Решение № 4381 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4381 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100500589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 17533/ 01.10.2024 г., постановено по гр.д.

№ 15738/2024 г. на СРС, ГО, 180 състав, е осъдено ЗК „Лев инс“ АД да заплати на „Агротранс Монтана“ ЕООД на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 14 060 лв.– дължимо се застрахователно обезщетение по Застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в Застрахователна полица № 93002310006916, с период на застрахователно покритие 11.02.2023 г. – 10.02.2024 г., във връзка с вреди, причинени на „Mercedes E 350“ с рег. № СВ ******** от настъпило на 04.11.2023 г. застрахователно събитие – ПТП на пътя гр. Монтана – гр. Берковица, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2024 г., до окончателно изплащане на сумата, както и 650,69 лв.– мораторна лихва за периода от 17.11.2023 г. до 18.03.2024 г.

С решението е осъден ответникът ЗК „Лев инс“ АД на основание чл.78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца „Агротранс – Монтана“ ЕООД сумата от 2 472, 40 лв. разноски, от които 1660 лв. – адвокатско възнаграждение.

С определение № 46852/18.11.2024 г. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба вх. № 318233/09.10.2024 г. на ответника ЗК „Лев инс“ АД за намаляване като прекомерно по чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 318227/09.10.2024 г. на ответника ЗК „Лев инс“ А срещу решението. Моли решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени като неоснователни.

Сочи, че с поведението си застрахованият ищец по застраховка Каско е нарушил 1 правилото на чл. 14,11 ОУ, като не се е снабдил с протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, протокол за ПТП с пострадали лица или съдебно решение, от които да се установява механизмът на ПТП. Също така било нарушен и чл. 14,16 ОУ, според който застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя за упражняване на регресните му права. Твърди, че застрахованият, напускайки мястото на ПТП / удар в мантинелата след изскачане на лисица на пътя/ без да изчака компетентните органи, е допуснал неизпълнение на съществено задължение по застрахователния договор, което е предвидено в ОУ и се намира в причинно-следствена връзка с ПТП, което давало право на застрахователя да откаже плащане по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 395, ал. 4 КЗ.

Излага в жалбата, че поради несъставянето на протокол за ПТП нямало как да се разбере дали водачът е употребил алкохол, както и се затруднявало упражняването на регресните права на застрахователя. Оспорва ПТП да е с един участник. Участник в ПТП било и АПИ, понеже е повредена мантинелата. Поради това следвало да се изчака представител на АПИ, с който да се подпише двустранен констативен протокол за механизма на ПТП. Твърди и че съставянето на протокол за ПТП е било задължително предвид това, че МПС не е могло да продължи да се движи на собствен ход. Претендира разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца „Агротранс – Монтана“ ЕООД от 25.11.2024 г. Оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението. Сочи, че ПТП е с един участник - водачът на МПС „Mercedes E 350“ с рег. № СВ ********, който за да избегне изскочила лисица на пътното платно се отклонил вдясно и задрал мантинелата. Аргументира, че представител на АПИ не е бил свидетел на ПТП, за да може да се състави двустранен констативен протокол, а другият фактически участник в ПТП е лисица. Оспорва да е било необходимо да се изчака КАТ поради това, че няма пострадал и че МПС е могло да се движи на собствен ход макар и с щети по дясната част. Поддържа, че съгласно чл. 345, ал. 8 КЗ не могло да се вменява на застрахования да представя документи, за които има правна или фактическа пречка да му бъдат издадени.

Подадена е и частна жалба вх. № 398386/07.12.2024 г. от ответника против определение № 46852/18.11.2024 г. по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. № 318233/09.10.2024 г. на ответника ЗК „Лев инс“ АД за намаляване като прекомерно по чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Поддържа, че възнаграждението за адвокат на насрещната страна от 1660 лв. е прекомерно по размер. Подаден е отговор на жалбата от ищеца от 14.01.2025 г., с който моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Като правилно решението следва да бъде потвърдено включително при препращане към мотивите на СРС по см. на чл. 272 ГПК.

В исковата молба ищецът – застрахован по Каско, твърди, че в периода на застрахователното покритие е настъпил покрит риск относно застрахованото имущество МПС „Mercedes E 350“ с рег. № СВ ********, а именно ПТП от 04.11.2023 г. на пътя гр. Монтана – гр. Берковица, при което на пътя изскача лисица, водачът 2 откланя МПС вдясно /за да не навлезе в лентата за насрещно движение/ и се задира в мантинелата. Претендира обезщетение за репариране на вредите по МПС ведно със законната лихва считано от 17.11.2023 г. /дата на постановения отказ от застрахователя/ до 18.03.2024 г./ деня, предхождащ подаване на исковата молба/. Претендира и законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба до погасяване на вземането. В първото заседание по делото пред СРС на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковете чрез увеличаването им по размер, а именно: главница от 14 060 лв. и лихва за забава върху главницата от 17.11.2023 г. /дата на постановения отказ от застрахователя/ до 18.03.2024 г. в размер на 650,69 лв.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил да е налице валиден договор за застраховка имущество „Каско“ между страните относно лекия автомобил, ПТП да съставлява покрит риск и да е настъпило в периода на покритието по застраховката; застрахованият в предвидените срокове да е подал уведомление номер 1102-1201-23-000067. Ответникът не е оспорил и размера на вредите и те да се намират в причинна връзка с ПТП.

Оспорванията на ответника в отговора на исковата молба са относно наличието на основание за отказ по см. на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, а именно: първо, водачът е управлявал МПС с превишена скорост, което съставлява груба небрежност; второ, водачът не е представил протокол за ПТП съгласно чл. 14,11 и чл. 14,16 ОУ.

Твърди, че ищецът следвало да се снабди с протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, протокол за ПТП с пострадали лица или съдебно решение, от което да се установява механизмът на ПТП. Също така било нарушен и чл. 14,16 ОУ, според който застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя за упражняване на регресните му права. Сочи, че застрахованият напускайки мястото на ПТП / удар в мантинелата след изскачане на лисица на пътя/ без да изчака ограните, е допуснал неизпълнение на съществено задължение по застрахователния договор, което е предвидено в ОУ и се намира в причинно-следствена връзка с ПТП, поради което е постановен отказ за изплащане на обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил МПС да е могло да се движи на собствен ход след ПТП - абзац пети, стр. 33.

В отговора на исковата молба не се съдържат твърдения за управление на МПС от водача под въздействието на алкохол / което е изключен риск по застраховката/, поради което това твърдение във въззивната жалба е преклудирано. С въззивната жалба не се поддържа и твърдението, че МПС е управлявано с превишена скорост, което нарушение на правилата за движение по пътищата пряко да е довело или да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Поради това съдът не е длъжен да излага мотиви в тази насока. СРС е приел за недоказано твърдението за управление на МПС с превишена скорост, което да покрива критерия на грубата небрежност.

Така по предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ не е било спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че по силата на валидна застраховка Каско полица № 93002310006916, с период на застрахователно покритие 11.02.2023 г. – 10.02.2024 г., при ответника е застраховано МПС „Mercedes E 350“ с рег. № СВ ********; че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие /ПТП, покрит риск съгласно Клауза 1, т. 1,3 ОУ/, за което застрахователят е уведомен своевременно по надлежния ред с уведомление номер 1102-1201-23-000067.

Ответникът не е оспорил и размера на вредите с отговора на исковата молба, както и те да се намират в причинна връзка с ПТП, а и това се установява от опис на щетите и 3 от заключението на експертизата. Според него вредите по дясната част на МПС /облицовка предна броня, подкалник преден десен, фар десен, джанта предна дясна, предна и задна дясна врата, амортисьор / се намират в причинна връзка с механизма на ПТП и стойността, необходима за възстановяване на имуществото, е 14 060,15 лв.

Спорно между страните е било дали са налице основанията по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за отказ да се изплати обезщетение.

Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Според ал. 4 на чл. 395 при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. Според чл. 408 К З Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; други случаи.

Установява се от писмените доказателства / уведомление за щета/ и от показанията на пътника в колата – свид. А., следният механизъм на ПТП. МПС се движело на 04.11.2023г. по пътя гр. Монтана – гр. Берковица, когато на същия изскочила лисица, в платното на движение на МПС. Водачът предприел маневра отклоняване в дясно / към мантинелата/, но поради хлъзгавия терен колата се подхлъзнала и се задрала в мантинелата. Свидетелят сочи, че след като установили вредите по МПС и предвид липсата на пострадали лица, а и на друг участник в ПТП, то МПС продължило на собствен ход.

Както се посочи, не се поддържа с въззивната жалба, а и не се е установява водачът на МПС да е действал при условията на груба небрежност.

Възраженията на ответника въззивник са, че е допуснато от водача нарушение на предвидено в ОУ задължение да се изчакат компетентните органи, за да се състави протокол за ПТП, което задължение е съществено, неизпълнението му значително с оглед интереса на застрахователя, а и се е отразило на настъпването на ПТП или до увеличаване на вредите; или до това, че застрахователят е възпрепятстван да предяви регрес. С въззивната жалба към тези възражения се добавя и това, че МПС не е могло да продължи на собствен ход, поради което е следвало да се състави протокол за ПТП; че ПТП не е с един участник, а с два – водачът на МПС и АПИ, понеже след удара с лисицата е увредена мантинелата. Сочи се във въззивната жалба, че могло да се състави двустранен констативен протокол.