Г., ЕГН ********** , с която срещу Средно училище „П. Р. С.“ ЕИК*** са предявени искове за заплащане на следните суми :

-3 762.00 лева , представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.З КТ, вр. с чл.13, ал.3, т.2 от КТД от 19.12.2022г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане ;

- 527.20лева – обезщетение за забава върху сумата от 3 762.00 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г.;

-2052.00 лева -неизплатена част от брутно трудово възнаграждение по трудов договор, прекратен със заповед № РД-05 494/06.06.2023 г. на директора на СУ „П. Р. С.“ за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане ;

-287.57 лева -обезщетение за забава върху главницата от 2052.00 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г;

1

-295.28 лева - неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към датата 30.06.2023 г.по чл.224, ал.1 КТ по прекратен със заповед № РД-05-494/06.06.2023г. на директора на СУ „П. Р. С.“ трудов договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане ;

-41.39 лева –обезщетение за забава върху главницата от 295.28 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ , чл.222 ал.3 от КТ и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД .

Претендират се сторените по делото разноски .

Излагат се следните обстоятелства:

До 01.07.2023 г. К. Г. е работила по трудово правоотношение като старши учител при ответника. Със заповед № РД-05494/06.06.2023 г. трудовият и договор е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ поради придобиване право на пенсия, като са и изплатени посочените в заповедта обезщетения по чл.224, ал.1 КТ 1968.59 лв. и чл.222, ал.З КТ - 25 074.17 лв. К. Г. е била присъединена към КТД- СУ „П..P. С.“ гр. Д.. Със заявление вх. № АС0996/13.10.2023 г. е поискала от работодателя да и бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените работните заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията в увеличените им размери с 15% въз основа на анекс №Д01 - 192/10.08.2023 г. към КТД и Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр.75 от 2023 г./,но ответникът е отказал заплащането им . В анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не било посочено, че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти към 10.08.2023 г., но не и за тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените работни заплати. Според разпоредбата на 2 чл.54, ал. 1 КТ колективният трудов договор влизал в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая страните по колективното трудово договаряне изрично са уговорили увеличението на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса -10.08.23 г. Според чл.57 КТ колективните трудови договори имат действие за членовете на синдикалната организация - страна по договора и за присъединилите се към КТД работници или служители.

След сключването на анекса, в бр.75 на ДВ от 01.09.2023 г. е била публикувана Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда/ДВ, бр.75 от 2023 г./. В §2 от нея се съдържали промени в Приложение №3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Тези промени имали действие за всички заети в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г., а не само за синдикалните членове и присъединилите се към КТД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника с вх. № 22545/25.11.2024 г. Оспорва основателността на предявените искове.Излага съображения ,че не е налице основание за заплащане на търсените с исковата молба суми, поради обстоятелството, че към момента на подписване на процесния анекс, ищцата не е била страна по висящо трудово правоотношение.

Анексът е подписан на 10.08.2023 година, а трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 01.07.2023 година.

Позовава се на точка 1, ал. 2 от Анекса ,в който е записано, че:

,,Осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 година в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 година на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното 3 образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Поради пенсионирането партидите на ищцата като работник /служител в Националния осигурителен институт и в Националната агенция по приходите са били закрити. Навежда довод ,че липсващо/несъществуващо трудово правоотношение, респективно вече прекратено такова, не може да бъде изменяно .

Претендира запащане на разноски по делото.

Добричкият районен съд като прецени събраните доказателства , приема за установено следното от фактическа и правна страна :

По делото няма спор, установява се и от писмените доказателства, че към 01.01.2023г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила като старши учител при ответника. Със заповед № РД-05- 494/06.06.2023 г. трудовият и договор е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ поради придобиване право на пенсия, като са и изплатени посочените в заповедта обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ - 25 074.17 лева -обезщетение от десет брутни работни заплати след придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 29 дни неползван платен годишен отпуск. 1968.59 лева.

Налице е спор между страните относно приложението на пар.2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, с който е изменено приложение №3 към чл.16 ал.1 от Наредба №4/2017г. за минималните размери за договаряне на индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти. С пар.2 от НИД на Наредба №4/2017г. минималният размер за договаряне на индивидуалната работна заплата на старши учител е изменен на 1 763 лева /до изменението 1 533 лева/. Наредбата на изменение и допълнение на Наредба №4/2017г. е обнародвана в ДВ бр.75/01.09.2023г., но в пар.3 е 4 предвидено, че пар.2 влиза в сила от 01.01.2023г. Спорът е приложимо ли е правилото на пар.2 от НИД на Наредба №4/2017г. спрямо трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023г. до прекратяването на трудовото й правоотношение на 01.07.2023 г.и следва ли да се приеме, че за този период ищцата има вземане за основно трудово възнаграждение в размер на 1 763 лева месечно.

Трудовото възнаграждение е основен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и изменението на трудовото възнаграждение съставлява изменение на трудовото правоотношение.

При съобразяване на разпоредбите на чл.118 ал.1 и чл.119 ал.1 от КТ трудовото правоотношение може да бъде изменено по писмено съгласие между страните, освен по изключение в случаите и по реда, предвидени в закона. Едно такова изключение е дадената в чл.118 ал.3 от КТ възможност работодателят едностранно да измени трудовото правоотношение, като едностранно увеличи трудовото възнаграждение на работника или служителя. Във всички случаи трудовото правоотношение се изменя с писмено волеизявление на страните/страна по него, освен ако не се касае за изменение на елемент от правоотношението, включен в неговото съдържание по силата на закона /напр. дисциплинарната и имуществена отговорност, основанията за уволнение и др./. Що се отнася до трудово възнаграждение, в частност това на педагогическите специалисти, съгласно чл.16 ал.1 от Наредба №4/2017г. то се договаря индивидуално в размер не по-нисък от посочените в приложение №3.

Или, посочените в приложение №3 размери за основни трудови възнаграждения на различните видове педагогически специалисти са минималната база, въз основа на която страните по трудовото правоотношение договарят индивидуалния размер на основното трудово възнаграждение на конкретния педагогически специалист.

Извършеното с пар.2 на НИД на Наредба №4/2017г. изменение на приложение №3 към чл.16 ал.1 няма пряко действие спрямо 5 индивидуалните трудови правоотношения с педагогическите специалисти и не поражда увеличаване на всяко индивидуално основно трудово възнаграждение, а е основание за неговото предоговаряне, респ. при спазване на чл.16 ал.1 от Наредбата за изменение на трудовото правоотношение на съответния педагогически специалист. Може да бъде изменено само правоотношение, което съществува към момента на възникване на основанието и осъществяване на юридическия факт, водещ до изменението. Няма пречка едно правоотношение да бъде изменено за минал период, но към момента на възникване на основанието за изменението му правоотношението трябва да съществува.

След като бъде прекратено, правоотношението не може да бъде изменяно дори и за минал период, в който то е съществувало.

Разпоредбите, на които се позовава ищцата, не въвеждат изключение от това, защото нито изрично е посочено, нито по пътя на тълкуването може да се изведе, те да се прилагат за всички лица, които на 01.01.2023г. са работили като педагогически специалисти.

След като към датата на приемане на пар.2 и пар.3 от НИД на Наредба №4/2017г. ищцата не е работела като педагогически специалист, тя е извън кръга на лицата, за увеличаване на чиито индивидуални трудови възнаграждения, считано от 01.01.2023г., посочените разпоредби съставляват основание.

С оглед горното предявените искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

С молба вх. № 5908/27.03.2025 г. ищцата е поискала съдът да отмени определението , с което е даден ход на устните състезания и да се произнесе по направените доказателствени искания по молбата ,приложена към молба с вх. № 5908/27.03.2025 г. Сочи се , че исканията са своевременно направени с молба по делото , входирана на 17.03.2024 г. , която не е била докладвана в съдебно заседание.

След справка с книжата по делото и след справка с входираните 6 по делото молби в папка „съпровождащи документи „ в електронното дело съдът констатира ,че молба с такова съдържание не е постъпвала по гр.д. № 3370/2024 г.на Добрички районен съд и съдът не дължи произнасяне по исканията .

С оглед изхода на спора в полза на ищеца не се следват разноски в производството.

Ответникът не представя доказателства за направени разноски и такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Г., ЕГН ********** срещу Средно училище „П. Р. С.“ ЕИК*** искове за заплащане на следните суми :

-3 762.00 лева , представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.З КТ, вр. с чл.13, ал.3, т.2 от КТД от 19.12.2022г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане ;

- 527.20лева – обезщетение за забава върху сумата от 3 762.00 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г.;

-2052.00 лева -неизплатена част от брутно трудово възнаграждение по трудов договор, прекратен със заповед № РД-05 494/06.06.2023 г. на директора на СУ „П. Р. С.“ за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане ;

-287.57 лева -обезщетение за забава върху главницата от 2052.00 лева за периода 13.10.2023 г. - 17.10.2024 г;.