Решение № 342 от 02.06.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. гр. Хасково, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20235640100018 по описа за 2023 година

Предявен е от „ТИМ АУТО ЦЕНТЪР“ООД, ЕИК 200118666, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Тракия“ № 8, ет.4, ап.8, представлявано от управителите Т. К.

Т. и М. Т. Л., съдебен адрес: гр.**************, Адвокатско дружество „Генев и Марков“, Булстат: 177430738, представлявано от адв. К. К. Г. – управител против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Димитров" № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/, във вр. с чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата в размер на 11 765,34 лева (след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 03.05.2023 г. ), представляваща разлика между изплатено застрахователно обезщетение и действителния размер на претърпени имуществени вреди, причинени на МПС марка „*****“, модел „*****“, с рег. № *******, в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 05.12.2022 г. между с. Арчар и гр.Монтана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП, а именно - 08.12.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 05.12.2022 г. около 09:10 ч. на второкласен път II-11 км.

17+200 в посока от с. Арчар към гр. Монтана настъпило пътно транспортно произшествие (ПТП), вследствие, на което било увредено MПC-то, собственост на ищцовото дружество.

За пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП с бл. № 1803670/05.12.2022 г., по описа на ОДМВР-Видин, в който било отразено, че виновен за катастрофата бил водача С. Т. И., 1 управлявал л.а. марка „**************", с peг. № ********, против когото било взето административно-наказателно отношение и му бил съставен АУАН № 723194/05.12.2022 г.

Посочен е в исковата молба и механизмът на настъпване на ПТП, а именно: На 05.12.2022 г. около 09:10 ч. на второкласен път II - 11 км. 17+200 в посока от с. Арчар към гр. Монтана се движило МПС марка „**************", с рег. № ********, управлявано от С. И.. Навлизайки в десен завой и поради движение с превишена и несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост, водачът на въпросното МПС загубил контрол над автомобила, вследствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещото се МПС марка „*****“, модел „*****", с рег. № *******, управлявано от М. Ж. М., собственост на „ТИМ АУТО ЦЕНТЪР" ООД. В резултат на така настъпилата катастрофа, върху автомобила на ищцовото дружество били нанесени значителни материални щети.

Видно било от съставения Констативен протокол за ПТП, че виновният за катастрофата водач, имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователно дружество „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД.

Предвид гореизложеното, на 08.12.2022 г. ищцовото дружество подало уведомление до ответника за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което била образувана преписка по щета № 0801-007463/2022-01, по описа на „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД. На 10.12.2022 г. и на 12.12.2022 г. експерти на застрахователното дружество извършили оглед на уврежданията по МПС марка „*****", модел „*****", с peг. № *******, за което били съставени 2 бр. опис-заключение по щетата. От въпросните огледи станало ясно, че щетите нанесени на лекия автомобил били значителни и щетата била определена като „тотална" такава по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. На следващо място и тъй като МПС-то, собственост на ищцовото дружество не можело да се движи на собствен ход, за „ТИМ АУТО ЦЕНТЪР" ООД се наложило да заплати и сумата в размер на 1 210 лв. за неговото репатриране от гр. Видин до гр. Хасково.

Без да уведоми ищеца и без поиска неговото изрично съгласие, на 23.12.2022 г., ответникът превел по банковата му сметка сумата в размер на 7 844.66 лв. Така според ищеца и с оглед извършеното плащане, ответното дружество признало основателността на претенцията, както и че пътният инцидент е настъпил по вина на застрахования при ответника водач, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение, с който размер ищцовото дружество не било съгласно. Изплатеното от ответника обезщетение било в значително занижен размер, тъй като с въпросната сума, ищецът не бил в състояние да възстанови дори и половината от нанесените по МПС марка „*****", модел „*****", с peг. № ******* щети, или да закупи друго от същия вид и качество, по арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и тъй като ищцовото дружество не било съгласно с размера на определеното му и изплатено застрахователно обезщетение, за същото бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за разликата между действително 2 заплатеното от застрахователя и реално дължимото обезщетение, представляващо действителния размер на вредите.

Увредените части, системи и детайли на процесния лек автомобил, тяхната степен и стойност ищецът конкретизира в табличен вид в исковата молба, с посочена обща стойност на ремонта – 14153 лв.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 1250 лева, предявени като частичен иск от 20 000 лв., представляващи разлика между изплатено застрахователно обезщетение и действителния размер на претърпени имуществени вреди, причинени на МПС марка „*****“, модел „*****“, с рег. № *******, в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 05.12.2022 г. между с. Арчар и гр.Монтата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП, а именно 08.12.2022 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, проведено на 03.05.2023 г. е допуснато на основание чл. 214, ал.

1 от ГПК, изменение в петитума на предявения иск, като е увеличен размерът на същия на 11 765,34 лева.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за оказана безплатна правна помощ, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Ищцовите претенции били неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, с оглед на което следвало да бъдат отхвърлени изцяло и да се присъдят в полза на ответното дружество направените разноски, в това число и за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се иска да бъде намален размерът на търсената с исковата молба сума, доколкото същата била прекомерно и необосновано завишена. Ответникът не оспорва обстоятелството, че към датата на ПТП било налице валидно застрахователно правоотношение между С. Т. И., в качеството си на собственик на л. а. „***********", модел „****", peг. № ******** и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, по силата на застрахователна полица № BG/30/122002856289, със срок на действие от 27.09.2022 г. до 26.09.2023 г., както и че е извършен банков превод от ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД на 23.12.2023 г. в полза на ищцовото дружество на сума в размер на 7844,66 лв. Излага се насрещно твърдение, че определеното и изплатеното от страна на ответното дружество обезщетение за материални щети било достатъчно, за да покрие ремонтно- възстановителните дейности по т. а. „*****", модел „*****", peг. № ******* и да се приведе в състоянието, което се е намирало преди пътния инцидент без да са налице каквито и да било козметични деформации. В тази връзка се оспорва размерът на търсената с исковата молба сума. Алтернативно се твърди, че претендираната сума била прекомерно и необосновано завишена. При формирането й не били взети предвид редица обстоятелства, а именно, че увреденото МПС към датата на инцидента е било в период на експлоатация над 14 години и че същото не подлежало на гаранционно обслужване, коефициента на 3 овехтяване, степента на увреждане, необходимото време за труд и стойността на предлаганите резервни части. Следователно ремонтът можел да се извърши при по-разумни финансови условия и чрез влагане на материали, труд и резервни части от алтернативни доставчици. Ответникът поддържа още, че предвид характеристиките и функциите на увредените детайли, подлежащи на подмяна, заменянето им с части - втора употреба нямало да се отрази на качеството на ремонта, на сигурността, на външния вид, на возенето, както и на други характеристики на увреденото МПС. В случай, че било необходимо да се доплати някаква сума, то тя следвало да се изчисли по Методиката към Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т.1 и 2 КЗ, доколкото в процесната ситуация не било ремонтирано увреденото МПС и не били налични фактури, констатиращи осъществяването му.

Ответникът оспорва и обективираната в исковата молба таблица като счита, че тя била изготвена от насрещната страна, която се домогвала да докаже благоприятни за нея факти. По делото не били представени в писмен вид оферти от сервизи, които реално да свидетелстват за стойността на увредените части и, че реално било извършено проучване, а само били изброени суми без да било обосновано, от къде могат да се закупят съответните части и каква е реалната им стойност. Именно този довод стоял в основата на становището на ответника, че таблицата не се ползва с доказателствена стойност.

Оспорва се и акцесорният иск за лихва, поради неоснователност на главния иск. В условията на евентуалност, следвало да се обърне внимание на началната дата, от която се претендирала лихвата - 08.12.2022 г., т. е. датата на уведомяването за застрахователното събитие. Ответното дружество изпълнило законовото си задължение за определяне и изплащане на обезщетение на 23.12.2022 г. Следователно при евентуална доказаност на исковата претенция, най- ранният момент, от който била дължима била датата на подаване на исковата молба в съда - 05.01.2023 г.

Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, а доколкото липсвали представени доказателства за реално изплатено възнаграждение прави възражение за недължимостта му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

О т представения по делото Протокол за ПТП с бл. № 1803670 от 05.12.2022 г., съставен от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ ОД МВР - Видин се установява, че на същата дата, около 09:10 ч., на път II-11 км. 17+200, в община Димово, е реализирано описаното в исковата молба ПТП. В протокола е отразено, че спрямо водача на л.а.

„**************", с peг. № ******** - С. Т. И. е взето административно-наказателно отношение като е съставен АУАН № 723194/05.12.2022 г. за нарушение на чл.20 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

4

С Определение № 369/08.03.2023 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от представената от ищеца разпечатка от електронната страница на Гаранционен фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност” на МПС с рег. № ******** също се установява, че към датата на ПТП лек автомобил „**************" с peг. № ******** е бил застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", тоест, че гражданската отговорност на водача на посочения лек автомобил е била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/30/122002856289, валидна към датата на ПТП – 05.12.2022 г. (от 27.09.2022 г. до 26.09.2023 г.).