Решение № 16459 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16459 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110144729 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от В. И. И. срещу „Т.С.“ ЕАД искова молба.

Ищецът твърди, че през месец юни 2025г. му бил наложен запор на банковите сметки, като по този начин разбрал, че по отношение на него е налице висящо изпълнително дело №20108380403697 по описа на ЧСИ М.Б.. Сочи, че след извършена проверка установил, че същото е образувано въз основа на издаден на 27.05.2010г. по гр.д. №2988/2010г. по описа на СРС, 88-ми състав изпълнителен лист за следните суми: 1 657,76 лева- главница за потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 01.03.2010г. до изплащане на вземането, 310, 68 лева- мораторна лихва за периода от 01.06.2006г. до 20.01.2010г., както и разноски в общ размер на 139,37 лева, от които 39,37 лева- държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че в периода от 16.04.2020г. до 16.06.2025г. не са предприемани действия по принудително събиране на вземанията, поради което счита, че същите са се погасили по давност. С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените от него искове и да признае, че не дължи вземанията по процесния изпълнителен лист. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че въз основа на подадено от дружеството заявление е издадена заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение и е издаден изпълнителен лист. Същият е приложен към подадената молба за образуване на изпълнително дело №20108380403697 по описа на ЧСИ М.Б.. Сочи, 1 че съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди приемането на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. Твърди, че по делото са извършвани справки за длъжника, изпращана е покана за доброволно изпълнение, налаган е запор на банковите му сметки, извършвани са и описи, като с тези действия е прекъсвана давността по отношение на процесните вземания. Сочи, че дружеството е подало на 16.04.2020г. и 16.06.2025г. молби за предприемане на действия за събиране на вземанията, с които давността отново е била прекъсвана. Отбелязва, че поради обявено извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не е текла. С оглед на изложеното и предвид предприетите в изпълнителното производство действия счита, че срокът на погасителна давност за процесните вземания не е бил изтекъл към момента на подаване на исковата молба.

Обосновава, че ефектът на прекъсване на давността не се засяга от евентуално настъпила перемпция. Въз основа на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на влязла в сила на 08.04.2010г. заповед за изпълнение и на основание чл.416 ГПК е издаден на 27.05.2010г. изпълнителен лист по ч.гр. дело №2988/2010г. по описа на СРС, 88-ми състав, с който В. И. И. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 657,76 лева- главница за потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 01.03.2010г. до изплащане на вземането, сумата от 310,68 левамораторна лихва върху главницата за периода от 01.06.2006г. до 20.01.2010г., както и разноски в общ размер на 139,37 лева, от които 39,37 лева- държавна такса и 100 леваюрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на същия и след подадена на 19.07.2010г. молба от „Т.С.“ ЕАД е образувано изпълнително дело №20108380403697 по описа на ЧСИ М.Б.. С молбата дружеството е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да прави справки, да набавя документи, книжа и да определи начина на изпълнението.

На 20.07.2010г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника В. И.

И., получена лично от нея на 31.07.2010г.

На същата дата са изпратени съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника в опериращите на територията на страната банки, за налагане на запор върху всички безналични книжа и финансови инструменти на негово име в ЦД, както и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от ЕТ ЛББ- Л.Б..

2

На 03.08.2010г. е изпратено съобщение до началника на КАТ за налагане на запор върху притежаваното от длъжника моторно превозно средство.

На 04.08.2010г. е входирана молба от „Б.Д.“ АД, в която е посочено, че е наложен запор по открита в банката сметка на длъжника, като същият е частично изпълнен.

На 10.08.2010г. е входирана молба от „П.“ АД, в която е заявено, че по сметката на длъжника няма авоар, като посочената в запорното съобщение сума е блокирана за евентуални бъдещи постъпления.

На 26.08.2010г. е получено съобщение от ПП КАТ СДВР, в което е посочено, че върху превозно средство с рег. № А **** АВ е наложен запор.

На 31.08.2010г. е получено съобщение от СДВР, отдел „Пътна полиция“, съгласно което върху лек автомобил „В“, рег. № С **** ТМ и лек автомобил „Ауди 80“, рег. № С **** МС не е наложен запор, тъй като същите не са регистрирани като собственост на посоченото физическо лице.

На 29.01.2012г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Т.“ ЕООД.

На 03.08.2012г. е входирана молба от „Т.“ ЕООД, в която е посочено, че считано от 18.08.2012г. трудовото правоотношение с длъжника е прекратено, като за периода от 01.02.2012г. до 17.08.2012г. е удържана сума в размер на 400,50 лева, а удръжката за м. август ще бъде преведена през месец септември 2012г. Приложени по делото са и платежни нареждания.

На 20.12.2017г. е изпратено съобщение до длъжника за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движимите му вещи.

На 16.04.2020г. е входирана молба от „Т.С.“ ЕАД, с която е отправено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху получаваните от него трудови възнаграждения/пенсии, както и в случай че не бъдат открити такива, насочване на изпълнението към опис и оценка на притежаваните от него движими вещи.

На 16.06.2025г. е входирана нова молба от „Т.С.“ ЕАД, с която са отправени аналогични искания.

На 01.07.2025г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „К.Б.“ ЕООД

На гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за постъпили по делото и преведени на 04.09.2012г., 21.02.2013г., 12.12.2025г. и 09.02.2026г. суми.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

3

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от В. И. И. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.439 ГПК за недължимост поради погасяването им по давност на следните суми, за които на 27.05.2010г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. №2988/2010г. по описа на СРС, 88-ми състав, а именно: 1 657,76 лева- главница за потребена топлинна енергия, 310,68 лева- мораторна лихва за периода от 01.06.2006г. до 20.01.2010г., както и разноски в общ размер на 139,37 лева, от които 39,37 лева- държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.

За да бъдат същите допустими, следва да бъде установен правният интерес на ищеца от тяхното поддържане. Доколкото производството се характеризира с оспорване на изпълняемо право, интересът му е обусловен от наличието на скрепено с изпълнителна сила вземане срещу него, независимо дали същото се изпълнява или не към датата на предявяване на исковете. В случай че същото е вече погасено чрез друг погасителен способ- плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр. за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за неговата недължимост, доколкото за него е налице възможност да претендира връщане на платената/събраната без правно основание сума от взискателя с осъдителен иск /в този смисъл Определение №337 от 21.07.2022г. по ч. т. д. №854/2022г. на I т. о. на ВКС/. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че за съдебния изпълнител липсва правна възможност да зачете силата на пресъдено нещо при евентуално уважаване на такъв иск, тъй като постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателя. В случая с приетия по делото доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че срещу В. И. И. е издаден изпълнителен лист от 27.05.2010г. по ч.гр.д. №2988/2010г. по описа на СРС, 88-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20108380403697 по описа на ЧСИ М.Б.. Същевременно от направените отбелязвания по гърба на приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист се установява наличието на събрани от длъжника и преведени на взискателя суми. Видно от изготвеното от съдебния изпълнител писмо от 13.05.2026г., на ответното дружество е преведена сума в общ размер на 951,18 евро, като съгласно посоченото в него непогасено към момента е вземането на взискателя за главница в размер на 847,60 евро /1 657,76 лева/, както и за законна лихва върху нея в размер на 994,55 евро. От изложеното следва, че вземанията на ответника за мораторна лихва в размер на 310,68 лева за периода от 01.06.2006г. до 20.01.2010г., както и за разноски в общ размер на 139,37 лева са погасени чрез принудителното им събиране от съдебния изпълнител, поради което и въз основа на гореизложеното за ищеца не е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношения на тях, следователно производството в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо. По отношение на предявения иск за недължимост на главницата същото е допустимо, поради което същият следва да бъде разгледан по същество, като в тежест на 4 ответното дружество, с оглед наведено от ищеца основание за погасяване на задължението му, е да установи наличието на обстоятелства, довели до прекъсване или спиране на приложимата спрямо него погасителната давност.

В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно преобладаващата съдебната практика /Решение №118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021г. на ВКС, III г. о., Определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №1528/2018 г., IV г. о., Определение №60818 от 15.12.2021г. по гр. д. №2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др./ разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която установените със съдебно решение вземания се погасяват с петгодишна давност, намира приложение и по отношение на вземанията, чиято дължимост е установена в заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/ настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Петгодишният срок се прилага независимо от естеството на установеното вземане, в това число и по отношение на периодични плащания, които поначало се погасяват с тригодишна давност. В случая видно от приложеното заповедно производство, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез пълнолетно лице от адреса на 24.03.2010г., като доколкото в последвалия нейното връчване двуседмичен срок не е депозирано възражение, същата е влязла в сила на 08.04.2010г., от който момент е започнал да тече петгодишният давностен срок. Същевременно от представените по делото документи се установява, че въз основа на влязлата в сила заповед и издадения изпълнителен лист взискателят е поискал с молба от 19.07.2010г. образуването на изпълнително дело №20108380403697 по описа на ЧСИ М.Б., рег.