Решение № 3617 от 28.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6451/2025
- Вид
- Решение № 3617
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 195, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 260, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3617 гр. София, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Ваня Н. Иванова
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100506451 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.
258 и сл.
ГПК.
С решение № 3518 от 01.03.2025 г., гр.д. № 31200/2023 г., СРС, 175 с-в се ОСЪЖДА Д. К. С. и Е. П. да върнат на „Технотоп“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следната движима вещ: „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232 бр., с дължина 1,473, 47,501 кв.м.“, който е монтиран в имота на ответниците, находящ се в гр. София, ул. „********, въз основа на развален договор за продажба на паркет от 14.11.2018 г., като ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разделно при равни квоти сумата от 1 883,08 лева – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответниците по иска Д. К.
С. и Е. П.. Считат, че прикрепените към техния имон движими вещи след отделянето няма да запазят качествата си, поради което монтираният чрез лепене паркет е загубил характера си на движима вещ. При отделянето ще се увредят и работните инструменти, поради което няма кой да извърши демонтажа и е невъзможно връщането. Налице е злоупотреба с право - дори да се върнат дъски за огрев, но да бъдат осъдени ответниците да върнат 1 вещите. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „Технотоп“ ЕООД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 195, ал. 1 ЗЗД.
Между насрещните страни е съществувала обвързаност по договор за продажба на паркет от 14.11.2018 г., с който сегашният ищец „Технотоп“ ЕООД се задължава да достави на настоящите ответници Д. К. С. и Е. П. „паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232 бр., с дължина 1,473,47,501 кв.м. Стоката е доставена и монтирана, но впоследствие договорът е развален поради открити скрити недостатъци на материалите за настилката.
По силата на чл. 298, ал. 1 ГПК, насрещните страни по делото са обвързани със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 21.04.2023 г. решение № 20261187 от 25.11.2020 г., гр.д. № 66733/2019 г., СРС, 125 св, потвърдено с решение № 260628 от 21.04.2023 г., в.гр.д. № 3283/2021 г., 2
СГС, IV-Е с-в. С решението се ОСЪЖДА настоящия ищец „Технотоп“ ЕООД да заплати на настоящите ответници Д. К. С. и Е. П. поотделно по 4 069,40 лева, от които на основание чл. 195, ал. 1, предл. 1 ЗЗД суми поотделно по 2 288,55 лв. – цена на паркет и доставка по развален на основание чл. 195, ал. 1, предл. 1 ЗЗД неформален договор за продажба, сключен на 14.11.2018 г., на основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД обезщетения за имуществени вреди от по 1 708,85 лв. на всеки и на основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД поотделно по 72 лв. – платена цена на первази, заедно със законната лихва от предявяването на иска – 20.11.2019г. до плащането, ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над сумите от по 4 069,40 лв. за всеки ищец до пълния предявен размер на иска на всеки ищец от 5 000 лв., ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове с правно основание чл. 260, ал. 2 ЗЗД за суми от по 4 069,40 лв., като ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове с правно основание чл.
260, ал. 2 от ЗЗД за суми от по 930,60 лв. – останалата сума над уважената сума от по 4 069,40 лв. до по 5 000 лв.
Специалната норма на чл. 195, ал. 1 предвижда, че когато продавачът отговаря по чл. 193 за недостатъци на вещта, купувачът може да я върне и иска обратно цената. Съгласно общите правила на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при отпаднало с обратна сила действие на разваления договор, всяка страна дължи връщане на действително получената престация, с оглед възстановяване на необосновано нарушеното имуществено равновесие. След като на това правно основание, с влязлото в сила съдебно решение, продавачът „Технотоп“ ЕООД е осъден да репарира обратно на купувачите получената от тях парична престация, на същото основание продавачът разполага с възможността да претендират реална реституция в натура на получените от купувачите движими вещи, а именно паркетините от положения паркет.
Процесните движими вещи съществуват на място в жилището на ответниците според съдебно-оценителната експертиза. Съобразно съдебнотехническата експертиза, паркетът може да бъде демонтиран, без да настъпват съществени промени или увреждания в жилището, а е възможно само частично нарушаване на циментовата замазка на места при отлепване на паркетините. Вещото лице приема, че при отлепването пракетините губят своето качество и не биха могли да се използват повторно.
Въззивният съд, намира, че след като паркетините не са трайно прикрепени към пода на жилището и могат да се отделят, без да го увредят 3 значително, независимо от възможността за увреждането им при демонтаж, не представляват подобрение. При съобразяване разясненията на ППВС № 6 от 27.12.1974 г., гр.д. № 9/1974 г., когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които увеличават цената му, но които могат да бъдат отделени от него, без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение.
Евентуалното увреждане на демонтирания материал и на съответните инструменти за неговото изваждане, представляват въпрос на целесъобразност и личен избор на ищеца, продал вещ с недостатъци, който знае и носи рискът от увреждането при отделяне, поради което не е налице твърдянана в жалбата злоупотреба с право да се иска връщане.
Не е изпълнена никоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 57, ал.
2 ЗЗД за дължимост вместо в натура, на действителната стойност на вещта, а именно, когато вещта погине след поканата или получателят я е отчуждава или изразходва, след като узнава, че я дължи. Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане в натура на паркетините следва да се уважи, като основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 900 лв. / 460,16 евро – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
Основателно е възражението за тяхната прекомерност. С оглед сравнително ниската фактическа и правна сложност, обема на извършената адвокатска работа – изготвяне на отговор по въззивната жалба и явяване на адвоката в единственото проведено открито заседание, при условията на чл.
78, ал. 5 ГПК вр. критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА възнаграждението следва да се намали малко над минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., ВАР, служеща за ориентир, от 757,71 лв. / 387,40 евро, а именно до разумния и пропорционален размер от 400 евро.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3518 от 01.03.2025 г., гр.д. № 31200/2023 г., СРС, 175 с-в.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН ********** и Е. П., ЕГН **********, двамата с адрес: в гр. София, ул. „******** да заплатят на „Технотоп“ ЕООД, ЕИК 121283862, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„********, вх. 7 сумата 400 евро – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5