Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 500 от 19.04.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3184/2021
Вид
Решение № 500
Подписан
19.04.2023
В сила
19.04.2023
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503184 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 264278 от 28.06.2021г., постановено по гр.дело № 6449/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 14-и състав, е осъдено дружеството ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, да заплати на П. З. М. сумата от 50 000лв. и на Д. Д. С. и С. Д. С. сумата от по 55 000лв., на всяка от тях, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родственика и м Д. С. М., настъпила вследствие на ПТП на 1 1.08.2013год., ведно със законните лихви върху сумите считано от 11.08.2015год. до окончателното изплащане на сумите, като исковете за разликата до пълния предявен им размер от по 200 000 лв. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Постъпила е въззивна жалба от П. З. М., Д. Д. С. и С. Д. С., с която се обжалва съдебно решение № 264278 от 28.06.2021г., постановено по гр.дело № 6449/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 14-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер до пълния 1 предявен размер от по 200 000 лева.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените страдания от ищците, поради загубата на родственика им, претърпяната тежка душевна травма. Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил като критерий при определяне размера на обезщетението размера на застрахователните лимити и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП.

Оспорва се приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че същото е недоказано от събраните по делото доказателства.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 264278 от 28.06.2021г., постановено по гр.дело № 6449/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 14-и състав, в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се мораторна лихва.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба. Излага подробно становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е частна въззивна жалба от П. З. М., Д. Д. С. и С. Д. С., с която се обжалва определение №273 от 30.08.2021г. постановено по гр.дело № 6449/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 14-и състав.

Постъпил е отговор на въззивната частна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД. Оспорва частната жалба.

2

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, че с Присъда № 64 от 20.09.2018г., влязла в сила на 25.08.2020год., постановена по НОХД № 1156/2017год. По описа на ОС-Варна обвиняемият И. А. Ф. е признат за виновен в това, че на 11.08.2013год. в пияно състояние на път Ш-208 гр.Айтос- гр.Тервел, при управление на л.а.”Мерцедес 200Д” с рег.№ *** е нарушил правилата за движение /чл.5, ал.3 т.1 и чл.21 от ЗДвП и чл.73 от ППЗДвП/ и по непредпазливост в пияно състояние е причинил смъртта на Д.

С. М. - престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б.Б, предл. първо вр. с ал. 1, б.В от НК.

От справка от ИЦ на ГФ се установява, че към датата на процесното ПТП ответното дружество е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС за лек автомобил ”Мерцедес 200Д” с рег.№ ***.

Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния син. Съгл.

ППВС-4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднининизходящи, възходящи , съпруг.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – 3 постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на П. З. М., Д. Д. С. и С. Д.

С. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ ( отм.) срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представената Присъда, влязла в законна сила, се установява вината на И. А. Ф. за причиняване по непредпазливост смъртта на Д. С. М. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на .

ЗДвП

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение на всяка от ищците решаващият състав намира за неоснователни.

4

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволвят обезщетението да загуби своя компенсаторен характер. Съдът намира, че определената от първоинстанционния съд сума от 100 000 лв. за ищцата П. З. и по 110 000лв. за ищците Д. С. и С. С., представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото фактическа обстановка, обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди. Определените суми за обезщетение, предвид датата на деликта, която също следва да бъде съобразена, както и възрастта и настъпилата еманципация на дъщерите на починалия, ищците Д. С. и С. С., настоящият съдебен състав намира за определени към максимално допустимата горна граница на приетите за справедливи размери от практиката на съдилищата, поради което и същите не могат да бъдат завишавани.

Съдът изцяло съобразява наведената от жалбоподателите съдебна практика, но намира че същата е неприложима в настоящия казус, както поради незадължителния й характер, така и поради различия във фактическата страна на делата, така и поради изложените по-горе съображения.

По релевираното във въззивната жалба възражение за наличие на съпричиняване: жалбоподателите твърдят, че това наведено от ответника възражение е останало недоказано в първоинстанционното производство и е следвало да бъде отхвърлено от първоинстанционния съд, доколкото не е било доказано, че пострадалото лице е пътувало без поставен предпазен колан.

5

Възражението за съпричиняване е направено своевременно от ответната страна, като е уточнено, че същото се основава на два факта- пътуване без поставен предпазен колан и приемане от пострадалото лице да пътува в МПС, управлявано от пиян водач. Възражението е уважено само в частта му за пътуване без поставен предпазен колан. Прието е съпричиняване в размер на 50%.

Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанионният съд неправилно и незаконосъобразно е приел за недоказано твърдяното съпричиняване на вредоноснния резултат от страна на пострадалото лице, поради пътуване в МПС, управлявано от употребил над законово допустимата степен алкохол, водач, доколкото обстоятелството,че лекият автомобил е бил управляван от „видимо много пиян водач“ е прието от наказателния съд за съставомерно и доказано. Доколкото, обаче решението в тази му част не е обжалвано, същото не може да бъде ревизирано.

По делото безспорно е доказано, че пострадалият е пътувал на предна дясна седалка без поставен предпазен колан. Предвид механизма на ПТП, приет за доказан както с постановената Присъда, задължителна за гражданския съд, така и предвид заключението на САТЕ, приета в първоинстанционното производство без оспорване от страните, настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно е прието съпричиняване в размер на 50% от пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Компенсацията на вината при непозволеното увреждане, уредена в разп. на чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат. Тази разпоредба, обаче не предпоставя вина и провитовоправно поведение от страна на пострадалия (макар, че с поведението си да пътува без поставен предпазен колан пострадалият също е нарушил нормативни разпоредби), за разлика напрм. от наказателноправния или трудовоправния режим (първият изисква кумулативно наличие и на двете препоставки-вина и противоправност, вторият изисква като задължителна предпоставка проява на вина в някаква степен). Самоувреждането не е противоправно деяние, следователно не може да бъде виновно, поради което и при прилагане разп. на чл.51 ал.2 от ЗЗД не се изсква нито вина, нито противоправност от страна 6 на пострадалото лице. Достатъчно е пострадалият да е проявил небрежност към своите интереси като с поведението си е допринесъл в някаква степен за настъпване на вредоносния резултат. В случая пострадалият, поемайки риска да пътува без поставен предпазен колан е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.к. видно от представените писмени доказателства, в т.ч. и влязлата в сила присъда, и от заключението на САТЕ, фатални са били получената ЧМТ от рязкото изместване на тялото и главата напред и травмите, получени при изпадане на тялото от лекия автомобил, които не биха настъпили при правилно поставен предпазен колан.