Решение № 246 от 14.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Велико Търново, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Д.

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Въззивно гражданско дело № 20254100500383 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 ,вр. чл.436, ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№8304/21.03.2025 г. от адв. Т. от ВТАК, като пълномощник на Е. Г. М. и Христо Г. М. в качеството им на длъжници по ИД №1256/2012 г. по описа на ЧСИ В.Г., рег.№ 725 в КЧСИ с район на действие ВТОС против разпореждане от 17.02.2025 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК.

Жалбоподателите правят искане за отмяна на атакуваното разпореждане, считайки, че същото е незаконосъобразно. Излагат, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция по силата на закона на 23.09.2024 г., тъй като последната молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия е с вх.№ 21641/23.09.2022 г. Твърдят, че през периода 23.09.2022 г. до 2.05.2025 г. по инициатива на взискателя или ЧСИ няма предприети никакви изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Молят съда да отмени атакуваното разпореждане и да даде задължителни указания на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД, гр.София представляван от юк Л., в което се иска отхвърляне на жалбата поради неоснователност. Счита, че 1 разпореждането е законосъобразно, тъй като взискателят не е бездействал и след 23.09.2022 г. , когато са извършени изпълнителни действия по тяхно искане, на 18.07.2024 г. е входирал молба, с която е поискал конституиране на наследниците на починалия длъжник , налагане на запори върху вземанията им, както и опис на движими вещи в домовете им. Оспорва да е настъпила перемпция с твърдение за множество извършени изпълнителни действия.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Частният съдебен изпълнител е изпратил жалбата, ведно с копие от изпълнителното дело по реда на чл. 436,ал.3 от ГПК, като е изложил мотиви, според които жалбата е подадена в срок, но по същество е неоснователна.

Моли съда да я остави без уважение.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия и въз основа на данните в изпълнителното дело приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №1256/2012 г. по описа на ЧСИ В.Г., рег.№ 725 с район на действие ВТОС е образувано по молба от взискателя «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, гр.София срещу длъжника Г. Х. М. въз основа на изпълнителен лист от 31.01.2012 г., издаден по ч.гр.д.№ 5767/2011 г. по описа на ВТРС. С молба от 30.06.2015 г. «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД ,гр.София е поискал конституирането си като взискател по делото на основание цедирано вземането срещу длъжника Г. Х. М. по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г., сключен между него и «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД. С молбата е възложено извършването на всички необходими действия по изп. дело съгласно чл.18 от ЗЧСИ. По изпълнителното производство са извършвани изпълнителни действия по молби на взискателя. На 23.09.2022 г. с вх.№ 21641 е заведена молба от взискателя до ЧСИ, с която са поискани изпълнителни действия- налагане на запори върху трудовото възнаграждение, банковите сметки на длъжника или възбрани върху притежавано от него имущество. Поискано е още опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника на домашния му адрес. На 12.12.2022 г. е извършена справка за банкови сметки и сейфове, както и справка за трудови договори. С молба вх.№ 27414/18.07.2024 г. взискателят е поискал от ЧСИ да изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник, да се конституират наследниците по изпълнителното 2 дело, да се извършат съответните справки и да се наложат запори върху банковите им сметки, върху вземанията им, а ако такива не се наложат- да се насрочи опис, оценка и публична продан на движими вещи тяхна собственост.

Поискани са указания за дължимите такси. На 5.11.2024 г. ЧСИ е направил справка за ФЛ, семейно положение, родствени връзки, адреси , видно от която Г. Х. М. е починал на 28.11.2023 г. На 4.02.2025 г. ЧСИ е разпоредил възобновяване на производството и конституирал като страна по делото наследниците на починалия длъжник. На 4.02.2025 г. ЧСИ е изпратил съобщения до Е. Г. М. и Христо Г. М. в качеството им на наследници на починалия длъжник. Наложен е запор върху сметки на Е. М. в ЦКБ. С разпореждане № 977/17.02.2025 г. ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК по молба на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимирани лица по смисъла на чл. 435,ал.2 ГПК -длъжници по изпълнително дело, в законоустановения двуседмичен срок от съобщаване на обжалваното действие съгласно чл.436,ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител- разпореждане за отказ за прекратяване на принудителното изпълнение.

По същество жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне по следните съображения:

Според чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването настъпва ех lege без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител и представлява санкция за взискателя, която законът обвързва с липсата на негово активно поведение по делото. Релевантни за изхода на спора са следните факти- на 23.09.2022 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника; на 28.11.2023 г. длъжникът е починал; на 18.07.2024 г. взискателят е поискал конституирането на наследниците на починалия длъжник, като длъжници по изпълнителното дело и извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запори върху вземания, опис, 3 оценка и публична продан на движими вещи в домовете им. След смъртта на длъжника, настъпила на 28.11.2023 г. изпълнителното производство спира на основание чл. 432,ал.1,т.3, вр. с чл.229,ал.1,т.2 от ГПК по силата на самия закон. /вж.проф.Ж.Сталев,стр.644, Българско гражданско процесуално право/.

Със спирането настъпва временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват процесуални задължения по делото, в т. ч. изпълнителният орган няма право да извършва изпълнителни действия. В този случай са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните.

Съдебният изпълнител не е издал нарочно постановление за спиране и не е дал указания на кредитора да посочи в 6-месечен срок наследниците на длъжника по арг. от чл.230,ал.2 от ГПК, но така или иначе, по силата на тази разпоредба изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено от ЧСИ на 28.05.2024 г. /с изтичане на 6-месечния срок/ поради липса на странадлъжник в изпълнителното производство. Въпреки, че това не е сторено изпълнителното производство не следва да бъде прекратявано, макар и не по причини, че не е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Налице е редовно подадена молба от взискателя от 18.07.2024 г. , с която същият насочва искането си за реализиране на принудително изпълнение срещу длъжници- законните наследници на починалото лице, като посочва и изпълнителните действия, които желае да се предприемат спрямо тях.

Законът не поставя изискване в този случай изпълнителното дело да се образува под нов номер, макар и същото да се счита прекратено, дори без изричен акт на съдебния изпълнител. Правните последици на това прекратяване засягат валидността на извършени изпълнителни действия по прекратено изпълнително производство и биха имали значение за погасителната давност, но такива не се твърдят и от материалите по делото не е видно да са извършвани. Мотивиран от горното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Е. Г. М. и Христо Г. М. , чрез пълномощник адв.Т. от ВТАК против Разпореждане от 17. 02.2025 г. по изп.д.№ 1256/2012 г. на ЧСИ В.Г. рег.№ 725 в КЧСИ с район на действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

4

На основание чл.437, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5