Решение № 10844 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10844 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110146121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „*************” ЕАД срещу Д. Ж. В. и Д. В. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че всеки от ответниците му дължи при условията на разделна отговорност следните суми, за които е издадена Заповед № 14776 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25152/2024 г. по описа на СРС, 113 състав:

1. от Д. Ж. В. - 1/2 част от общо начислените вземания, а именно сумата от 558,54 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*************“ III, бл. 344, вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № ***********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 77,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., а за дялово разпределение – сумата от 24,05 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 5,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г. и 2. от Д. В. В. - 1/2 част от общо начислените вземания, а именно сумата от 558,54 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*************“ III, бл. 344, вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № ***********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 77,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., а за дялово разпределение – сумата от 24,05 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 5,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно 1 правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************* III”, бл. 344, вх. А, ет. 2, ап. 3. Поддържа, че съгласно общите условия доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в общите условия е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. Претендира законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. В. чрез пълномощника си адв. А. С. оспорва предявените искове. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия. Твърди, че ищецът не е изпълнил качествено задълженията си по твърдения договор. Оспорва законосъобразността на методиката към Наредбата за топлоснабдяването със съображения за нарушения на потребителската защита и правилата за конкуренция. Оспорва годността и изправността на топломера в абонатната станция. Оспорва размера на технологичните разходи и начислените стойности за БГВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва и акцесорните исковете за обезщетения за забава поради неоснователност на главните искове и недоказаност на отправянето на покана. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Ж. В. чрез пълномощника си адв. Д. С. оспорва исковете. Оспорва като невалидна издадената от съда заповед по чл. 410 ГПК с конкретни съображения за противоречие със закона и добрите нрави, липса на компетентност, неспазване изискването за постановяване на нарочно разпореждане за издаването и нарушения на Общностното право. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като липсвал писмен договор с ищеца с минимално необходими реквизити за такъв в нарушение на правилата на КРБ и уредбата на договорите в ЗЗД и ТЗ. Твърди, че не е приемал общите условия на ищеца и възразява за наличие на неравноправни клаузи в тях. Оспорва приложението на Наредбата за топлоснабдяването, като твърди противоречие на ЗЗП и Общностното право. Поддържа, че общото събрание на ЕС няма правомощия да сключва сделки за потребление от името на всички собственици.

Оспорва твърдените от ищеца количества доставена ТЕ и нейната цена. Предлага начин на изчисляване на БГВ. Оспорва начислените суми като завишени, като в тази връзка развива съображения, че по делото не са представени доказателства за метрологични проверки на топломера в абонатната станция, протоколите за ежемесечно отчитане, документи за пускане на абонатната станция в експлоатация. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства, в т.ч., съобщенията към фактури, с конкретни съображения, че същите са частни документи с невярно съдържание. Оспорва начисляването на лихви. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано по делото с Определение № 12410/16.03.2025 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. 25152/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Ж. В. и Д. В.

В.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които в законоустановения срок по 2 чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирали възражения срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

Ответницата В. поддържа довод, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК - хипотеза, относима към подлежащите на изследване предпоставки в производството по издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение. Съдът намира, че посочените оплаквания касаят преценката на заповедния съд за наличие на положителни процесуални предпоставки, респ. за липса на отрицателни такива за издаване на заповедта за изпълнение, която преценка не подлежи на последващ съдебен контрол, видно от разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, т.е., нито настоящият съд, нито друг съд може да ревизира произнасянето на заповедния съд в случай на уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед изложеното, не са налице основания, които да водят до недопустимост на настоящото производство, образувано по предявени искове за установяване на вземания на ищеца след оспорването им в заповедното производство, по което е издадена процесната заповед за изпълнение.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за всеки от ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и подаването на възражения срещу приложимата редакция на общите условия и изравнителните сметки в сроковете за това.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението наличието на изрично писмено изявление на потребителя за приемането на публично известните ОУ.

3

В настоящото съдебно производство спорно в отношенията между ищеца и всеки от ответниците е възникването и съществуването през исковия период на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*************“ III, бл. 344, вх. А, ет. 2, ап. 3.

От приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том VII, рег. № 9312, дело № 1173/2001 г. по описа на нотариус Йонко Литовски, с рег. № 263 на НК, с район на действие СРС, се установява, че Д. Ж. В. и Д. В. В. са дарили на сина си Владимир Димитров В. своя собствен недвижим имот – ап. 3, находящ се в гр. София, ж.к.

„*************“, ул. „Уста Генчо“, бл. 44, вх. А, ет. 2, като същите са запазили правото си на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно – Д. Ж. В. ползва северната стая, а Д. В.