Определение № 228 от 31.03.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 141/2022
- Вид
- Определение № 228
- Подписан
- 31.03.2022
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Магдалена Кръстева Недева
Цитирани разпоредби
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228 гр. Варна, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20223001000141 по описа за 2022 година Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Теленор България“ ЕАД /понастоящем „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ против Определение № 4336/06.12.2021 год., постановено по ВЧГД № 2690/2021 год. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 295926/09.08.2021 г. на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу определение №265212/16.07.2021г. по ГД №12183/2020г. на 51 състав на ВРС, с което съдът е оставил без уважение направеното от ищеца искане за изменение на решението по делото в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК.
Предявената частна жалба е редовна и надлежно администрирана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред ВОС е образувано по частна жалба на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу определение № 265212/16.07.2021 г., постановено по ГД №12183/2020 г. на 51 състав на ВРС, с което съдът е оставил без уважение молба на ищеца за изменение на постановено по делото неприсъствено решение № 261812/02.06.2021 г., в частта за разноските. ВОС е приел, че производството е недопустимо, тъй като обжалвания съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол. Определението по разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а в случая съгласно чл.239, ал.4 ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Позовал се е на съдебна практика - определения по ЧТД 1
№727/2012г. на Второ т.о. на ВКС и по ЧГД №644/2009г. на Първо г.о. на ВКС, последното постановено съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
Определението е правилно.
Обжалваемостта на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК е изрично предвидена, но и изрично ограничена в закона до приложимата обжалваемост за решението, което допълва или изменя. В настоящия случай постановеното решение е окончателно. Постановяването на неприсъствено решение е избор на страната, със заявяването на който същата приема и уредените от закона правни последици, вкл. невъзможността за обжалване. От необжалваемостта на постановения съдебен акт по съществото на спора следва и необжалваемостта на постановеното определение чл. 248 ГПК – чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4336/06.12.2021 год., постановено по ВЧГД № 2690/2021 год. по описа на ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2